Решение № 7088 от 11.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4062/2021 г.

Решение № 7088 от 11.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4062/2021 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "ЕМКО" ООД, гр. София, представлявано от управителя М. Р., подадена чрез адв. С. С. от Софийска адвокатска колегия, против решение № 207/13.01.2021 г., постановено по адм. д. № 3029/2019 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена исковата молба на дружеството за прогласяване на нищожност на решение № 800/21.01.2019 г. по адм. д. № 13807/2018 г. постановено от Върховен административен съд – Петчленен състав на Първа колегия. С касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че в решението, чиято нищожност иска да се прогласи, съдът излязъл извън предоставената му по закон компетентност. Счита, че първоинстанционният съд неправилно и необосновано е приел, че диспозитивът на решението, чието прогласяване за нищожно се иска, е изцяло съобразен с правомощията на съда съгласно чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2, предл. "второ" от АПК. В тази връзка развива съображения, че в изпълнение на решението на Върховния административен съд – Петчленен състав на Първа колегия, Комисията за защита на конкуренцията е образувала преписка и е приела Решение № 169/04.09.2019 г. за задълбочено проучване по чл. 82, ал. 3, т. 4 във връзка с чл. 83, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/, което води до извод, че съдът е осъществил контрол в нарушение на общите правила на АПК. Счита, че правомощията на Върховния административен съд е да осъществи контрол на решенията на КЗК като индивидуални административни актове е само за законосъобразност, не и по отношение на тяхната целесъобразност. Твърди, че с процесното решение на Върховния административен съд след като е задължил административният орган да вземе решение по 83, ал. 2, т. 4 от ЗЗК за започване на задълбочено проучване е излязъл извън компетентността си. По изложените съображения моли решението да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което се обяви нищожността на влязлото в сила решение № 800/21.01.2019 г. по адм. д. № 13807/2018 г. на Върховния административен съд – Петчленен състав на Първа колегия. Касационният жалбоподател – "Емко" ООД - редовно призован. Представлява се от адв. С. С. от Софийска адвокатска колегия. В съдебно заседание заявява становище с което поддържа подадената касационна жалба и моли съдът да постанови съдебен акт с който да отмени обжалваното решение на Административен съд София - град. Претендира присъждане на направените разноски за заплатена държавна такса адвокатско възнаграждение. Представя списък за разноските, съгласно разпоредбата на чл. 80 от ГПК, приложима на основание чл. 144 от АПК и доказателства за тяхното заплащане. Ответната страна - Комисията за защита на конкуренцията - редовно призована, представлява се от юрк. К.. В съдебно заседание излага съображения за неснователност на касационната жалба. Счита, че касационната жалба не съдържат конкретни пороци на решението, които да съставляват касационни основания. Моли настоящия съдебен състав да постанови решение с което да остави в сила процесното решение, поради това, че първоинстанционния съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който е обоснован. Ответната страна - "Виафот Инвестмънт България" ЕООД - редовно призован, не се представлява и не взема становище по касационната жалба. Ответната страна: "Дунарит" АД - редовно призован. Представлява се от адв. Т. Т., който заявява становище с което се присъединява към изложените аргументи в касационната жалба и моли съдът да постанови решение с което да отмени обжалваното решение на първоинстанционния съд и вместо на него да постанови друго с което да бъде прогласена нищожността на решение № 800/21.01.2019 г., постановено по адм. д. № 13807/2018 г. на Върховния административен съд. Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ в производството, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че е основан на обективна преценка на доказателствата по делото изводът на АССГ за неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 128, ал. 1, т. 8 от АПК за обявяване нищожност на решение № 800/21.01.2019 г. на ВАС, постановено по адм. д. № 13807/2018 г. Намира, че решението, чиято нищожност се иска, е изготвено в изискуемата от закона писмена форма, постановено е от състава, разглеждал делото в последното открито съдебно заседание и е било подписано от постановилия го съдебен състав, както и че съдържа определените с разпоредбата на чл. 172 а, ал. 1 от АПК реквизити. Счита, че съдебното решение е правилно и законосъобразно и предлага то да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба по чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК, подадена от настоящия касатор, с доводи за нищожност на решение № 800/21.01.2019 г. на Върховен административен съд – Петчленен състав на Първа колегия, постановено по адм. д. № 13807/2018 г. с което на основание чл. 221, ал. 2 от АПК е отменено решение № 10365/03.08.2018 