Решение № 8918 от 12.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 482/2018 г.

Решение № 8918 от 12.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 482/2018 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Л. С. против решение № 1971/17.11.2017 г., постановено по административно дело № 2178/2017 г. на Административен съд – П., с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Претендира присъждането на съдебни разноски. Ответникът – Директорът на дирекция "Устройство на територията, гражданска регистрация, местни данъци и такси и хуманитарни дейности" при община К., чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С обжалваното решение Административен съд П. е отхвърлил жалбата на Л. С. срещу АУЗД № 278-1/22.06.2017 г., издаден от орган по приходите при община К. и потвърден с Решение № 02-06-2/14.07.2017 г. на директора на дирекция "Устройство на територията, гражданска регистрация, местни данъци и такси и хуманитарни дейности" при община К., в частта, с която на Стоименов са определени задължения за такса битови отпадъци за периода 2010-2016 г. в размер на 98, 94 лв. главница и 29, 56 лв. лихва. За да постанови този резултат, съдът е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма при липса на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. Решението е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът не е установил всички релевантни за спора факти и обстоятелства, не е обсъдил всички доказателства и не е отговорил на съществените за спора правни въпроси, в резултат на което е постановил решението си при допуснати съществени нарушения на съдопризводствените правила. Съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 АПК административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Според чл. 171, ал. 4 АПК съдът е длъжен да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им и да им указва, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. Съгласно чл. 62 ЗМДТ ТБО се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места; размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. В чл. 71 ЗМДТ се разпорежда, че такса не се събира за: 1. сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината; 2. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване-когато услугата не се предоставя от общината; 3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения - когато няма такива. По силата на чл. 63, ал. 2 ЗМДТ границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година. От тълкуването на тези разпоредби от ЗМДТ следва изводът относно разпределение на доказателствената тежест в процеса. В тежест на ответника, като издател на акта и изпълнител на въпросните услуги, е било да установи обстоятелствата, на които основава своето искане за заплащане на дължимата такса за битови отпадъци. Затова и негово е задължението да установи, че имотите на задълженото лице се намират на негова територия и че той реално е предоставил определените видове услуги. В случая съдът е приел, че тези обстоятелства са установени от ответника по делото, като се е позовал на доказателства, които са му служебно известни и се намират в кориците на друго дело, което не е приобщено по надлежния ред към настоящото. Тези доказателства обаче не са известни на настоящата инстанция, с оглед на което не могат да бъдат преценени. Съдът в нарушение на разпоредбата на чл. 155 ГПК във вр. с чл. 144 АПК не е съобщил това обстоятелство на страните. Касаторът оспорва заключението на съда за реално предоставяне на процесните услуги. Изводът на съдът, че услугите по сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане на отпадъците и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване са извършени реално, не е подкрепен от доказателствата по делото. Не без значение е обстоятелството, че в процесния АУЗД е включено задължение за ТБО за 2016 г. /нов период, който е извън обхвата на предходното решение/. Обстоятелството дали е налице реално предоставяне на услугите по сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане на отпадъците и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за процесния период, е останало неустановено, тъй като липсват доказателства в тази насока. Съдът не е изпълнил задълженията си по чл. 170, ал. 1 АПК - не е разпределил правилно доказателствената тежест в процеса, както и задължението си по чл. 171, ал. 4 АПК - не е указал на ответника, че за определени обстоятелства, които са от значение за делото не сочи доказателства, а именно, че липсват доказателства за реалното предоставяне на услугите по чл. 62, ал. 1 ЗМДТ - договори за възлагане на дейности по сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистотата, протоколи за извършена работа, план-сметки, фактури за направени плащания и др. Не е установено и налице ли са предпоставките на чл. 71 ЗМДТ за освобождаване на Стоименов от заплащане на някои от компонентите на ТБО. Съдът не е обсъдил и представеното по делото Решение на КЗД. Допуснатите от съда нарушения са съществени и налагат отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Предвид изложените съображения касационната жалба е основателна, а обжалваното решение, като неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане съдът следва да постанови определение по чл. 171, ал. 4 АПК, като укаже на ответника да представи необходимите доказателства, за изясняване на спора от фактическа страна, а именно доказателства за реалното предоставяне на услугите, за които се начислява ТБО. Съдът следва да обсъди и решението на КЗД, да изясни въпросите относно дължимостта на ТБО за процесния имот за съответния период като установи кои от услугите по чл. 62 ЗМДТ са предоставяни реално от община К. за този имот, след което формира и конкретни правни изводи. По исканията за присъждане за разноски за настоящата съдебна инстанция ще се произнесе административният съд при новото разглеждане на делото на осн. чл. 226, ал. 3 АПК. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение