Решение № 749 от 25.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11716/2015 г.

Решение № 749 от 25.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11716/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Висшия съдебен съвет, София против решение № 9217/11.08.2015 г., постановено по адм. дело № 7668/2014 г. по описа на Върховния административен съд - шесто отделение, с което е отменено негово решение, взето по т. 2 по протокол № 20 от заседанието, проведено на 15.05.2014 г., с което на основание чл. 230, ал. 2 ЗСВ П. Г. П. е отстранен временно от длъжност - съдия, председател на Военно-апелативен съд, до приключване на наказателното производство срещу него. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон. Твърди се, че оспореното решение на ВСС е мотивирано със съображенията в предложението на главния прокурор и от изказването на чл. на съвета. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила за уведомяване за започване на производството и за участие на магистрата в него, доколкото такива не са уредени с разпоредбите на чл. 230 - 232 ЗСВ. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което да се отхвърли оспорването. Ответникът П. Г. П. оспорва жалбата и иска оставяне в сила на решението. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за основателност на жалбата. Върховният административен съд, петчленен състав - II колегия, намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното решение, тричленен състав на ВАС - шесто отделение приема оспорения акт на ВСС за незаконосъобразен като немотивиран с изложение на съображения за необходимостта за временно отстраняване на магистрата в искането на главния прокурор и с това нарушаващ принципа на чл. 6 АПК за съразмерност. Счетено е също, че са допуснати съществени нарушения на чл. 26, ал. 1, чл. 34, ал. 1 и ал. 3 и чл. 8, ал. 1 АПК като лицето не е уведомено за започване на производството за налагане на принудителна административна мярка, което представлява производство за издаване на индивидуален административен акт и спрямо него са приложими общите правила за издаване на административните актове, и са ограничени в пълна степен правото му на участие и защита в производството. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Оспорването на решение на ВСС за временно отстраняване от длъжност от магистрат, който е освободен от длъжност по време на съдебното производство, е допустимо, като правният интерес от оспорването е обусловен от правната възможност за претендиране на обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразен акт на административен орган след отмяната му по съответния ред (чл. 204, ал. 1 АПК). Като се е произнесъл по допустимото оспорване, тричленният състав на ВАС е постановил допустимо решение, за което касационният съд следи служебно, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК. Временното отстраняване от длъжност на магистрат е уредено в чл. 230 - чл. 232 ЗСВ и по своята правна същност представлява принудителна административна мярка, а актът за налагането й - индивидуален административен акт. С вземането на мярка по чл. 230 ЗСВ магистратът не се привлича към дисциплинарна отговорност, поради което не се образува дисциплинарно производство и не се налага дисциплинарно наказание. Мярката е предпоставена от наказателно производство срещу магистрата. В хипотезата на чл. 230, ал. 1 ЗСВ ВСС действа при условията на обвързана компетентност, което означава, че когато е образувано наказателно производство срещу съдия, прокурор или следовател за престъпление, извършено при осъществяване на съдебната власт (в случаите по чл. 132 от Конституцията на РБ), ВСС има единствената възможност да отстрани временно съответния магистрат от длъжност до приключване на производството. В случаите по ал. 2 на чл. 230 ЗСВ ВСС действа при условията на оперативна самостоятелност, което означава, че когато наказателното производство е образувано за друго престъпление, извън случаите по чл. 132 от Конституцията, ВСС може да отстрани съответния магистрат, но не е длъжен. Законосъобразното упражняване на това правомощие от ВСС предполага обсъждане на необходимостта от временно отстраняване и излагане на мотиви за избора. Настоящият петчленен състав приема, че оспореното решение е мотивирано. Постановено е след приемане на нарочно решение от ВСС за правното основание за отстраняването - чл. 230, ал. 2 ЗСВ и при доказано образувано наказателно производство от общ характер срещу съдия П., като престъпленията, за които е привлечен като обвиняем са подробно описани в предложението на главния прокурор в искането му по чл. 230, ал. 3 ЗСВ. В него общо е посочен чл. 230 ЗСВ като основание за искането и не са изложени аргументи за необходимостта от временното отстраняване на магистрата. В проведения от ВСС дебат относно правното основание на решенията по исканията за отстраняване на съдия В. П. и на съдия П. П. е направено изказване от главния прокурор, че ако се приеме за приложима разпоредбата на чл. 230, ал. 2 ЗСВ "... становището на прокуратурата е абсолютно категорично, че за нуждите на нормалното осъществяване на процеса, както и с оглед всички събрани доказателства до момента, ..., отстраняване от длъжност се налага". Направено е и изказване и от члена на ВСС Г. Г., че смята за абсолютно основателно искането и че е несъвместимо оставането на П. П. на длъжността "председател" на Военно-апелативен съд, с оглед на обвиненията. Тези изказвания на членове на съвета, съобразени заедно с тежестта на престъпленията, за които съдия П. е привлечен като обвиняем и с оглед резултата при гласуване на решението: "за" - 16 члена, "против" - 0 и "въздържал се" - 4, се приемат от настоящия петчленен състав за достатъчно обосноваване на акта. Основателен е касационният довод за нарушение на материалния закон с приетата от съда незаконосъобразност на решението на ВСС поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Основанията за налагане на ПАМ по чл. 230, ал. 2 ЗСВ, органите, които я прилагат, правните субекти, спрямо които се прилага, мерките за въздействие и редът за прилагането й са нормативно установени. Разпоредбите на чл. 230 - чл. 232 ЗСВ не предвиждат уведомяване на магистрата и участието му в производството по издаване на акта, поради което няма допуснати нарушения в производството по временно отстраняване от длъжност на съдия П. Мотивите за допуснато съществено нарушение на правото на защита в съдебния акт по адм. дело № 502/2014 г. на ВАС, 5-чл. състав, цитирано в обжалваното решение, не са решаващи при постановяването му, защото съществено значение в разглеждания там случай има обстоятелството, че не е доказано образуването на наказателно производство от общ характер срещу временно отстранения магистрат. При основателност на касационните доводи обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество, с което да се отхвърли оспорването на изцяло законосъобразния акт на ВСС за временно отстраняване от длъжност на съдия П. П. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, петчленен състав - II колегия,