Решение № 6418 от 28.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10841/2020 г.

Решение № 6418 от 28.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10841/2020 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Георги Колев Производството е по реда на чл. 237 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две искания за отмяна на влязло в сила решение № 6063 от 26.05.2020 г. по адм. д. № 9182/2019 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, второ отделение, с което е оставено в сила решение № 849 от 24.04.2019 г., постановено по адм. дело № 116/2019 г. по описа на Административен съд – Благоевград. Искане за отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 239, т. 5 АПК е направено от главния архитект на община Гърмен. С това искане са релевирани доводи, че са нарушени правилата за служебно конституиране в качеството му на заинтересована страна. Ответникът началникът на РДНСК – Югозападен район (сега РДНСК - Благоевград) излага доводи за неоснователност на искането. Искане за отмяна на влязлото в сила съдебно решение е направено и от О. В. от гр. София. В искането за отмяна се излагат доводи за откриване на ново обстоятелство, след узнаване за съществуването на друго съдебно решение по адм. д. № 125/2019 г. по описа на Административен съд – Благоевград по идентичен казус, а именно – заключение от комплексна съдебно-техническа експертиза. Представя се и протокол от проведено открито съдебно заседание от 21.07.2020 г., на което е изслушано вещото лице и е прието заключението му. Ответникът началникът на РДНСК – Югозападен район (сега РДНСК - Благоевград) излага доводи за неоснователност на искането. Върховният административен съд, петчленен състав – II колегия, намира, че подадените искания за отмяна на влязлото в сила решение са процесуално допустими, като подадени в преклузивния срок по чл. 240 АПК, а разгледани по същество са неоснователни, по следните съображения: Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 АПК. Настоящият състав прецени, че искането за отмяна на главния архитект на община Гърмен е неоснователно. Разпоредбата на чл. 239, т. 5 АПК визира няколко хипотези на отмяна на влязло в сила решение, всяка от които представлява самостоятелен фактически състав - 1. когато страната, която вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или 2. не е била надлежно представлявана, или 3. когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Общото е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител в съдебното заседание при гледане на делото, което е довело до нарушаване на правото й на защита и това се е отразило върху правилността на постановеното съдебно решение. В случая не е допуснато подобно нарушение на процесуални правила, нито от административния съд, нито от тричленния състав на Върховния административен съд, като несъгласието на искателя с мотивите на съдебния акт не обосновава заявеното основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Необсъждането от касационната инстанция на всички наведени в жалбата касационни доводи, каквото се твърди от искателя, не представлява нарушаване на правила, с което да е лишен от възможност да участва по делото. Второто основание за отмяна, визирано в искането на О. В. – по чл. 239, т. 1 АПК също не е налице, тъй като настоящият състав счита, че описаните приложения към искането, не представляват нови писмени доказателства, нито пък удостоверяват нови обстоятелства, които да са от съществено значение за изхода на проведеното редовно съдебно производство. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Нови доказателства по смисъла на разпоредбата са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдени в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като страната не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора. Експертното заключение и протоколите от съдебно заседание не са писмени доказателства по смисъла на чл. 178 и сл. ГПК, нито представляват новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдени, но са останали недоказани в хода на редовното съдебното производство. Предвид изложеното, настоящият петчленен състав – II колегия намира, че не са налице сочените основания за отмяна по чл. 239, т. 1 и т. 5 АПК на влязлото в сила съдебно решение № 6063 от 26.05.2020 г. по адм. д. № 9182/2019 г. на Върховния административен съд, второ отделение, поради което исканията за отмяна и по двете молби се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. С оглед своевременно заявеното искане за присъждане на разноски от ответника, двамата искатели държат поравно юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лв., определен по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав-II колегия