Решение № 11728 от 29.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7407/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на П. Дахил и А. Дахил, подадена чрез пълномощник адвокат Р. Станчев, против Решение 594/02.06.2023 г., постановено по административно дело 2191/2022 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отменена Заповед РД-08-669/24.11.2022 г. на Кмета на Община Руен. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, поради което се иска неговата отмяна и потвърждаване на процесната заповед. Ответните страни - Кмет на Община Руен, Община Руен, Ф. Джелил и М. Дахил, редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по спора. Ответната страна Х. Хюсеин чрез адвокат Н. Димитров оспорва касационната жалба по съображения, развити в писмен отговор, като моли съдебното решение да остане в сила и претендира разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С оспорената заповед е одобрен проект за изменение на действащ ПУП ПР и ПРЗ на с. Трънак, общ. Руен, в териториален обхват УПИ X-297, кв. 30, като имота се разделя на два урегулирани поземлени имота УПИ X-297 и УПИ XII-297 и се предвижда ново застрояване в УПИ X-297, по начин свободно и характер нискоетажно. За да отмени оспорената заповед, съдът е развил мотиви за допуснати при издаването й съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и нарушение на материалния закон. Възприетите от съда правни изводи са обосновани и съответни на приложимия закон, поради което се споделят от настоящата инстанция. Събрани са относимите писмени доказателства и е изслушано заключение по съдебно-техническа експертиза, след анализ на които съдът е извършил правилни фактически установявания. На първо място, правилни са изводите на съда относно липсата на посочени в заповедта и в предхождащите я документи конкретни фактически основания, които да налагат изменението на плана на посоченото правно основание чл. 134, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 1 ЗУТ настъпили съществени промени в обществено-икономическите или устройствените условия. Този порок във формата нарушава правото на защита на заинтересованите лица, както и възпрепятства съдебната преценка за съответствието на разпоредените със заповедта последици спрямо правните и фактически основания за нейното издаване. Правилно първостепенният съд е установил нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т.4 ЗУТ, която поставя минимални изисквания за лице и площ, които следва да се спазват при урегулиране на поземлени имоти за ниско жилищно застрояване, които за селата или частите от тях с преобладаващ равнинен терен тези размери са най-малко 16 м лице и 500 кв. м повърхност. Един от новообразуваните имоти - УПИ XXI-297 е с площ от 247 кв.м. и с лице 5,05 м., които параметри не съответстват на посочените в закона. Освен това, новата регулационна линия на този имот преминава по контура на съществуващите в него сгради и стълби към тях, без да е предвидено минимално отстояние от 3 метра, което не съответства на изискването, разписано в чл. 31, ал. 1, т. 1 ЗУТ и възпрепятства ползването на сградите. Настоящият съд счита, че е налице и нарушение на изискването по чл. 15, ал. 3 ЗУТ, съгласно което границите на урегулирани поземлени имоти могат да се променят с план за регулация само със съгласието на собствениците им, изразено със заявление и предварителен договор за прехвърляне на собственост с нотариално заверени подписи. Разделянето на един урегулиран поземлен имот на два урегулирани позелени имоти попада в хипотезата на посочената разпоредба, чието нарушение обуславя незаконосъобразност на оспорената заповед и на това основание. Предвид изложените мотиви, съдебното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, касационните жалбоподатели следва да бъдат осъдени да заплатят на ответната страна Х. Хюсеин разноски в размер на 1500 лева за платено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,