Решение № 6418 от 25.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15262/2018 г.

Решение № 6418 от 25.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15262/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане на Д. Величков и В. Величков, [населено място], [адрес] за отмяна на основание чл. 239, т. 1 и 4 АПК на Решение № 2220 от 19.02.2018 г. на Върховния административен съд, постановено по административно дело № 8511/2017 г.

С Решение № 2220 Върховният административен съд е оставил в сила Решение № 2820 от 25.04.2017 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 2118/2015 г., с което е отхвърлена жалбата на Д. Величков и В. Величков срещу Заповед №РД-6402-15 от 30.09.2014 г. на главния архитект на Столична община – район "Младост".

І. Становища на страните:

1. Искателите - Д. Величков и В. Величков, молят съда да отмени Решение № 2220, тъй като противоречи на влязлото в сила Определение № 2633 от 09.03.2016 г. на Върховния административен съд, постановено по административно дело № 1777/2016 г. С Определение № 2633 съдът е постановил, че двамата искатели имат качеството на заинтересовани страни в производството по оспорване на Заповед РД-6402-15 от 30.09.2014 г. на главния архитект на Столична община – район "Младост", а с Решение № 2220 отхвърля жалбата им като по този начин постановява напълно противоположен окончателен съдебен акт, противоречащ на влязлото в сила определение.

В съдебно заседание искателите представят решение от 25.11.1991 г. на Софийски градски съд, постановено по гражданско дело № 4467/1991 г., с което е отхвърлена жалбата на М. Василева срещу констативен протокол от 18.07.1991 г. и предписание №АГ-12-00-8-669 от 26.07.1991 г. на главния инженер на Общински народен съвет "Младост" за изместване на оградата на парцел ХХ-1514, кв. 7, м. Малинова долина – 1 ч. ", жалба на М. Василева до VІ районен съд, гражданска колегия срещу констативен протокол на комисията при Общински народен съвет "Младост" и Решение № 282 от 26.03.1992 г. на Върховния съд, по гражданско дело № 121/1992 г., с което е отменено решение от 25.11.1991 г. на Софийски градски съд и делото е върнато на съда за ново разглеждане. Искателите сочат, че тези доказателства са от съществено значение за делото и с тях се установява незаконността на извършения строеж.

Молят съда да отмени Решение № 2220. В представени по делото писмени бележки сочат като основание за отмяна и чл. 239, т. 1 АПК.

Искателите се представляват от майка им – Ф. Величкова, и от адв. Г. Господинова, Софийска адвокатска колегия.

2. Ответникът по искането – кметът на Столична община, счита искането за неоснователно на соченото основание. Моли съда да го остави без уважение. Ответникът се представлява от юрисконсулт Й. Андреев.

3. Ответникът по искането – главният архитект на Столична община – район "Младост", не взема становище.

4. Ответникът по искането – М. Василева, счита същото за недопустимо, тъй като не съдържа конкретно отменително основание. Алтернативно излага доводи за неоснователност на искането. Основанието по чл. 239, т. 4 АПК е относимо само за съдебни решения, не и за определения, а искателите сочат противоречие на Решение № 2220 с определение. Определение № 2633, на което искателите се позовават, единствено установява качеството им на заинтересовани лица, но не гарантира уважаване на жалбата им. Сочи, че представените в съдебно заседание писмени доказателства, за които се твърди, че са нови, не са окончателен съдебен акт.

Моли съда да остави без разглеждане, алтернативно – без уважение, искането. Ответникът се представлява от адв. М. Христова, Адвокатска колегия, гр. Велико Търново.

ІІ. Фактите по делото:

Върховният административен съд, за да се произнесе по допустимостта и основателността на искането, установи от фактическа страна, следното:

1. На 09.12.2015 г. Административен съд, София град, постановява Определение № 6714 по административно дело № 2118/2015 г., с което оставя без разглеждане жалбата на Д. Величков и В. Величков срещу Заповед №РД-6402-15 от 30.09.2014 г. на главния архитект на Столична община – район "Младост" и прекратява съдебното производство.

2. На 09.03.2016 г. Върховният административен съд постановява Определение № 2633 по административно дело № 1777/2016 г., с което отменя Определение № 6714 на Административен съд, София град, и връща делото на същия съд за продължаване на съдебното производство.

3. На 25.04.2017 г. с Решение № 2820, постановено по административно дело № 2118/2015 г., Административен съд, София град, отхвърля жалбата на Д. Величков и В. Величков срещу Заповед №РД-6402-15 от 30.09.2014 г. на главния архитект на Столична община – район "Младост".

4. На 19.02.2018 г., с Решение № 2220, постановено по административно дело № 8511/2017 г., Върховният административен съд оставя в сила Решение № 2820 на Административен съд, София град.

5. На 21.05.2018 г. Д. Величков и В. Величков подават искане за отмяна на Решение № 2820 на основание чл. 239, т. 4 АПК като за другото влязло в сила решение сочат Определение № 2633 на Върховния административен съд.

6. На 14.02.2019 г., в съдебно заседание, Д. Величков и В. Величков представят писмени доказателства, за които твърдят, че са нови по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК.

ІІІ. По допустимостта на искането:

Въз основа на така установените факти, релевантни за допустимостта на искането, съдът приема, че искането по т. 4 е недопустимо, а по т. 1 – допустимо.

По искането по т. 4 на чл. 239 АПК:

За да е допустимо искането по чл. 239, т. 4 АПК е необходимо да са налице две влезли в сила решения между същите страни, за същото искане, на същото основание, които си противоречат. Видно от искането, с него не се твърди противоречие между две съдебни решения, които изхождат от еднакво компетентен правораздавателен орган, а се твърди противоречие между решение и определение. Съдебното решение и съдебното определение, макар да имат субективно тъждество – едни и същи са участвалите страни, нямат обективно такова. Предмет на съдебното решение – Решение № 2220, е валидността, допустимостта и правилността на Решение № 2820, а предмет на определението - Определение № 2630, е валидността, допустимостта и правилността на Определение № 6714. Двата съдебни акта – Решение № 2220 и Определение № 2630, разрешават различни правни въпрос. Определението разрешава въпроса за правото на Д. Величков и В. Величков на оспорване на Заповед №РД-6402-15 от 30.09.2014 г. на главния архитект на Столична община – район "Младост". Решението разрешава въпроса за основателността на жалбата на Д. Величков и В. Величков срещу Заповед №РД-6402-15 от 30.09.2014 г. на главния архитект на Столична община – район "Младост".

Липсата на обективно тъждество между двата съдебни акта значи липса на предпоставките за допустимост на искането за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК. С оглед на това искането за отмяна недопустимо,

По искането по т. 1 на чл. 239 АПК:

За да е налице хипотезата на точка 1 е необходимо да са налице нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Това значи, че става въпрос за обстоятелства или за писмени доказателства, които са съществували по време на гледане на делото, но не са били известни за страните и не са станали достояние на съда, а са от съществено значение за изхода на делото. Новооткрито доказателство е налице тогава, когато дадено обстоятелство е било известно на страната, но тя не е могла да го докаже по съответния ред до приключване на делото.

Искателите твърдят, че в случая е налице ново обстоятелство, което не им е било известно в хода на съдебното производство, но което има съществено значение за делото, тъй като доказва наличието на основния релевантен за основателността на жалбата им факт – незаконността на извършения строеж. Искателите не сочат кога са узнали за това ново обстоятелство. Доколкото не са налице обективни факти, които да установят датата на узнаване от искателите на новите обстоятелства и снабдяването им с доказателствата за тях, и тъй като искането е направено в срока по чл. 240, ал. 1 АПК, редакция до 01.01.2019 г. във вр. с § 149, ал. 1 АПК, съдът приема, че искането е подадено в срок и е допустимо.

ІV. По съществото на искането:

Разгледаното по същество искането за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК е неоснователно.

Видно от представените от искателите писмени доказателства става въпрос за жалба на ответника по искането - М. Василева, срещу констативен протокол от 18.07.1991 г. на комисията при Общински народен съвет "Младост", за Решение от 25.11.1991 г. на Софийски градски съд по гражданско дело № 4488/1991 г., с което е жалбата на г-жа Василева срещу констативния протокол от 18.07.1991 г. и предписание от 26.07.1991 г. на главния инженер на Общинския народен съвет "Младост" е отхвърлена и за Решение № 282 от 26.03.1992 г. на Върховния съд, с което е отменено решението от 25.11.1991 г. Анализът на представените нови писмени доказателства сочи, че в правния мир не е налице установен с влязло в сила съдебно решение твърдяният от искателите факт от съществено значение за делото – изграждането на незаконна ограда в урегулиран поземлен имот ХХ-1514 а. Налице е индиция за акт на комисия на Общинския народен съвет за преместване на оградата на парцел ХХ-1514 а по улицата тупик и по границата с парцел V-1514– видно от жалбата и съдебните решения, но с оглед на отменителното решение на Върховния съд, няма доказателства отменен ли е този акт или е влязъл в сила.

Наред с това, видно от доказателствата по делото, с влязло в сила Решение № 1431 от 16.03.2012 г., постановено по административно дело № 8092/2011 г. на Административен съд, София град, жалбата на двамата искатели срещу Заповед №РД-18-35 от 09.06.2011 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, в частта относно одобрената кадастрална карта с идентификатор 68134.4094.753, 68134. 4094, 749 и 68134.4094.101, т. е. имотът на искателите и на ответницата, е отхвърлена. Това значи, че с влязла в сила кадастрална карта са установени границите на процесните недвижими имоти. Новият регулационен план е изработен в съответствие с границите, признати с кадастралната карта, поради което соченият от искателите факт на издадено разпореждане за премахване на незаконна ограда 22 години преди одобряването на кадастралната карта не може да бъде факт от съществено значение за делото.

Видно от изложеното искането на искателите за отмяна на Решение № 2220 е неоснователно, поради което следва да бъде отхвърлено.

С оглед на горното съдът следва да отмени определението си от 14.02.2019 г. за даване ход на делото по същество по отношение на искането за отмяна на основание чл. 239, т. 4 АПК и да прекрати съдебното производство в тази част. По отношение на искането по чл. 239, т. 1 АПК съдът следва да отхвърли искането.

Водим от горното и на основание чл. 253 ГПК във вр. с чл. 144 АПК и чл. 249 във вр. с чл. 159, т. 1 и чл. 244, ал. 1 АПК Върховният административен съд