Решение № 114 от 17.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 758/2009 г.

Решение № 114 от 17.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 758/2009 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова Производството е образувано по искането от главния прокурор на Република България за възобновяване на нохд № 311/2009 г. по описа на Разградския районен съд и отмяна на определението от 18.06.2009 г. Поддържат се доводи за постановяването му при съществено нарушение на процесуалните правила и нарушение на закона, с които се обосновава необходимостта от връщане на делото за ново разглеждане. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения за наличието на основания от предвидените в чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Осъденият Т. С. Т. чрез защитника си не оспорва основателността на искането. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите на своята компетентност и намира: Разградският районен съд е образувал нохд № 311/2009 г. по внесения обвинителен акт с обвинение срещу Т. за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК. Преди приключване на съдебното следствие е изготвено споразумение между прокурора и защитника, подписано и от подсъдимия след като е декларирал съгласие и отказ от съдебно разглеждане на делото по общия ред. Приел е, че не противоречи на закона и морала, включително и по въпроса за вида и размера на наказанието, независимо, че липсва текстът от наказателния кодекс, който да указва въз основа на кое правило е определено. Това обаче не е нарушение, което да бъде определено като съществено по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. т. 1 и 2 НК, защото не поражда съмнение, че е дало отражение върху правилността на съдебния акт. Съществено би било ако резултатът можеше да бъде друг и съдът би стигнал до по-различен от направения извод за размера на наказанието. Основното правило за определяне на наказанието е уредено в чл. 54 НК, според която разпоредба съдът е длъжен да определи наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление като отчете установените по делото смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Законодателят е предвидил и друга възможност за налагане на наказание, при която съдът има право да наложи по-леко или друго по вид наказание от предвидените в НК при хипотезите на чл. 55 и 58 НК вместо предвиденото в съответната норма. Съгласно чл. 381, ал. 4 НПК със споразумението може да се определи наказание при условията на чл. 55 НК /при това независимо дали са налице изключителни или многобройни обстоятелства/ и в случаите, когато обвинението е за престъпление, за което е предвидено наказание лишаване от свобода с определен минимум, какъвто е настоящият /обвинението е за престъпление по чл. 195, ал. 1 НК с предвидено наказание от 1 до 10 г./ и съдът да наложи наказание от същия вид под най-ниския предел. Предвиденото в споразумението и одобрено от съда наказание лишаване от свобода в размер на три месеца съответства на една от предвидените правни възможности за определяне на наказанието - тази по чл. 55 НК. Обстоятелството, че в диспозитива на определението не е отразена цифрово, не е основание за извод, че е допуснато нарушение на закона при индивидуализация на наказанието, нито на процесуалните правила, защото няма противоречие в схващанията му и съмнение във волята му за конкретното престъпление да бъде определено наказание под предвидения минимум, което не е възможно, ако се приложи правилото, уредено в чл. 54 НК. Предвид изложеното за неоснователност на поддържаните доводи искането за отмяна на определението по реда на възобновяването следва да бъде оставено без уважение. Затова Върховният касационен съд, второ наказателно отделение