Решение № 8348 от 20.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14195/2016 г.

Решение № 8348 от 20.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14195/2016 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Постоянния секретар на министерство на външните работи, чрез процесуален представител, против решение № 3586 от 26.05.2016 г. по адм. дело № 7638/2015 г. на Административен съд С.-град, с което е отменен отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, обективиран в Заповед № 95-00-261/01.-7.2015 г. на постоянния секретар на МВнР, по подадено заявление с вх. № 15ПР-1171 от 04.06.2015 г. от Г. В. П., и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, при спазване на законовите срокове и съобразяване с указанията в мотивите на решението на съда. Касационният жалбоподател смята, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано. Моли същото да бъде отменено. Претендира разноски. Ответникът оспорва касационната жалба. В СЗ чрез адвокат Димов излага съображения за нейната неоснователност и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За са постанови обжалваното решение, Административен съд С.-град е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона писмена форма, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и несъответствие с материалния закон. Решението на АССГ е постановено в съответствие с материалния закон. Споделят се заключенията на административния съд, че поисканата от Г. В. П. с процесното заявление информация е обществена. Описаните в заявлението данни са свързани с обществения живот, тъй като представляват служебна информация по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ, а именно: сведения и данни, които се събират, създават и съхраняват от органа във връзка с дейността на министерство на вътрешните работи и дипломатическите служби извън страната-в случая в Р. С.. Налице е и второто изискване на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ - исканата информация дава възможност на заявителя да си състави мнение за дейността на задължения субект във връзка с функциите на МВнР и дипломатическите служби по чл. 3 от Закона за дипломатическата служба, по отношение всички български граждани, намиращи се извън територията на РБ, а именно да защитава правата и интересите на българските граждани в чужбина в съответствие с принципите и нормите на международното право. Доколкото правното основание за издаване на оспорения акт е чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ, правилен и съобразен с приложимите материалноправни норми е извода да на съда, че административния орган е следвало да изпълни процедурата по чл. 31 от ЗДОИ. След като е счел, исканата информация се отнася трето лице, органът е бил длъжен да поиска изричното писмено съгласие на третото лице в 7-дневен срок от регистриране на заявлението за достъп, след което да постанови решението си по чл. 28, ал. 2 при спазване точно условията, при които третото лице е дало съгласие за предоставяне на отнасящата се до него информация, а при изрично несъгласие от третото лице- да извърши преценка и евентуално предостави исканата обществена информация в обем и по начин, който да не разкрива информацията, която засяга интересите на третото лице. Независимо от горното в хипотеза на засягаща интересите на трето лице информация и заявен изричен отказ от това лице за предоставяне на исканата с процесното заявление обществена информация, за да е налице правопрекратяващо действие на тези два факта по отношение правото на достъп до обществена информация, е необходимо да липсва надделяващ обществен интерес. Преценката относно наличието или липсата на надделяващ обществен интерес като елемент от фактическия състав на хипотезата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ следва да бъде извършена от административния орган, поради което без излагане на фактически и правни основания относно този релевантен юридически факт органът не е изпълнил и задължението си по чл. 38 от ЗДОИ. Не се кредитират доводите в касационната жалба. В процесния случай правното основание на обжалваната заповед не кореспондира с изложените оскъдни мотиви, касаещи характера и съдържанието на дипломатическите ноти. Касационният съд не констатира необоснованост на първоинстанционното решение. Изводите на Административен съд С.-град кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото претенцията на Г. В. П. за разноски, направена чрез адвокат Т. Д., не следва да бъде уважена, тъй като липсват доказателства по делото за направени разноски пред касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение