Решение № 5365 от 24.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11595/2015 г.

Решение № 5365 от 24.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11595/2015 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. М. Г. от гр. Л., чрез адв. Вл. Д. - АК Х., срещу Решение № 215 от 03.08.2015 г., постановено по адм. дело № 104/2015 г. от Административен съд Х.. В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество. Ответната страна - Кметът на О. Л., чрез процесуалния си представител адв. Т. К., изразява становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отхвърлил, като неоснователна, жалбата на Г. М. Г. против Заповед № РД-09-091 от 17.02.2015 г. на кмета на О. Л., с която на основание чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОбС) е разпоредено изземването на недвижим имот - частна общинска собственост, представляващ водоем с площ от 4.306 дка, съставляващ поземлен имот № 000246 в м. "К. Р." по плана за земеразделяне на землище с. Б., ЕКАТТЕ 03544, общ. Л., област Х., актуван с акт за публична общинска собственост № 3176 от 25.10.2012 г. на осн. чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗОбС. З. да постанови този резултат съдът е приел, че оспорения административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на относимия материален закон. При преценката на събраните в хода на административното и съдебно производства доказателства, както и обсъждайки възраженията на страните, съдът е стигнал до правния извод, че са налице кумулативно изискуемите се предпоставки на нормата на чл. 65, ал. 1 ЗОбС, а именно - касае се за имот - публична общинска собственост, установена с надлежно издаден акт за такава, а жалбоподателят го заема без годно правно основание. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. С разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС законодателят е предвидил бърз и ефикасен начин за защита на общинската недвижима собственост, чрез изземването й от лица, които я владеят или държат без правно основание. За упражняването на законово уреденото правомощие от кмета на общината/района е необходимо наличието на три законови предпоставки: недвижим имот; този имот да е общинска собственост; осъществяване на владение или държане от трето лице върху този имот без законово основание. Не е спорно по делото, че имотът, предмет на оспорената пред съда заповед за изземване, е недвижим имот, като собствеността на О. Л. върху него е доказана по делото с акт за публична общинска собственост и жалбоподателя не представя доказателства за собственост върху процесния имот. При безспорно установеното право на собственост на общината правилен е и извода на съда, че този имот се държи без правно основание от Г. М. Г.. Правото си да държи имота е обосновал със сключения, на 23.03.2005 г., с Частна производствена кооперация "Л.", с. Б. предварителен договор за покупко-продажба на процесния имот и изтекла погасителна давност. С влязло в сила, на 27.11.2017 г., съдебно решение № 72 от 23.02.2017 г., постановено по гр. дело № 821/2016 г. от Окръжен съд Х., е отхвърлен предявения от Г. М. иск с правно основание чл. 108 ЗС. С това решение спорът за материалното право на собственост върху процесния имот е разрешен със силата на пресъдено нещо. Решението на гражданския съд е задължително и за настоящата инстанция, поради което приетото от съда, че М. държи имота без правно основание се явява обоснован и законосъобразен. При така изложените факти изводът на съда, че са налице изискуемите от нормата на чл. 65, ал. 1 предпоставки, е правилен. Доводите в жалбата за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост при постановяване на обжалваното решение не се споделят от настоящата инстанция. То съдържа необходимите и изискуеми се от закона фактически и правни съображения. Установени са фактите, относими към конкретния спор, извършена е и преценката им по приложението на относимите законови разпоредби. Установената по делото фактическа обстановка налага единствено възможният извод по приложението на закона. При така изложените съображения решението на съда, като правилно и законосъобразно, ще следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение