Решение № 7930 от 16.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3549/2009 г.

Решение № 7930 от 16.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3549/2009 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Софийска регионална дирекция за национален и строителен контрол е обжалвала решението от 20.12.2008 г. постановено по адм. д. № 3117/2008 г. на Административен съд - София-град, с което е отменена заповед № ДК- 02-СО-39/24.03.2008 г. на началника на СРДНС с наведени доводи по чл. 209, ал. 1 т 3 от АПК. Ответникът СД "Одаджийски - С-ие" гр. София изразява писмено становище за законосъобразност и правилност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неправилност на решението. Върховният административен съд, II отд. след като прецени наведените касационни основания във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но разгледана по същество е неоснователна. Съответни на доказателствата по делото са съображенията на съда за липса на незаконност на процесния строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 вр. с чл. 224, ал. 7 ЗУТ. Тогава когато строежа съответства на влезлите в сила инвестиционни проекти и строително разрешение не може да се говори за незаконен строеж. Изискване за законосъобразност на всеки от тези два самостоятелни административни акта е съответствието им с подробния устройствен план - чл. 142, ал. 5, т. 1и 2 и чл. 148, ал. 4 ЗУТ, затова с влизането им в сила то се счита за окончателно установено. Тази окончателност произтича от регламентираната в разпоредбата на чл. 156, изр. 2 ЗУТ стабилност на влезлите в сила разрешения за строеж, която изключва възможността за отмяната им чрез извънредните способи, а следователно и инцидентния контрол за законността им, какъвто по същество би представлявал отказът на началника на РДНСК да зачете действието им, поради противоречие с ПУП. Преценката за това органа може да направи по жалба или служебно, само до влизането им в сила, защото стабилността е съществена за предвидимостта на инвестиционния процес, а обратното би обезсмислило и цялата процедура по одобряване на инвестиционните проекти и строителните разрешения. Строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 21 т. 1 ЗУТ само в случаите, в които след влизането в сила на инвестиционния проект и строителното разрешение има съществени отклонения от тях по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 1 ЗУТ, каквито в случая не са констатирани. Ето защо приемайки изводите за незаконосъобразност на обжалваната заповед и постановявайки нейната отмяна като незаконосъобразна, решаващият състав на съда е постановил решението в съответствие с материалния закон. Изводите му кореспондират с събраните по делото доказателства и са изградени въз основа на тях и закона. Решението е постановено в отсъствие на отменителните основания визирани в чл. 209, ал. 1 т 3 от АПК, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 изр. 1 АПК следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, II отд.