Решение № 9731 от 25.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 763/2018 г.

Решение № 9731 от 25.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 763/2018 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационни жалби от Висшия съдебен съвет /ВСС/ и от М. Петрова срещу Решение № 4243 от 23.06.2017 г., постановено по адм. д. № 10768/2016 г. на Административен съд София-град, допълнено с Решение № 6515 от 10.11.2017 г. по същото дело, с които: 1. Висшият съдебен съвет е осъден да заплати на М. Петрова сумата в размер на 181 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – заплатени суми за лечение, причинени от отмененото Решение по т. 67 от Протокол № 42 от заседанието на ВСС, проведено на 31.10.2013 г., с което на ищцата е наложено дисциплинарно наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност", ведно със сумата в размер на 13, 23 лева представляваща законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 28.10.2016 г. до окончателното решаване на спора, 2. искът за имуществени вреди е отхвърлен до пълния предявен размер от 3000 лева; 3. Висшият съдебен съвет е осъден да заплати на М. Петрова сумата в размер на 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени стрес, болки и страдания поради уронването на професионалната чест, достойнство и накърняване на доброто име, причинени от отмененото Решение по т. 67 от Протокол № 42 от заседанието на ВСС, проведено на 31.10.2013 г., с което на ищцата е наложено дисциплинарно наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност", ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 28.10.2016 г. до окончателното решаване на спора, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на настъпване на вредите – 31.10.2013 г. до датата на завеждане на исковата молба – 28.10.2016 г.; 4. искът за неимуществени вреди е отхвърлен в останалата му част до пълния предявен размер от 23 250 лева; 5. отхвърлени са изцяло останалите искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предявени от М. Петрова срещу Висшия съдебен съвет, за заплащане на сумата в общ размер на 63 700 лева, представляващи обезщетение за причинените на ищцата имуществени и неимуществени вреди от отмененото Решение по т. 67 от Протокол № 42 от заседанието на ВСС, проведено на 31.10.2013 г., с което на ищцата е наложено дисциплинарно наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност", ведно със съединените с тях искове за заплащане на законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането до окончателното решаване на спора; 5. Висшият съдебен съвет е осъден да заплати на М. Петрова сумата в размер на 820 лева, представляваща разноски по производството. Касаторът Висш съдебен съвет, чрез процесуалния си представител, обжалва решението в осъдителната му част, включително в частта за разноските, с твърдения за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушения на материалния закон - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че присъдените имуществени вреди не са в пряка причинна връзка с отмененото уволнение, а с неговото предварително изпълнение, а неимуществените вреди, за които е присъдено обезщетение не са настъпили; евентуално, че не са в причинна връзка с решението на ВСС. Изтъква, че ищцата е акцентирала понасянето на обиди и клевети от страна на медиите, което няма връзка с незаконосъобразния акт. По тези съображения касаторът моли решението в обжалваната му част да бъде отменено. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Касаторът М. Петрова чрез процесуалния си представител обжалва решението в частта, в която исковете за имуществени и неимуществени вреди са отхвърлени, с твърдения за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушения на материалния закон - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Счита за неправилни изводите за липса на причинна връзка между решението на ВСС и настъпилите вреди. Изтъква, че не са били обсъдени всичките му доводи и представените доказателства в тяхната съвкупност. Иска се отмяна на решението в обжалваните части и решаване на делото по същество. Претендират се разноски съобразно представените доказателства. Всяка от страните оспорва съответно жалбата на противната страна. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страна, за които съдебното решение е неблагоприятно в съответните части, поради което са допустими. Административен съд София-град е сезиран с искове от М. Петрова срещу Висшия съдебен съвет, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за причинените й вреди, пропуснатите ползи, болките и страданията, настъпили в резултат на Решение по т. 67 от Протокол № 42 от заседанието на ВСС, проведено на 31.10.2013 г., с което на ищцата е наложено дисциплинарно наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност". Претендират се имуществени вреди в общ размер на 51 750 лева за периода от м. ноември 2013 г. до датата на подаване на исковата молба /28.10.2016 г. /, както следва: сумата в размер на 36 000 лева, представляваща брутното трудово възнаграждение на ищцата за периода м. ноември 2013 г. – м. юли 2014 г., което тя не е получила вследствие на незаконното й уволнение и сумата в размер на 9435, 48 лева, представляваща законната лихва върху това трудово възнаграждение за периода от съответния падеж /датата, на която е следвало най-късно да бъде изплатено възнаграждението/ до датата на образуване на настоящото производство; суми за закупуване на очила, както следва: за 2013 г. – 250 лева, за 2014 г. – 300 лева и за 2015 г. – 350 лева или сума в общ размер на 900 лева като се претендира и законната лихва върху посочената сума в размер на 156, 91 лева, считано от първи януари на годината, следваща годината, за която е била дължима сумата до датата на образуване на настоящото производство; сумата 1800 лева, представляващи сумата на частта от полагаемите средства за облекло за 2013 г., които след уволнението й ищцата е трябвало да върне в размер на 300 лева и полагащите се средства за облекло за 2014 г. в размер на 1500 лева, които не били изплатени, както и законната лихва върху сумата в общ размер на 458, 59 лева; сумата в размер на 3000 лева, представляваща разноски за медицински прегледи на ищцата, свързани с внезапно увреденото й здравословно състояние, причина за което е било незаконното уволнение и вследствие което уволнение е била с прекъснати здравноосигурителни права за периода м. декември 2013 г. – м. януари 2015 г. вкл.; за неимуществени вреди се претендира обезщетение в общ размер на 48 250 лева, от които 23 250 лева за преживения стрес, болки и страдания поради уронването на професионалната чест, достойнство и грубото накърняване на доброто име на ищцата сред колегите и в обществото, включително чрез поредица от публикации в печатните медии и предавания по електронните медии и социалните мрежи, довело до създаване на обществено мнение, изразяващо се в прояви на агресия, унизително отношение и дискриминация от нейни колеги, представители на ВСС, от съседите й по местоживеене и случайни граждани и 25000 лв за претърпените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в разболяване от [диагноза], което заболяване налага спазване на специален хранителен режим, прием на различни лекарствени продукти и подлагане на редовни медицински изследвания, [диагноза], [диагноза], [диагноза] и претърпени два инцидента, водещи до [диагноза]; всички обезщетения се претендират със законната лихва от датата на увреждането. От фактическа страна съдът е установил, че с Решение по т. 67 от Протокол № 42 от заседание на ВСС, проведено на 31.10.2013 г., на М. Петрова, съдия в Софийски градски съд, за извършени от нея дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 1-4 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/, е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 ЗСВ – "дисциплинарно освобождаване от длъжност". С окончателно Решение № 1273/05.02.2015 г., постановено по адм. д. № 9685/2014 г. по описа на Върховния административен съд, Петчленен състав на ІІ колегия, решението на ВСС за дисциплинарно освобождаване от длъжност е отменено. За изясняване на спора от фактическа страна съдът е изслушал заключения на съдебно-счетоводна и съдебно-медицински експертизи и е изслушал свидетелски показания, които е кредитирал. От правна страна, съдът е счел иска за заплащане на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за времето след изтичане на шест месеца от уволнението до неговата отмяна за неоснователен, позовавайки се на разпоредбата на чл. 226 ЗСВ. Изложил е съображения, че определеният в ЗСВ и в КТ режим на обезщетяване в отклонение от общите правила за неизпълнение на договорите, обуславя извод, че обезщетение над предвидения в тази разпоредба размер не се дължи, независимо дали след уволнението работникът/служителят е останал без работа за по-дълъг период; причинна връзка между вредите и увреждащото действие е налице само до определен отрязък от време, след който е нормално служителят да започне да получава доходи по ново служебно или трудово правоотношение. По отношение на исковете за заплащане на обезщетение в размер на неполучените суми за облекло и за средства за корекция на зрението, съдът се е позовал на чл. 9, ал. 2 от Наредба № 7/15.08.2005 г. за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с видеодисплеи и на чл. 221 ЗСВ. Посочил е, че разглежданите плащания са за сметка на работодателя и произтичат пряко от упражняването на трудовите функции по съществуващо правоотношение. Поради това липсата на реално осъществена трудова престация, независимо какви са били причините за това, не предполага изплащането на тези средства. Искът за заплащане на сумата в размер на 3000 лева, представляваща направените от ищцата разходи за медицински прегледи, вследствие прекъснатите й здравноосигурителни права е приета от съда за доказана в размер на 181 лева, на базата на представените в първоинстанционното производство разходооправдателни документи. В останалата част този иск е отхвърлен, като недоказан. Съдът е изложил подробни мотиви за понесените от ищцата морални и психологически вреди и тяхната връзка с незаконосъобразното уволнение и е присъдил сумата от 5000 лв, която е счел за справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Относно негативните емоции, предизвикани от публикации в медиите и агресивно и унизително поведение от страна на колеги и съседи, съдът е отчел липса на пряка причинно-следствена връзка между отменения акт и причинените неимуществени вреди. Отхвърлен е и искът за обезщетение в размер на 25 000 лева за неимуществени вреди, изразяващи се в разболяване от [диагноза], [диагноза], [диагноза], [диагноза] и два инцидента, довели до [диагноза], като в мотивите си съдът се е позовал на заключението на съдебно-медицинската експертиза. Съдът е приел, че стресът не е единствената причина за отключване на [диагноза], който може да се отложи с профилактика – адекватен хранителен и двигателен режим и че първите медицински данни за [диагноза] при ищцата фигурират в лабораторно изследване от 11.03.2015 г.; поради това е прието, че [диагноза] не е пряка последица от отменения акт. При този изход на спора и на основание, чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ответникът е осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски. Касационната жалба на Висшия съдебен съвет е неоснователна. Касационната жалба на М. Петрова е частично основателна. Решението е постановено след изясняване на фактическата обстановка, събрани са необходимите и относими доказателства, същите са обстойно обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност и в процеса са спазени съдопроизводствените правила. Решението е частично необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон по отношение на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. В частта за присъдените имуществени вреди е правилно. Разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди предвижда, че държавата и общините отговарят за вреди, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В конкретния случай касаторът И. твърди, че са и нанесени вреди от незаконосъобразен акт на Висшия съдебен съвет, отменен от съда с влязло в сила решение. За уважаване на предявените искове ищецът следва да докаже по безспорен начин кумулативното наличие на следните предпоставки: че е претърпял описаните в исковата молба вреди и че те са в пряка връзка с посочения незаконосъобразен акт. Непозволеното увреждане представлява сложен фактически състав, включващ следните елементи: деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата. Отговорността на държавата и общината е обективна и вина в случая не се изследва. Деянието се разбира като конкретна външна проява на едно лице, изразено както в действие, така и в бездействие. То е противоправно, когато противоречи на правните норми. Освен противоправно деяние, непозволеното увреждане предполага и вреда. Вредата представлява смущение, накърняване или унищожаване на благата на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние. Вредата е в причинна връзка с извършеното деяние, когато е пряка и непосредствена последица от него. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Законът не установява критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Съгласно § 1 от ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони. В случая приложение намира разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, съгласно която обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Изискването за справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди е свързано с преценката на конкретни обективно настъпили обстоятелства, включително и периода, през който те са търпени. Неоснователни са касационните доводи на ВСС за допуснати съществени процесуални нарушения в първоинстанционното производство. Освен посочената правна квалификация, този касатор не изтъква конкретни пропуски на съда, съставляващи съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а служебното установяване на такива не е в правомощията на касационната инстанция, предвид чл. 218 АПК. Не се установяват и необоснованост и нарушения на материалния закон при постановяване на осъдителната част от решението. Правилни са изводите на АССГ за настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в психически страдания от уронения престиж, името и авторитета на М. Петрова в обществото като съдия и личност, довели я до притеснения, безпокойство, трудности и негативни емоционални преживявания. Правилен е изводът, че ищцата е претърпяла тези негативни емоции в пряка причинна връзка с незаконосъобразното решение на Висшия съдебен съвет. Действително, установено е в процеса, че по отношение на съдия Петрова са издадени негативни медийни публикации и че някои от коментарите на читатели към медийните публикации имат негативен и обиден тон и съдържание. Съдът е разграничил тези обстоятелства; взел е предвид, че част от негативните емоции на ищцата са породени именно от публикации и коментари, за които ВСС не може да носи отговорност. Неоснователно обаче касаторът ВСС поддържа, че вредите са настъпили изцяло в резултат на медийните публикации. Доколкото в съвременното демократично общество информирането на обществеността за дейността на органите на съдебната власт и на Висшия съдебен съвет е присъща и неизбежна последица от тази дейност, разграничаването на вредите на такива, причинени от самото решение на ВСС и от неговото медийно отразяване е невъзможно и ненужно. Обективното отразяване от страна на медиите на настъпило събитие не може да бъде само по себе си вредоносен фактор, тъй като не е незаконосъобразно. Освен това то е присъщо на настъпило обществено-значимо събитие, като именно последното събитие, в случая решението на ВСС, е вредоносният факт. Медийното отразяване на този факт не води до прекъсване на пряката причинно-следствена верига между него и настъпването на вредите. Отделен е проблемът, ако медийното отразяване е субективно и опозоряващо само по себе си; отделен проблем са и обидните коментари на читатели. Независимо от това, както се посочи по-горе, АССГ е разграничил отделните вредоносни фактори и е присъдил обезщетение само за тази част от емоционалното напрежение, преценено като настъпило в резултат на решението на ВСС и неговото обективно разпространение в медиите. Между постановяване на решението на ВСС и влизане в сила на решението за неговата отмяна са минали близо една година и три месеца, което е от значение за определяне продължителността на понесените нематериални вреди и съответно за размера на обезщетението. Това значение е преценено от съда. От друга страна, АССГ не е взел предвид интензитета на понесените от увреденото лице морални страдания и не е отчел съществени обстоятелства като безспорния авторитет на съдия Петрова в юридическата общност и в частност сред колегите в съда, уважението, с което се ползва, безукорността и в етично отношение, дългогодишната и отдадена професионална дейност, фактът, че дисциплинарното уволнение е наложено в края на отдадената на обществото професионална кариера и обстоятелството, че дисциплинарното уволнение е отменено както поради пороци на производството, така и поради това, че дисциплинарни нарушения не са осъществени. Дори и без да бяха събрани доказателства за това, произтичащите от незаконосъобразното уволнение негативни преживявания като стрес, безпокойство, отчаяние, неудовлетвореност, липса на признание за положения труд, чувство за безсмислие, разочарование, дълбока обида и унижение и други подобни са естествено и подразбиращо се следствие от увреждащия акт. Не е отчетен комплексният характер на увреждането и съвкупността от негативните преживявания, които ищцата е понесла, предвид и посочените по-горе фактори. По този начин АССГ не е определил размера на обезщетението за неимуществени вреди, отчитайки всички посочени фактори и при спазване изискванията на чл. 52 ЗЗД. Събраните писмени доказателства и съдебно-медицинската експертиза подкрепят извода за влошено здравословно състояние именно в резултат на дисциплинарното наказание и претърпените душевни страдания и стрес. Заболяването [диагноза] не е съществувало преди издаване на акта, а високите стойности на кръвната захар са регистрирани през 2015 г., като изрично е посочено, че стресът е отключващ фактор за проявата на болестта. Установено е, че въпреки наследствената обремененост, болестта не се е проявила до този момент, въпреки че съдийската професия сама по себе си е високо стресова, особено професията на наказателните съдии. Установено е, че няма други отключващи фактори на заболяването, тъй като ищцата е била с нормално тегло и не е доказано да е имала нездравословни навици. Противно на приетото от съда, при тези данни медицинското експертно заключение дава основание да се приеме, че влошеното здравословно състояние е пряко свързано с решението на ВСС, доколкото породеният от него стрес е силен и необичаен и в този смисъл е фактор, отключил заболяването. Обезщетението за неимуществени вреди е с компенсаторна функция, доколкото е възможно да бъдат компенсирани вредите в техния паричен еквивалент. Тъй като няма утвърдена формула за неговото пресмятане, размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост при съобразяване на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства и практиката на съдилищата. Доброто име и професионален авторитет, веднъж накърнени, трудно могат да бъдат компенсирани парично. От друга страна, вътрешните душевни страдания, стресът, унижението на човешкото достойнство, чувството на безпомощност и тревожност, чувството на несигурност следва да бъдат обезвъзмездени. По изложените съображения, обезщетението за неимуществени вреди, при спазване изискванията на чл. 52 ЗЗД следва да бъде определено в общ размер от 18000 лв, от които 8000 лв за претърпени стрес, болки и страдания поради уронването на професионалната чест, достойнство и накърняване на доброто име и 10000 лв за възникналото заболяване [диагноза]. Първоинстанционният съд е присъдил 5000 лв по първото посочено перо, като в тази част следва да се присъдят допълнително още 3000 лв, със съответната лихва от датата на увреждането. Допълнително от настоящата инстанция следва да се присъди и обезщетението от 10000 лв за заболяването [диагноза], със съответната лихва от датата на увреждането. Съдът дължи посочване на размера на законната лихва от датата на увреждането до образуване на делото, поради което я изчислява служебно, използвайки лихвения калкулатор, достъпен на официалната интернет страница на Националната агенция по приходите. В останалата част решението е правилно. Имуществените вреди по принцип представляват: претърпяна загуба и/или пропусната полза. Пропуснати ползи са налице, когато в резултат на отменения акт не е реализирано увеличаване на имуществото на ищеца. Единствената пречка за тази реализация следва да е именно отмененият акт. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че оставането без трудово възнаграждение за периода, следващ този, за който се дължи обезщетение по чл. 226 ЗСВ не е в пряка причинна връзка с дисциплинарното наказание, в който смисъл е и константната съдебна практика. Приема се, че шестмесечният срок е достатъчен, за да може останалото без работа лице да започне друга такава, поради което след изтичането на този срок не е налице причинна връзка между освобождаването от длъжност и липсата на трудово възнаграждение. Плащанията на работодателя за средства за корекция на зрението и за облекло действително са свързани с реалното полагане на труд и доколкото целят именно обезпечаването на изпълнението на трудовите задължения, при липса на такова изпълнение неизплащането им не представлява вреда. От претендираните имуществени вреди доказани са тези, за които са представени разходооправдателни документи. Останалите понесени разходи за медицинско обслужване подлежат на доказване по предвидения в закона ред и доколкото такива доказателства не са ангажирани и представени, правилно обезщетение по тази част от исковете не е присъдено. Правилно съдът не се е произнесъл по дължимостта на сумата от 305, 25 лв, представляваща заплатени от ищцата вноски към НЗОК и по дължимостта на сумата 107, 52 лв – невнесени от работодателя осигуровки, тъй като иск за тяхното заплащане не е предявен с исковата молба и последващите уточнения. Поради това в разглежданите части съдебното решение следва да бъде оставено в сила. Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Поради това и предвид изхода от спора, на касатора М. Петрова следва да бъдат присъдени допълнително разноски за първоинстанционното производство, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на още 840 лв, както и сумата 470 лв разноски за касационната инстанция, от които 5 лв държавна такса и 465 лв адвокатско възнаграждение, чийто размер е изчислен съразмерно с уважената част от исковете. Предвид посочената разпоредба, на Висшия съдебен съвет не се дължи юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд,