Решение № 8374 от 12.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2644/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, подадена чрез процесуалния представител юрисконсулт Анкова, против решение 7436 от 21.12.2020 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. дело 7791 описа за 2020 г. на съда, с което е отменена издадената от касатора заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-С568-0405729/20.07.2020 г. Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че по делото е безспорно установено, че провереният търговец, като е бил длъжен, не е изпълнил задължението си да регистрира и отчита извършеното плащане в брой чрез издаване на касова бележка за продажбата. Намира, че принудителната административна мярка е наложена от компетентен орган, при наличието на фактическо основание за целта, без противоречие с относимите материалноправни разпоредби и продължителността на мярката е съобразена с целта на закона. Искането от съда е да отмени оспореното решение и да потвърди заповедта за налагане на принудителната административна мярка. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на искането за разноски на насрещната страна. Ответникът - Равно поле ООД, чрез адвокат Фотев, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съда да остави в сила първоинстанционното решение по съображения изложени в представен писмен отговор. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София - град е заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-С568-0405729/20.07.2020 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на Равно поле ООД е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) запечатване на търговски обект бирария Петте кьошета, находящ се в гр. София, бул. Скобелев 25, стопанисван от дружеството, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. За да наложи ПАМ органът се е позовал на извършена проверка на 10.07.2020 г. в 13:20 ч. в търговския обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, при която е установено, че е прието капаро в размер на 70 лв. за запазване на маса 18 за дата 10.07.2020 г. в 18:00 ч., за което не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство. От фискалното устройство са отпечатани ДФО и КЛЕН за 10.07.2020 г., от които е констатирана отрицателна разлика в касовата наличност. С оспореното решение първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган по приходите съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, в изискуемата писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалноправните разпоредби, тъй като не е налице визираното в заповедта нарушение на чл. 118, ал. 1, във връзка с чл. 25, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба Н-18/2006 г.). От протокола за извършената проверка е констатирал, че плащането е такова представляващо капаро, а не продажба на стока или услуга, и жалбоподателят не е дължал издаването на касов бон за конкретна доставка по това предварително плащане. В случая процесната услуга не е индивидуализирана по никакъв начин, поради което и с оглед практиката на СЕС (решение на Съда на Европейския съюз по дело С-419/02 и дело С-277/05), не може да се приеме, че извършеното в тази връзка плащане може да бъде предмет на облагане с ДДС, съответно на документиране по правилата на чл. 111а -120 от ЗДДС, сред които е и чл. 118 от ЗДДС. Съдът е приел, че така наложената ПАМ не може да изпълни превантивната или преустановителната си функция, нито е относима към поправянето на вредните последици от деянието, поради което същата се явява наложена и в противоречие с целта на закона. Решението е правилно. Оспорената пред първоинстанционния съд заповед за прилагане на ПАМ е издадена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС, съгласно която разпоредба принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба Н-18/2006 г.). Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/2006 г., задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. Съобразно чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. Настоящият касационен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, че не е установено нарушението, изразяващо се в неизпълнение на задължение за издаване на фискална касова бележка във връзка с извършеното плащане на капаро в размер на 70 лв. Правилно съдът е приел, че в случая не е налице облагаема доставка, респ. продажба и съответно неизпълнение на задължението визирано в чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 3, ал. 1 и чл. 25, ал. 1от Наредба Н-18/2006 г. Обосновано е позоваването на първоинстанционния съд на решението на Съда на Европейския съюз по дело С-419/02, който в това отношение припомня в § 50, че именно доставките на стоки или услуги подлежат на облагане с ДДС, а не плащанията, извършени като насрещна престация за такива доставки (вж. дело С-108/99 Cantor Fitzgerald International [2001] ECR I-7257, § 17), и плащанията по доставки на стоки или услуги, които все още не са ясно идентифицирани, не могат да бъдат предмет на ДДС. За целите на ЗДДС, за да е облагаема платената сума, тя следва да е насрещна престация за предоставена услуга в рамките на правоотношение, възникнало между страните. След като в случая процесната услуга не е ясно индивидуализирана - като предмет и цена, то за получателя на сумата не възниква задължение по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, поради което незаконосъобразно органите по приходите са приели за осъществен фактическият състав на разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС. Предвид изложеното, като е отменил оспорената заповед за прилагане на ПАМ съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Съдът не присъжда съдебни разноски в полза на Равно поле ООД за касационната инстанция поради липса на представени доказателства за направени такива в настоящото производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,