г., постановено по адм. дело № 10793/2016 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение и вместо него е постановено отмяна на решение № 588/11.08.2016 г., на КЗК по преписка № КЗК/72/2016 г., с което е прието че нотифицираната сделка за придобиване на акции от капитала на "Дунарит" АД Русе от страна на "Емко" ЕООД София не попада в обхвата на чл. 24, ал. 1 от ЗЗК и е постановено незабавно изпълнение на решението. Със същото решение, съдът е върнал делото като преписка на КЗК за ново произнасяне при съобразяване с изложените мотивите в решението си. Съдът приел, че предявения пред него иск е допустим, но неоснователен. Посочил е, че до нищожност на съдебен акт водят изключително тежки пороци или във формата или в правораздавателната власт на съда или в изразената в съдебното решение воля, каквито наведените от ищеца пороци не са. Съдът посочил, че проверката в производството по чл. 128, ал. 1, т. 8 от АПК е ограничена само до валидността на съдебния акт. Подчертал, че в това производство е предвидена възможност за обявяване на нищожност, обезсилване или отмяна на решения, постановени от административните съдилища, извън регламентирания в АПК институционен контрол, и извън извънредния способ на отмяна, предвиден в глава четиринадесета от АПК. Съобразил, че съдебният акт, чиято нищожност се иска, е постановен от надлежен съдебен орган, в надлежния състав и в пределите на правораздавателната му власт. Посочил още, че същият е изготвен и в изискващата се от закона писмена форма, подписан е от съдебния състав, постановил решението. По твърдението за нищожност на съдебното решение поради това, че съдът се е произнесъл извън предоставената му от закона компетентност да контролира административни актове за законосъобразност, но не и за целесъобразност, първоинстанционния съд приел за неоснователно за това, че даденото указание на Комисията за защита на конкуренцията за започване на задълбочено проучване по чл. 83, ал. 3, т. 4 от ЗЗК може да води до неговата незаконосъобразност, но не и неговата нищожност. По тези съображения съдът приел, че исковата молба е неоснователна и я отхвърлил. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, изискващи отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, Административен съд София – град е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за обявяване нищожност, а обхвата на проверката в това производство се ограничава до валидността на съдебния акт. Това е така защото необжалваемостта на съдебното решение поражда правните последици от същото и по специално силата на пресъдено нещо. След като решението се ползва със сила на пресъдено нещо, не е възможно преразглеждане на установяванията, правните квалификации и изводите. Безсрочната възможност по чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК е открита само за нищожните решения, тъй като те не са годни в нито един момент да породят целените правни последици. Решението, предмет на иска по чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК е окончателно и не е възможно ново повдигане на същия правен спор, в каквато насока са доводите на ищеца. Съдът правилно е приел, че предмет на проверка в производството по иска за нищожност на съдебно решение е дали съдебният акт е постановен от законен състав, в задължителната писмена форма, в рамките на правораздавателната власт на съда и при формирана воля за правния резултат. Изводите на административния съд за валидност на съдебното решение са правилни и се споделят изцяло от касационната инстанция. Неоснователно е оплакването за нарушение на закона. Противно на твърденията в касационната жалба, съдът е установил правнорелевантните факти и въз основа на тях е формирал правилни правни изводи, че искът е неоснователен. Обоснован е изводът на съда, че по делото оспорващият не е ангажирал доказателства за установяване на твърдените в този смисъл факти. В касационната жалба се навеждат доводи, които са били изложени и пред административния съд, който правилно е посочил, че са неотносими към въпроса за валидността на решението, а касаят правилността на съдебното решение (чиято нищожност се иска ). Дали съдът е съобразил установените факти и въз основа на тях е направил своя извод в съответствие със закона, е въпрос за правилност на съдебния акт, който не може да бъде разглеждан в производството по чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК. Неоснователно е възражението на касатора за произнасяне на съда извън правораздавателната му власт, с оглед дадените в мотивите указания започване на проучване по чл. 82, ал. 3, т. 4 от ЗЗК, правилно съдът е установил, че наведените доводи не попадат в нито една от посочените хипотези за нищожност, възприемани от правната доктрина, поради което и правилно е приел, че искането за прогласяване на нищожност на влязлото в сила съдебно решение е неоснователно и недоказано, поради което и законосъобразно го отхвърлил. По изложените съображения съдът не е допуснал твърдяните нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна, поради което решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение