Решение № 7491 от 22.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4693/2021 г.

Решение № 7491 от 22.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4693/2021 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на ТП на НОИ Пловдив решение № 577 от 17.03.2021 г. на Административен съд Пловдив по адм. дело № 263/2020 г. С него се отменя решение № 2153015-1 от 6.01.2020 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив, което оставя без уважение жалба на Я. Л., М. К. и Х. С. против разпореждане № РО-5-15-00682682/22.11.2019 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ Пловдив за събиране на сумата от 4409. 55 лева по ревизионен акт за начет № РМ-5-15-00676769/14.11.2019 г. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответниците Я. Л., М. К. и Х. С. чрез процесуален представител адвокат вземат становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Я. Л., М. К. и Х. С., тримата като членове на ТЕЛК против решението на директора на ТП на НОИ Пловдив с което се отхвърля жалбата им срещу разпореждане, с което се постановява заплащане на сума, представляваща щети на ДОО от отменено решение на ТЕЛК № 2889 от зас. № 134 от 21.07.2016 г., издадено от пети състав на ТЕЛК към МБАЛ Пловдив АД. Сумата представлява неправилно изплатена на А. И. лична социална пенсия за инвалидност на основание чл. 90а, ал. 1, във връзка с чл. 98, ал. 7 КСО, считано от 11.07.2016 г. до 30.11.2018 г. С ревизионния акт за начет е установена сумата в общ размер 4409. 55 лева главница и лихва, като с разпореждане на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ Пловдив е разпоредено плащането й на основание чл. 110, ал. 3 КСО. В решението е посочено, че сумата се дължи солидарно, като в разпореждането няма такова изявление, а само че тримата лекари дължат цялата сума. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна и отменил решението и разпореждането. Съдът е установил приложимата материална норма – чл. 110, ал. 1 КСО според която контролните органи на НОИ съставят на физически лица, на ЮЛ ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на ДОО от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване на нормативни разпоредби по издаването им. В последната хипотеза съдът е установил, че конкретните решения на ТЕЛК и НЕЛК като експертиза по своя характер съдържат експертните мнения на участващите в издаването им лекари специалисти и при законови възможности за различия в тяхното експертно медицинско становище няма нарушения на нормативните разпоредби при издаването им, поради което не е налице основанието за събиране на сумите с разпореждането, основано на ревизионен акт. При тези съображения и поради нарушения на административно производствените правила съдът е отменил решението и разпореждането. Решението е правилно и към мотивите му настоящата инстанция препраща на основание чл. 221, ал. 2 пр. последно АПК. Наред с това настоящата инстанция счита, че производството по извършване на ревизия и издаване на ревизионен акт за начет при оскъдната уредба в КСО следва да следва общата уредба по издаване на ревизионни актове. Следва да е налице основание за започване на такова производство, като самият факт на отмяна на експертно решение на ТЕЛК от НЕЛК не е такова основание. Актовете на медицинската експертиза са административни актове и експертиза на лекари специалисти по здравето. Като административни актове те следват общите и специални правила за издаването им, а като експертиза съдържат мненията на участващите в тях лекари съобразно тяхната квалификация, специализация, опит и други знания за разрешаване на въпросите относно здравословното състояние на човека, които мнения са задължителни при оформянето на акта по предвидения в закона форма и съдържание. Когато решение на ТЕЛК е отменено от НЕЛК се изготвят мотиви, като задължителна част от спазване на общите и специални правила за издаването му като изискване за форма и съдържание. Констатациите с медицински характер относно обсъжданите медицински факти, са израз на тяхната професионална квалификация и тя не подлежи на обсъждане. Контролните решения на НЕЛК когато отменят решение на ТЕЛК следва да имат съдържание какво не споделят от експертната част на решението на НЕЛК или в административната част по издаване на решението. Когато не се споделят мненията на лекарите от ТЕЛК следва да се посочи в какво се изразява несъгласието с това медицинско мнение, и при какви правила то е взето или следва да се вземе. След тези констатации следва да има изводи дали има нарушение на нормативните правила по издаване на решението на ТЕЛК като административен акт или като експертиза с оглед правилата за извеждане на експертното мнение. При липса на такова съдържание в мотивите на решението на НЕЛК няма основание други лица или органи извън състава на ТЕЛК и НЕЛК да преценяват отмяната на решение на ТЕЛК при какви условия е отменено, още по малко, че това е извършено при нарушаване на нормативни разпоредби при издаването им. В такъв случай ревизионният акт за начет не може да установи причинна връзка с поведението на лекарите от състав на ТЕЛК с вреди за ДОО, че е налице отговорност за тези вреди и че тя е солидарна, тъй като солидарната отговорност възниква по закон или по договор, ако не е налице то следва да се установи личната имуществена отговорност, основанието за нея и размера. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответниците се дължат разноски в размер общо на триста лева и при липса на указания каква част е платил всеки от тях се разпределят по сто лева за всеки от тях. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК Върховен административен съд шесто отделение