Решение № 10852 от 18.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2533/2016 г.

Решение № 10852 от 18.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2533/2016 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. Д. П. от град София, подадена чрез процесуалния му представител, срещу решение № 136 от 08.01.2016 г., постановено по адм. дело № 3492/2015 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РД-30-113/09.12.2014 г. на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" - Столична община. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - директорът на Дирекция "Общински строителен контрол" - Столична община, чрез процесуален представител, в писмен отговор по касационната жалба и в съдебно заседание излага съображения за нейната неоснователност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на Е. Д. П. срещу заповед № РД-30-113/09.12.2014 г. на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" - Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, представляващ: "Ограда на УПИ VII-1929", находящ се в УПИ VII-1929, кв. 4, по плана на град София, м. "НПЗ Казичене-запад". Съдът е приел, че при издаване на заповедта не са допуснати нарушения, водещи до отмяната й, поради което е отхвърлил подадената жалба. Решението е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на представените по делото доказателства и заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Решението е постановено и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Установено е по делото, че се касае за строителство на ограда, изградена по северозападната и югозападната граница на УПИ VII-1929 от жалбоподателя след месец декември 2013 г., когато последният е закупил имота. Установено е също така, че това строителство е извършено без изискващите се строителни книжа и не е издавано разрешение за строеж. Установени са вида и местоположението на оградата като по делото не е спорно и обстоятелството, че Е. П. е извършител на строежа. При тези данни законосъобразно съдът е приел, че извършеното представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който съгласно легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е незаконен. Приел е също така, че строежът е шеста категория. Незаконните строежи от четвърта до шеста категория по силата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ се премахват със заповед на кмета на общината или упълномощено от него длъжностно лице. В случая, предвид времето на извършване на строежа, не са налице и предпоставките за неговата търпимост по § 16 от ПР на ЗУТ или по § 127 от ПЗР от ЗИД ЗУТ, както обосновано е приел и административния съд. Изложените в касационната жалба доводи за неправилност на оспореното решение повтарят почти напълно възраженията на жалбоподателя пред първоинстанционния съд. Тези доводи са обсъдени подробно от административния съд. Следва да се отбележи, че възражението относно липсата на конкретно описание на строежа е неоснователно. Възражението на касатора, че в случая не е било изяснено обстоятелството дали в имота е имало изградена стара ограда със стоманобетонни колони и в случая става въпрос за текущ ремонт на изградената по-рано ограда, е неоснователно. Дори и да се приеме, че стоманобетонните колони са съществували на мястото преди изграждането на оградата, то използването на някои елементи от съществуващ вече строеж не се покрива с определението за текущ ремонт, дадено в § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ. Неоснователно е и възражението, направено в касационната жалба относно местоположението на процесната ограда. Обстоятелството, че проектираната по действащия регулационен план на с. Казичене улица не е реализирана и не се използва, не променя факта, че част от оградата навлиза с около 13,50 м. в проектираната улица и не прави строежа законен, нито пък е основание да се приеме, че за такъв строеж не се изисква издаване на разрешение за строеж. Неоснователни са и възраженията относно достоверността на показанията на разпитаните по делото свидетели. Техните показания - обратно на изложеното в касационната жалба, са ценени от съда съобразно останалите данни по делото. Обстоятелството, че единият от разпитаните свидетели е съпруг на собственичка на съседен имот, по чиято жалба е инициирано производството по премахване на незаконния строеж, не прави показанията му недостоверни. Напротив, показанията на свидетелите кореспондират с останалите доказателства по делото. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба отменителни основания, обжалваното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и своевременно направеното искане, касаторът ще следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация направените пред касационната инстанция разноски в размер на 600.00 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,