Решение № 5454 от 17.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9356/2011 г.

Решение № 5454 от 17.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9356/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от кмета на Столична община, против Решение № 2471/25.05.2011 г. постановено по адм. дело № 1032/2011 г. на Административен съд София-град, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът - "Логистичен парк Запад" АД, гр. София, чрез процесуалния си представител - адв. Таков, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Претендира за разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отменил Акт за установяване на публично общинско вземане /АУПОВ/ № РД-22-75/12.10.2010 г. на кмета на Столична община, с който на оспорващото дружество "Логистичен парк Запад" АД, към 07.09.2010 г., е установено задължение за довнасяне от местна такса битови отпадъци, в размер на 25 890.66 лева главница и 21 526.93 лева лихви. За да отмени АУПОБ съдът е приел, че същият е незаконосъобразен, тъй като липсват доказателства, че за района на имотите, собственост на оспорващия, ответникът е предоставил всички видове услуги, по чл. 62 от ЗМДТ, както и доказателства за извършени разходи, във връзка с тях. Решението е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С процесния АУПОВ на "Логистичен парк Запад" АД е доначислена ТБО за 2006 г., в размер на 25 890.66 лв. главница и 21 526.93 лв. лихва. Таксата е по отношение извършена проверка с Доклад № 24-52/07.09.2010 г., изрично цитиран в издадения Акт, по отношение на четири недвижими имота, придобити от оспорващото дружество, с констатации за дължимост по отношение на имот с парт. № М2212012, за 2006 г. и имот с парт. № М1227920, за 2006 г., а за другите два имота, с констатации за възстановяване на сумата от 14 506.43 лв. за имот с парт. № М2212081, за 2007 г. и за недължимост на ТБО за имот с парт. № М107, като с оглед на тези констатации в доклада е извършено прихващане между подлежащите на възстановяване суми с дължимите за ТБО, при което е останала сума за довнасяне, в посочения по-горе размер. Съгласно чл. 62 от ЗМДТ таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места; размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. В чл. 71 от ЗМДТ се разпорежда, че такса не се събира за: 1. сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината; 2. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината; 3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения - когато няма такива. От тълкуването на тези разпоредби от ЗМДТ следва извода относно разпределение на доказателствената тежест в процеса. В тежест на касатора, като издател на акта и изпълнител на въпросните услуги, е било да установи обстоятелствата, на които основава своето искане за заплащане на дължимата такса услуги. Затова и негово е задължението да установи, че имотите на задълженото лице се намират на негова територия и че той реално е предоставил определените видове услуги. В случая съдът е установил, че тези обстоятелства не са установени от касатора, поради което и е отменил АУПОВ. Това той би могъл да направи след като и въпреки даването на конкретни указания за представяне на определени доказателства, установяващи горните обстоятелства, задълженото лице не ги представи. Това следва от спазване принципа на служебното начало в административния процес и от разпоредбата на чл. 171, ал. 4 от АПК, вменяваща задължение на съда да указва на страните, че за някои обстоятелства от значение за делото същите не сочат доказателства. За случая, видно от определение от 22.03.2011 г., предхождащо разглеждане на делото в с. з., съдът, на основание чл. 170, ал. 1 от АПК, е дал общи указания до касатора за установяване на фактическите основания за издаване на акта. Липсват конкретни указания за кои правно-релевантни факти касаторът не сочи доказателства. Поради това, при бездействието на тази страна, и в нарушение на служебното начало за събиране на доказателства по чл. 171, ал. 4 от АПК, съдът е решил делото при неизяснена фактическа обстановка. Видно от данните по делото, към преписката и пред съда не са представени доказателства: за реално предоставяне на две от тези услуги от страна на Столична община, за района, в който се намират процесните имоти, а за третата услуга - обезвреждане на битовите отпадъци в депо е известно, че СО разполага с такова; за правилното определяне размера на таксата по вид услуги, съобразно цените, приети с Решение на ОбС, въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност /чл. 66 ЗМДТ/; за наличието на извършени разходи от Столична община, лично или чрез трети лица, по извършване на тези услуги; за съответствие на определените цени с изискванията на Наредбата по чл. 9 от ЗМДТ и пр. Без тях съдът не би могъл да извърши проверка за законосъобразност на оспорения акт, поради неустановеност на фактите, при които същия е издаден. Ето защо съдът е бил длъжен да положи служебно усилия за изясняване на фактическата обстановка по спора, като укаже на издателя на акта, че за тези обстоятелства не сочи доказателства. Общите указания до касатора за носене на доказателствената тежест при неустановяване на фактите, свързани с издаване на акта, не са били достатъчни. Ето защо касационната жалба е основателна, а обжалваното решение, като неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане съдът следва да постанови определение по чл. 171, ал. 4 от АПК, като укаже на касатора да представи липсващите към преписката доказателства, за изясняване на спора от фактическа страна. Съдът следва да изясни въпросите относно дължимостта на ТБО за процесните два имота /за които е начислена такава такса за 2006 г./, като установи кои от услугите по чл. 62 от ЗМДТ са предоставяни реално от СО за тези имоти, за да бъде начислена и дали начислените с оспорения акт ТБО съответстват на установените с Решение на ОбС на СО, има ли издадени заповеди на СО за извършване на сметосъбиране и сметоизвозване, респ. поддържане чистотата на обществените места за района на процесните имоти и пр., след което формира и конкретни правни изводи. Съобразно този резултат и на основание чл. 226, ал. 3 от АПК, поисканите разноски следва да се определят от съда при новото разглеждане на делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение