Решение № 8132 от 26.7.2023 г. на ВАС, VII о.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Релсис ЕООД с [ЕИК], седалище и адрес гр. Трявна, обл. Габрово, ул. Иван Вазов 3, срещу Решение 4 от 26.01.2023 г. на Административен съд - Габрово по административно дело 237/2022 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу Решение РД-02-16-236 от 28.10.2022 г. на ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014-2020 за отказ за верификация на разходи в размер от 10 000 лв. по административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от 30.09.2020 г. с бенефициер Релсис ЕООД на основание чл. 57, ал.1, т.2 и 6 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.). Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът не е обсъдил всички представени пред него писмени доказателства, а те водят до различни, както фактически, така и правни изводи. Излага подробно фактите по делото, анализира ги и счита за неправилен извода на съда за законосъобразност на оспорения акт. Счита, че съдът е нарушил правилото да съдейства на страните и да им осигури възможност на докажат тезите си. Неправилно е приел, че административният орган пълно и точно е установил фактите и че те са доказани безспорно. Оспорва извода на съда, че не е налице необходимата одитна следа, както и че разходите непопадат в утвърдените документи по чл. 26, ал.1 ЗУСЕФСУ и обосновавана, че са налице изискванията за допустимост на разходите съгласно чл. 57, ал.1, т.2 и 6 ЗУСЕФСУ, поради което постановеният отказ за верификация е незаконосъобразен, а обратният извод на съда е неправилен и несъответен на закона и събраните по делото доказателства. Моли съда да отмени обжалваното решение, както и административния акт и да се присъдят сторените в производството разноски в две инстанции. Представлява се от адв. Г. Трайков. Ответникът по касационната жалба РУО на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014 -2020, счита същата за неоснователна. В отговор си излага подробно фактите по делото, анализира ги и счита за правилен извода на съда за законосъобразност на оспорения акт. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Представлява се от пълномощник М. Дудевска. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: На 30.09.2020 г. между Релсис ЕООД и УО на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014 -2020 г. е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за преодоляване на недостига на средства и липса на ликвидност, настъпили в резултат от епидемичния взрив на COVID-19 на стойност 10 000 лв. при 100% безвъзмездна финансова помощ. Съгласно чл. 3.1 от договора Управляващият орган изплаща на бенефициера договорената помощ в срок 15 работни дни от датата на сключване на договора. Съгласно чл.3.2 след приключване на изпълнението на проекта се представя отчет. Съгласно чл. 3.4 в случай, че предоставената безвъзмездна помощ на бенефициера бъде установен недопустим разход от Управляващия орган, сертифициращ, отидитен или друг контролиращ орган или отпускането и противоречи на условията за кандидатстване, то помощта подлежи на възстановяване, а съгласно чл.6 от договора одобреният проект и документите по чл. 26, ал.1 от ЗУСЕФСУ са неразделна част от договора. На 29.01.2021 г. бенефициерът представя финансов отчет и искане за окончателно плащане. Във връзка с извършването проверка РУО изпраща на 20.05.2022 г. до бенефициера искане за представяне на пояснения и допълнителни документи. В указаният срок няма постъпили документи и отговор от бенефициера. На 13.06.2022 г. РУО предоставя нов 7-дневен срок за представяне на пояснения и допълните документи във връзка с искането за верификация на разходите по окончателното плащане. Включително предупреждава бенефициера, че при неполучаване на исканата информация УО може да прекрати договора. Бенефициерът не изпраща отговор. На 28.10.2022 г. РУО издава оспореното решение за отказ да верифицира разходи в общ размер от 10 000 лв. като приема, че бенефициерът не е представил необходимите разходнооправдателни документи, платежни и счетоводни документи, удостоверяващи извършените плащания, и не е доказал и обосновал допустимостта на разходите. Компетентността на издателя на решението е доказана с представената в съдебното производство, Заповед РД-02-16-209 от 14.10.2022 г. на министъра на иновациите и растежа, с която определя ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност. Въз основа на така установените факти, съдът приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в изискваната от закона форма, съдържа изискуемите реквизити и органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заключил е, че решението е в съответствие с материалноправните разпоредби. Решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, с посочване на правните и фактическите основания за издаването му и при спазване на административнопроизводствените правила. Относно приложението на материалния закон настоящият съд счита: Отказът за верификация е постановен на първо място на основание чл. 57, ал.1, т.2 ЗУСЕФСУ. Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ разходът, за да е допустим, трябва да попада в категориите разходи, включени в акта по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ и в одобрения проект. Анализът на изискването сочи, че за да е изпълнено изискването на чл. 59, ал. 1, т. 2 АПК е необходимо органът не само да се е позовал на точка 2, но и точно да е посочил категорията разходи, регламентирани в акта по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ и в одобрения проект, на които исканите за верифициране разходи не съответстват. В случая административният орган се е позовал на т.14.1 и 14.3 от Условията за кандидатстване и чл.2, т.2.1 и 2.6 от Общи условия за финансиране на проекти по Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014-2020, именно по тази програма настоящият касатор е изпълнявал договор за безвъзмездна помощ (от 30.09.2020 г.), според които разходите се верифицират ако бенефициерът е предоставил цялата необходима информация на Управляващия орган относно всички аспекти на изпълнението на договора, включително и разходнооправдателни и други документи. Следователно налице е посочване на акта Условията за кандидатства и Общи условия за финансиране на проекти по Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014-2020, които представляват документи по чл. 26, ал.1 ЗУСЕФСУ, определящи допустимостта на разходите по одобрения проект. Административният орган е посочил ясно и категорията разходи, чието верифициране отказва разходи в бюджетен ред 1.1 Разходи, необходими за преодоляване на недостига на средства или липса на ликвидност, настъпили в резултат на епидемичния взрив от COVID-19 в размер общо от 10 000 лв. От фактическа страна отказът за верификация, на горепосочените суми е мотивиран с липсата на представени всички разходооправдателни документи, които да удостоверяват изпълнение на отчетените действия и изразходването на средствата и въпраки многократната възможност за предоставянето им, настоящият касатор не е проявил активност да представи поисканите от органа допълнителни пояснения и документи в указания срок. Не са представени доказателства от дружеството-бенефициер относно твърденията му, че е било във фактическа невъзможност да представи исканите документи навреме. Тези доводи са обсъдени подробно от първоинстанционният съд и правилно са приети за неоснователни. Представените с касационната жалба писмени доказателства, въпреки че удостоверяват извършването на проверка на Национална агенция по приходите (НАП) не променят извода на решаващия съд. Действително на 09.09.202021 г. органът по приходите е започнал проверка на дружеството, която обхваща и процесния период до края на 2020 г., но в искането ясно е посочено, че изискваните от проверяващите документи и справки следва да бъдат предоставени по електронен път. Видно от писмените обяснения на дружеството до НАП същото е предоставило необходимото на 04.10.2021 г. Няма твърдения и доказателства, че към момента на проверката на РУО във връзка с искането за верификация на разходите по проекта, проверката на НАП не е приключила, а освен това оригиналите на документите въпреки това следва да са останали на разположение на дружеството, предвид изричното посочване, че следва да са предоставени на НАП в само в електронен формат. Следователно правилен е изводът на административния орган и съда, че бенефициерът не е проявил достатъчна активност да предостави всички необходими документи, които да удостоверят изпълнението на отчетените действия и изразходването на средствата по одобрения проект. Както беше посочено по-горе в Условията за кандидатстване и Общи условия за финансиране на проекти по оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014-2020, представляват документи по чл. 26, ал.1 ЗУСЕФСУ и втях са поставени условия към финансовия отчет да бъдат приложени съответните разходооправдателните документи, удостоверяващи изпълнение на отчетените действия и изразходването на средствата, при извод на административния орган и съда, че такива не са представени съответен на събраните по делото доказателства, то правилен се явява и изводът, че е налице материалноправното основание по чл. 57, ал.1, т.2 ЗУСЕФСУ и посочените правила от Условията за кандидатстване и Общи условия за финансиране обосновават отказ за верификация. Второто правно основание, въз основа на което е постановен отказа за верификация е чл.57, ал.1 т. 6 ЗУСЕФСУ, съгласно който допустими са разходите, които са отразени в счетоводната документация на бенефициента чрез отделни счетоводни аналитични сметки или в отделна счетоводна система. От фактическа страна отказът може да се приеме, че е мотивиран с липсата на счетоводни записи по сметки 6041 и 6051, предвид че именно такива указания е дал РУО при установената липса на документи при проверката извършена от него преди верификацията. Но съдът не може да тълкува волята на административния орган или да го замести в констатациите му. Прави впечатление, че липсват ясни мотиви относно фактическото основание за приложение на чл.57, ал.1 т. 6 ЗУСЕФСУ. Разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗУСЕФСУ изисква за разхода да е налична одитна следа съгласно изискванията на член 25, параграф 1, б. б) от Регламент 480/2014. Член 25, параграф 1, б. б) от Регламент 480/2014 изисква одитната следа да е такава, че да дава възможност за равняване на сертифицираните пред Комисията обобщени суми с подробните данни от счетоводните регистри и разходооправдателните документи, с които разполагат управляващият орган и бенефициерът по отношение на финансираните операции. Изискването за одитна следа е относимо само за разход, който по принцип е допустим, т. е. който отговаря на изискванията на т. 1, 2, 3 и 4 на чл. 57, ал.1 ЗУСЕФСУ, защото за разход, който не е допустим, т. е. който не попада в кръга на допустимите категории разходи е ирелевантно има ли или не одитна следа. Следователно правното основание по т. 2 и 6 не е кумулативно, а алтернативно. Двете правни основания имат различен фактически състав, при неизпълнението на който е налице недопустим разход. Това значи, че различни факти следва да обосноват наличието на точка 2 и на точка 6. Видно от мотивите на оспорения акт органът не е направил каквото и да било разграничение на твърдените от него фактически основания. Изложените мотиви са относими към правното основание по чл. 57, ал.1 т.2 ЗУСЕФСУ, както беше посочено по-горе и те правят разхода недопустим. От обстоятелствената част на оспорения акт не става ясно как не е изпълнено изискването на чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗУСЕФСУ органът никъде не е посочил ясно кой допустим разход не е отчетен правилно в съответната счетоводната документация, отделна счетоводна аналитична сметка или в отделна счетоводна система. Следователно налице е пълна липса на мотиви относно това правно основание. Съдът може само да провери доказаността на сочените фактически основания и да провери правилността на подвеждането им към сочената от органа правна норма. В случая има липсват мотиви относими към правното основание чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗУСЕФСУ. Независимо от горното доколкото правното и фактическото основание по чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ е доказано по делото и обосновава законосъобразност на извода за наличие на недопустим разход, поради липсата на всички разходооправдателните документи, удостоверяващи изпълнение на отчетените действия и изразходването на средствата съгласно Условията за кандидатстване и Общи условия за финансиране на проекти по Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014-2020, то крайният извод на съда, че оспореният административен акт е правилен се потвърждава, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено, като на основание чл. 143, ал. 3 АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ следва да му бъде определено възнаграждение в размер на 200 лева за касационната инстанция. Водим от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,