Решение № 4052 от 22.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10081/2010 г.

Решение № 4052 от 22.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10081/2010 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано по касационна жалба на "Хеброс Бус" ООД гр. Пловдив срещу решение № 757/26.05.2010 г. по адм. д. № 974/2009 г. на Административен съд - Пловдив, 5 състав. Върховният административен съд, III отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение съдът отхвърлил иска на "Хеброс Бус" ООД предявен на осн. чл. 1 ЗОДОВ срещу община Кричим, гр. Кричим за сумата 73577.78 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи, причинени от незаконосъобразни действия на кмета на общината да сключи договор за превоз с ищеца, и, незаконосъобразно бездействие, изразяващо се в несключване на договора. Ищецът се позовава на заповед за спечелен конкурс на общината, по който е бил класиран на второ място и в която по т. 3 кмета е бил задължен да сключи договора с него. Съдът обсъдил законосъобразността на тази заповед № 165/20.10.2004 г. и приел, че посочените в нея по т. 3 "уговорки" за сключване на договора за превоз в полза на ищеца са в резултат на незаконосъобразното поведение на изготвилия заповедта, тъй като са в нарушение на чл. 26 от Наредба № 2/15.02.2002 г. на МТС. Съдът установил, че не е налице бездействие на длъжностното лице, при и по повод изпълнение на административна дейност и отхвърлил иска като неоснователен. В настоящата касационна жалба като отменителни основания се навеждат доводи за допуснати нарушения по чл. 209, т. 3 АПК. Иска по чл. 1 ЗОДОВ е бил предявен срещу кмета на общината за незаконосъобразно бездействие за сключване на договор за превоз на пътници с ищеца и незаконосъобразно действие, сключвайки този договор с друг участник в конкурса, класиран на първо място. От това следва, че съдът неправилно е обсъждал до колко е законосъобразна или не самата заповед на кмета, за класиране на участниците в конкурса. Това обаче не се е отразило върху правилността на съдебното решение, като краен резултат. Заповедта като адм. акт може да бъде действителна, незаконосъобразна или нищожна. Съдът е обсъдил конкретно т. 3 на заповедта, от която ищеца всъщност черпи права, за наличното бездействие и незаконосъобразното действие на кмета на общината. Неправилно съдът е приел, че се касае за "незаконосъобразно поведение на изготвилия процесната заповед", каквото понятие не съществува в административното право. Посоченото в т. 3 от заповедта кой с кого следва да сключи договора, като един от тях е посочен ищеца всъщност няма правна стойност. Недопустимо е предмета на конкурса да бъде разделян на части, а след това да се предлага за сключване с участник, класирал се на второ място, какъвто е ищеца. Единствено задължение на кмета е било да посочи от всички участници в конкурса кой се е класирал на първо, второ, трето място. Съдът правилно е приел, че извършването на тези условия в заповедта ще бъдат нарушение на материалния закон, а именно на чл. 26 от Наредба № 2/15.02.2002 г. на МТС. Правилно е и приетото от съда, че не е налице бездействие, нито незаконосъобразно действие от страна на кмета на общината, от което следва че и иска е неоснователен. Водим от горното, Върховният административен съд, III отделение