Решение № 1870 от 8.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3212/2010 г.

Решение № 1870 от 8.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3212/2010 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Олга Владимирова Христова от гр. София срещу решение № 66 от 17.12.2009 г., постановено по адм. дело № 2394/2009 г. от Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 122 от 17.03.2009 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИААА). В жалбата се твърди, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд и постанови друго, с което да отмени и обжалваната от нея заповед. Ответникът, в представена писмена молба оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на касаторката против заповед № 122 от 17.03.2009 г. на Изпълнителния директор на ИААА, с която последният й е наложил дисциплинарно наказание "Уволнение" на основание чл. 90, ал. 1, т. 5, чл. 89, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 91, ал. 1 чл. 107, ал. 1, т. 3 и чл. 108, ал. 1 и ал. 2 от Закона за Държавния служител (ЗДСл). За да постанови акта съдът е приел, че обжалвания пред него акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Решението е правилно. Съдът е събрал относимите към спора писмени доказателства, изяснил е същия от фактическа страна и изводът, че в случая са били налице фактическите основания посочени в обжалвания пред него административен акт и че са изпълнени законовите изисквания при издаването му е правилен и обоснован. Не се спори между страните, че актът е издаден от компетентен орган и при спазване на административнопроизводствените правила. Наведените доводи в касационната жалба, че обжалваният пред първоинстанционния съд административен акт не отговаря на изискванията за формата му поради непосочване в същия конкретно на дата, място и обстоятелствата за всеки един от визираните в обжалваната заповед 179 случая на неизпълнение на служебни задължения е неотносим към предмета на настоящето производство, доколкото в касационната инстанция предмет на проверка е правилността на решението на първоинстанционния съд. Ако се приеме, че така наведеният довод касае неправилни констатации на съда по отношение на извода му за законосъобразност на оспорения акт, то същия е неоснователен. Правилно съдът е приел, че оспореният пред него акт е издаден в изискуемата се от закона форма, доколкото на касаторката е наложена дисциплинарно наказание "уволнение" за извършени дисциплинарни нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 5 ЗДСл - системно неизпълнение на служебни задължения, като в мотивите на заповедта органът е посочил подробно фактическите обстоятелства, както и документите които ги материализират, като това посочване е достатъчно ясно, тъй като в случая се касае до системност на неизпълнение на едни и същи задължения, които са значителни на брой и посочването на всяко едно от тях не е необходимо. Обсъдени са и дадените от Христова обяснения във връзка с констатираните нарушения. Правилно в обжалваното решение е прието, че в конкретния случай Христова е наказана за неизпълнение на служебни задължения, които фигурират в длъжностната характеристика на длъжността, която е заемала касаторката. Обстоятелството, дали Христова е уведомила устно преките си ръководители за това, че една част от писмата са се върнали неполучени, в случая е правно ирелевантен, доколкото безспорно по делото е установено, че не е предприела по-нататъшни действия. Наведените доводи, че не е установено от дисциплинарнонаказващия орган, преди налагане на наказанието кога тя е узнала за връщането на писмата, резултата по тях, както и дали всичко тези 179 фирми отговарят на изискванията за лицензи също са неоснователни. Именно извършването на тези действия е било служебно задължение на Христова по длъжностна характеристика, а от събраните доказателства е установено, че същата не е извършила тези си задължения. Правилен е и изводът на съда, че е спазена предвидената процедура по чл. 93 ЗДСл и макар в един и същи ден да са поискани писмени обяснения от Христова, такива са дадени, същата е била изслушана от дисциплинарнонаказващия орган, а видно от обжалваната заповед, същите са били обсъдени от органа в мотивите на същата. Неоснователен е доводът, че обясненията й са поискани във връзка с образуване на дисциплинарното производство, но не и за налагане на наказанието. От касаторката е постъпил доклад на 14.03.2009 г. относно изискване на професионална компетентност на фирмите, притежаващи лицензи на Общността за международен превоз на пътници и товари, а дадените от нея писмени обяснения на 17.03.2009 са именно по на основание чл. 93, ал. 1 ЗДСл, които са й поискани от дисциплинарно наказващия орган с писмо изх. № 11-04-42/2 от същата дата. Следователно органа, налагащ наказанието е имал възможност да съобрази фактите от доклада от 14.03.2009 изложени от Христова, след което е образувано дисциплинарното производство, при което както е посочено в обжалваното решение е спазена процедурата, предвидена в закона и макар всички действия да са извършени в което се установява от поредността на регистрационните номера на документите, които ги обективират. Правилен е и изводът на съда, че при налагане на дисциплинарното наказание органът е извършил правилна преценка на вида и тежестта на извършените нарушения. Въз основа на така установено настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, при което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение