Решение № 9799 от 11.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5270/2014 г.

Решение № 9799 от 11.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5270/2014 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Тони Григоров Павлов, от гр. Сливница, срещу Решение № 2262 от 18.02.2014 г., по адм. дело № 10786/2013 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. Твърди, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при необоснованост на съдебния акт - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Посочва, че неправилно дисциплинарно-наказващият орган мотивира извършването на описаните в заповедта нарушения, като се позовава конкретно на показания, дадени от две лица - Величко Гюров и Ивайло Младенов, без да извършва проверка относно тяхната истинност. Останалите възражения са идентични с изложените в първоинстанционната жалба. Моли обжалваният съдебен акт да бъде отменен и да се постанови ново решение по съществото на спора, с което да се отмени оспорената заповед. Ответникът - Министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, в писмено възражения, излага становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред тричленния състав на ВАС е било образувано по жалба на настоящия касатор, против Заповед № К-6207/5.06.2013 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4, чл. 227, ал. 1, т. 7 и 10 ЗМВР (отм.), във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР и чл. 228, т. 1 и чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР (отм.) му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в предписаната от закона форма, съобразно изискването на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР. Същата съдържа всички задължителни реквизити и е издадена в съответствие с материалноправните разпоредби на чл. 227, ал. 1, т. 7 и 10 от ЗМВР (отм.), във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Така постановеното решение е правилно. Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена в предписаната от закона форма. Същата съдържа задължителните реквизити съгласно чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР. Данни за мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, разпоредбите, които са нарушени и доказателствата, въз основа на които то е установено се съдържат в приетата като доказателство по делото административна преписка и обобщена справка № 7735/26.04.2013 г. Трайна е съдебната практика, че неизлагането на мотиви в самия административен акт не съставлява съществено нарушение и актът се приема за мотивиран, ако фактическите основания и конкретните съображения за издаването му се съдържат в документ, предхождащ издаването на акта или в последващ документ, т. е. ако могат да бъдат изведени от административната преписка, какъвто е настоящият случай. В тази връзка, доводът на касатора, че заповедта е издадена в нарушение на предписаната от закона форма, е неоснователен. Изводът на съда, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. По делото е установено, че процедурата за налагане на дисциплинарното наказание по ЗМВР (отм.) и ППЗМВР е спазена. Същата е описана подробно в обжалваното решение, като настоящият състав напълно споделя и направените от тричленният състав изводи в тази връзка, които не следва да преповтаря Дисциплинарното наказание е наложено в законоустановените срокове, съгласно чл. 225, ал. 2 от ЗМВР (отм.), а доводите на касатора в обратния смисъл са неоснователни. Както е посочено в решението на съда, съгласно правилото на чл. 223, ал. 1 от ППЗМВР дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Нормата на чл. 223, ал. 2 определя, че дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В настоящия случая това е станало на 8.05.2013 г., а заповедта е издадена на 5.06.2013 г. Предвид изложеното, преклузивните срокове по чл. 225, ал. 2 от ЗМВР (отм.) са спазени. Също така нарушенията извършени в периода от 18.10.2011 г. до 19.01.2013 г. са в рамките на двугодишния срок, предвид квалификацията им като тежки по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10 от ЗМВР (отм.). С действията си служителят е допуснал тежки нарушения на служебната дисциплина, като е използвал служебното си положение за собствена облага и за облага на трети лица и е нарушил правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служителите в МВР, с което е уронил престижа на службата. Действията на касатора е посочено, че са станали достояние на широк кръг от граждани. Описаното поведение на служителя е квалифицирано като тежко дисциплинарно нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР (отм.). По смисъла на нормата на чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР в тази категория попадат и деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, с които се уронва престижът на службата. В случая извършеното от Павлов е в противоречие с правилата на т. 7, т. 8, т. 12, и т. 13 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, които задължават държавния служител да съблюдава законността на действията, които предприема, да пази доброто име на институцията, да не се възползва от правомощията си и служебното си положение с цел лично облагодетелстване или с друга користна цел, да изпълнява стриктно и безпристрастно своите професионални задачи и да допринася за изграждането и утвърждаването на положителния образ на МВР. От доказателства по преписката е видно, че действията на жалбоподателя не са насочени към осъществяване описаните задължения и функции, а към злоупотреба с предоставените правомощия и реализиране на допълнителни доходи чрез използване на служебното положение. Всяко от допуснатите нарушения е самостоятелно основание за налагане на най-тежката дисциплинарна санкция. Що се касае до изложеното в жалбата във връзка с лицето Ивайло Младенов и представена операционна бележка за касов превод за внесени глоби по негови фишове, следва да се отбележи, че крайният извод за извършено нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 7 от ЗМВР (отм.) остава непроменен, доколкото данните за върнати свидетелства за управление на МПС на гражданите, посочени в справката, преди да е заплатена глобата и да е изтекъл срокът на наложените им наказания лишаване от правоуправление, не са опровергани чрез ангажиране на доказателства в хода на оспорването. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяната му. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,