Решение № 1844 от 7.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10920/2010 г.

Решение № 1844 от 7.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10920/2010 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на лечебното заведение "Медицински център I - Карлово" ЕООД, гр. Карлово, подадена от неговия представител д-р Николай Атанасов Бъчваров, срещу решение № 927 от 24.06.2010 г. по адм. дело № 1609/2009 г. на Административен съд - гр. Пловдив.

Касационната жалба е подадена в последния ден от срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и е допустима. Разгледана по същество е основателна.

От данните по делото е видно, че:

Националната здравноосигурителна каса и лечебното заведение - касационен жалбоподател на 12.02.2008 г. са сключили договор № 16-1008 за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ за 2008 г. (чл. 63 и § 2 от допълнителните и заключителни разпоредби на договора). Според чл. 42 от този договор лечебното заведение - изпълнител на специализирана извънболнична медицинска помощ, може да назначава извършване на специализирани медицински дейности (СМД) и медико-диагностични дейности (МДД) по брой или стойност на отделните видове, определени от възложителя в индивидуални регулативни стандарти за всеки лекар от лечебното заведение - изпълнител и за всяко календарно тримесечие при спазване на утвърдените от директора на НЗОК регионални регулативни стандарти съобразно правилата по чл. 4, ал. 2 от Закона за бюджета на НЗОК за 2008 г. А според чл. 43, ал. 3 от същия договор изпълнителят е длъжен да възстанови на възложителя заплатените средства за МДД и СМД, назначени от изпълнителя извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране.

Данните по делото наистина сочат на допуснато от лечебното заведение "Медицински център I - Карлово" ЕООД, гр. Карлово, превишение на определените му за третото тримесечие на 2008 г. регулативни стандарти. Същественият въпрос, поставен от представителя на това лечебно заведение и пред първата съдебна инстанция, на който въпрос тя не е дала отговор, е дали наистина лечебното заведение е имало надлежно определени регулативни стандарти за третото тримесечие на 2008 г.

Този въпрос е съществен, защото при позитивен отговор данните за превишение на регулативните стандарти ще обусловят и отговорността на лечебното заведение по чл. 43, ал. 3 от договора му с НЗОК. При негативен отговор обаче, т. е. ако на "Медицински център I - Карлово" ЕООД не са били надлежно определени регулативни стандарти, тогава то не следва да отговаря по правилото на чл. 43, ал. 3 от договора с НЗОК.

С писмо изх. № 20-00-12 от 17.01.2008 г., получено в РЗОК - Пловдив на 18.01.2008 г. (вх. № 35-00-10 на РЗОК от тази дата), директорът на НЗОК е изпратил на РЗОК - Пловдив утвърдената от Управителния съвет на НЗОК "Методика за реда за определяне на броя на специализираните медицински дейности и стойността на медико - диагностични дейности назначавани от изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ (реш. № РД-УС-04-12 от 16.01.2008 г.)" - л. 97 и сл. от делото на Пловдивския административен съд.

Според чл. 3, ал. 2 от тези правила (от тази методика) регионалните здравноосигурителни каси определят регулативни стандарти в рамките на определените от НЗОК регионални регулативни стандарти за съответното тримесечие. Според чл. 25, ал. 2 регулативният стандарт за текущото тримесечие се предава на изпълнителя при приемане на отчета му за първия месец от същото, а според § 5 от преходните и заключителни разпоредби на методиката до изготвянето на окончателните регулативни стандарти за съответното тримесечие, изпълнителите на СИМП и ПИМП през първия месец от текущото тримесечие назначават СМД и МДД съобразно медицинската целесъобразност и съобразно определения регулативен стандарт за предходното тримесечие.

По делото е останал неизяснен въпросът на коя дата "Медицински център I - Карлово" ЕООД е предал, респ. РЗОК е приела, отчета му за първия месец (месец юли) на третото тримесечие на 2008 г. А отговорът на този въпрос предопределя отговора на посочения по-горе съществен въпрос. В мотивите на постановеното от него решение Пловдивският административен съд се е задоволил да посочи, че "на дружеството - оспорващ е издаден и връчен протокол за определените за третото тримесечие на 2008 г. регулативни стандарти", но не е обсъдил съществения довод, че този протокол е предаден на лечебното заведение на 3.09.2008 г., т. е. в началото на последния месец от текущото тримесечие.

При тези данни настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че оспореното с касационната жалба съдебно решение е необосновано - касационно основание по чл. 209, ал. 3, in fine, АПК, поради което следва да бъде отменено, а делото следва на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Останалите доводи в касационната жалба са неоснователни.

Когато в един съд е формирана константна съдебна практика (потвърдена от съответната върховна съдебна инстанция) по определен правен въпрос и тя е известна на адвокати, практикуващи в района на този съд, логично е те, адвокатите, да очакват, че когато поставят за разрешаване от съда същия този въпрос, ще получат отговор според установената вече съдебна практика по него, освен ако съответната върховна съдебна инстанция не е индицирала промяна на тази практика. А когато пред съда с установена трайна съдебна практика, потвърдена от върховната съдебна инстанция, въпреки това отново бъде поставен за разрешаване разрешеният вече въпрос, постановените от този съд решения с идентични мотиви не са нищожни. Но все пак следва да бъде посочено, че прилаганата (в последно време доста интензивно) методика за изготвяне на мотивите към съдебните решения, условно наречена "copy - paste", е неприемлива, защото според чл. 236, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 144 АПК "към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда", което означава, че съдът е длъжен да обсъди конкретните доводи и възражения на страните по делото, дори когато по това дело трябва да разреши правен въпрос, по който има формирана вече константна съдебна практика.

Доводът "доказателства за това, че един медицински център в Карлово е надвишил определения в закона бюджет на НЗОК няма, т. е. решението е постановено без изясняване на фактическата обстановка и изискване на статистически данни до каква степен благодарения на "МЦ I Карлово" ЕООД е надвишен бюджета на НЗОК за 2008 г., а оттам и за причиняване на твърдяната от съда вреда", е инвокиран с касационната жалба. По своята същност обаче той е възражение - лечебното заведение-жалбоподател отрича като неоснователна претенцията на директора на РЗОК за поправяне на вреди, причинени на НЗОК от превишаването на регулативните стандарти, защото реално за НЗОК такива вреди според него (според лечебното заведение) не са възникнали. Същественото при така направеното възражение е, че то поставя в тежест на директора на РЗОК да доказва, че за 2008 г. НЗОК е била принудена да заплати Х лева над определените с бюджета й за 2008 г. за СМД и МДД поради допуснати от изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ превишения на определените им регулативни стандарти и оттук да докаже (установи) каква част от заплатените от НЗОК над бюджета й за СМД и МДД суми се припада на "Медицински център I Карлово" поради допуснатото от него превишение на определените му регулативни стандарти за третото тримесечие на 2008 г. Затова едно такова възражение следва да се прави в производството пред първата съдебна инстанция. Заявяването му вече като довод с касационната жалба го прави неоснователно като довод именно защото не е направено като възражение срещу претенцията на директора в хода на първоинстанционното съдебно производство и поради това е довело до непълнота на доказателствата, а непълнотата на доказателствата не е касационно основание. А исканата от процесуалния представител на лечебното заведение съдебна експертиза със задача: "вещото лице да установи при жалбоподателя какви по обем дейности, обхванати от регулативните стандарти, са извършени през периода 4 - 30 септември 2008 г. (МДД - по стойност, а СМД - по брой) и през същия период какви по стойност МДД и по бройки СМД са извършени като неотложни, спешни и необходими и без които би се застрашило здравето или живота на пациентите, получили тези дейности" - на първо място е неотносима към това възражение, защото изпълнението на така формулираната задача няма да доведе до отговор на въпроса има реална щета за НЗОК, която да е причинена от превишаването на регулативните стандарти от "Медицински център I Карлово" и на второ място така формулираната задача на исканата експертиза е недопустима. Защото данните са при медицинския център и с тях той ще илюстрира довода си, че през последния месец на (процесното) трето тримесечие на 2008 г. не е могъл да компенсира превишението от предходните два месеца, защото лекарите при него са били принудени от конкретни обстоятелства да издадат направления за СМД и МДД над определените на всеки лекар индивидуални регулативни стандарти. По този довод на лечебното заведение и по представените от него данни становище ще изложи директора на РЗОК, с което или ще признае основателност на довода и истинност на данните, подкрепящи (аргументиращи) този довод или ще оспори инвокирания от лечебното заведение довод като неоснователен, респ. ще оспори представените от лечебното заведение данни и едва тогава може да бъде обсъден въпросът необходима ли е експертиза - медицинска, икономическа или комплексна - за проверката на тези данни.

Неоснователен е и следващият довод: "Посочените регулативни стандарти могат да имат препоръчителна, вътрешноведомствена, подпомагаща планирането функция, но поради спецификата на здравната дейност не могат да бъдат налагани като критерий за дейността на изпълнителите на медицинска помощ, с който да бъдат ощетявани здравноосигурените лица". Цитираните в негова подкрепа решения на Върховния административен съд очертават една константна практика на този съд, която е в смисъл, диаметрално противоположен на инвокирания довод. Така напр. в мотивите на реш. № 13734 от 11.12.2008 г. по адм. д. № 6910/2008 г. на ВАС - VI отд. е посочено, че "по въпроса за регулативните стандарти и тяхната правна значимост касационната жалба е съобразена с чл. 4 и 5 от Закона за бюджета на НЗОК за 2007 г. и решение № 2 от 22.02.2007 г. по конст. дело № 12 от 2006 г. и изложените в нея доводи се споделят напълно от настоящия състав на Върховния административен съд, шесто отделение (сравни в този смисъл цитираното вече реш. № 12522 от 20.11.2008 г. по адм. д. № 5967 от 2008 г. на ВАС - VI отд., както и реш. № 3944 от 3.04.2008 г. по адм. д. № 314 от 2008 г., също на ВАС - VI отд.); въпреки това обаче решението на Великотърновския административен съд следва да бъде оставено в сила като правилно на приетото от този съд отменително основание - съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 233 и сл. от НРД 2006 при издаването на отменената от него писмена покана."

До издаването на решение № 2 от 22.02.2007 г. по конст. дело № 12 от 2006 г. на Конституционния съд, практиката на Върховния административен съд наистина бе тази, която в обобщен вид е отразена в мотивите на реш. № 12098 от 4.12.2006 г. по адм. д. № 3696/2006 г. на ВАС - 5 чл. състав. Но в това решение Конституционния съд обяви, че определянето на лимит за СМД и МДД не е противоконституционно (чл. 52, ал. 1 от Конституцията), защото:

1. "Съдържанието на посочената разпоредба (чл. 4 ЗЗО) гарантира свободен достъп на осигурените лица до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни помощи, както и избор на изпълнител, договорил се с касата. Граматичното тълкуване на текста води до извода, че обхватът и обемът трябва да бъдат определени, т. е. не са неограничени. Прилагателното "определен" показва дадено, определена мяра. Ако целта на закона е достъпът до здравните нужди да бъде неограничен, подчиненото изречение "чрез определени по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности" би било излишно.".

2. "На първо място, законът не отрича посочените в чл. 52, ал. 1 принципи на здравното осигуряване и, общо казано, здравната помощ в различните й варианти. На второ място, при преценка на който и да е закон за бюджета трябва да се има предвид, че той е отражение на икономическото състояние на държавата. Всяка отмяна на бюджетен закон ще има за последица промяна на параметрите на приходната или разходната му част, които са плод на управленски решения и не могат да се контролират от съда. На трето място, законът има общо прилагане и не се отнася само за определена категория болни и дейности. В юридически смисъл равенството означава, че към едни и същи лица, равни от правна гледна точка на действащото право, с оглед целите на правното регулиране законът се обръща еднакво. Няма разпоредба в осигурителния закон, която да третира по различен начин нуждаещите се от здравна помощ лица. Тъкмо напротив - чл. 5, т. 5 от Закона за здравното осигуряване прогласява равнопоставеност при ползването на медицинската помощ. Не може да е аргумент за противоконституционност на закона, че това правило се нарушава.".

3. "В заключение: по принцип социалните права се реализират трудно и в зависимост от това, как държавата изпълнява задълженията си да организира здравното осигуряване, което обезпечава здравното обслужване и лечебната помощ, поведението й ще е похвално или укоримо, ако не прави това.".

Решението на Конституционния съд е задължително за всички държавни органи, юридически лица и граждани - чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционен съд. А според него "Законът за бюджета на касата по същество ... отразява налични средства и представлява финансов план за разходването им.". Затова и определяните въз основа на чл. 4 от този закон индивидуални регулативни стандарти са част от финансовия план за разходването на средствата за здравеопазване, а не са "прогнозна финансова рамка", която не въвежда ограничения на разходваните за СМД и МДД бюджетни средства.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,