Решение № 4383 от 13.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10641/2015 г.

Решение № 4383 от 13.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10641/2015 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на главния архитект на Община Русе, подадена чрез юрк. Г. срещу решение № 21 от 5.08.2015 г. по адм. дело № 317/2015 г. на Административен съд-Русе. С доводи за неправилност и необоснованост на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с потвърждаване на процесната заповед № РД-03-29/11.06.2015 г. на главния архитект на Община Русе, със законните последици. Ответникът Г. С. И., чрез адв. П. И. излага становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на решението като обосновано и законосъобразно. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение е обявена за нищожна заповед № РД-03-29/11.06.2015 г. на главния архитект на Община Русе, с която на основание чл. 99, т. 1 от АПК е отменен Акт за узаконяване № 1/15.05.2015 г., издаден от главния архитект на Община Русе, за обект "Жилищна сграда /Двуетажна еднофамилна сграда с полувкопан сутерен и мансарден етаж"/, намиращ се в УПИ VI-139, кв. 4 по регулационния план на с. Басарбово, общ. Русе. Прието е от фактическа страна, че със заявление вх. № 94Г-1265-1/13.03.2013 г. Г. С. И. е поискал на основание § 127, ал. 2 от ЗИД на ЗУТ узаконяване на извършен незаконен строеж, описан в Констативен акт № У-09 от 21.05.2013 г. на служители в отдел КС към Дирекция УТКС при Община Русе. Административното производство е приключило с издаден от главния архитект на Община Русе Акт за узаконяване № 1/15.05.2015 г. за заявения обект "Жилищна сграда /Двуетажна еднофамилна сграда с полувкопан сутерен и мансарден етаж/", в УПИ VI-139, кв. 4 по регулационния план на с. Басарбово, общ. Русе. Актът за узаконяване е съобщен надлежно, не е обжалван и е влязъл в сила на на 10.06.2015 г. С процесната заповед, на основание чл. 99, т. 1 АПК актът за узаконяване е отменен, поради това, че е издаден след изтичане на визирания в ал. 14, § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ двугодишен срок, който е изтекъл на 26.11.2014 г. и който е възприет като такъв с преклузивен характер. При тази безспорна фактическа обстановка по делото, административният съд е приел, че процесната заповед е нищожна като издадена от некомпетентен орган, а именно: издателя на отменения акт /Акт за узаконяване № 1/15.05.2015 г./, вместо визирания в чл. 99 АПК по-горестоящ орган, какъвто е прието че е органа по чл. 216, ал. 1 ЗУТ-началника на РДНСК. Така постановеното решение е необосновано и незаконосъобразно, поради неправилно тълкуване и прилагане специалния ред за оспорване по чл. 216 ЗУТ във връзка с компетентността на по-горестоящия административен орган по чл. 99 АПК. Безспорно е обстоятелството, че процесната заповед № РД-03-29/11.06.2015 г. на главния архитект на Община Русе е издадена в производство по гл. 7, д. II от ЗУТ при изрично визираното в заповедта правно основание на чл. 99, т. 1, като производството е инициирано от административния орган-главния архитект. В случая е приложима последната хипотеза на чл. 99 АПК - "ако акта не е подлежал на оспорване по административен ред" влезлия в сила индивидуален административен акт, неоспорен пред съда може да бъде отменен или изменен от органа, който го е издал, тъй като в спец. закон /ЗУТ/ е регламентирано изрично оспорване на Акта за узаконяване пред РДНСК- чл. 216, ал. 1, т. 2 ЗУТ във връзка с § 127, ал. 11 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, т. е. предвиден е особен ред на оспорване "по законосъобразност" пред спец. орган, на който са възложени изрични правомощия по ЗУТ. Следователно се касае за опосреден съдебен контрол, тъй като цитираните в горната разпоредба актове "не подлежат на пряко обжалване по съдебен ред" и обжалването им по реда на чл. 216 ЗУТ е абсолютна процесуална предпоставка за оспорване пред съда, за разлика от заложената в АПК изборност за обжалването пред по-горестоящия административен орган или пред съда. Освен това главния архитект и РДНСК не са в йерархическа зависимост, не попадат в една структура-органи на местната власт. За разлика от визираната при обжалване пред по-горестоящия орган възможност за оспорване както на законосъобразността на акта, така и на неговата целесъобразност /чл. 83, ал. 2 АПК /, компетентността на РДНСК по смисъла на изричната разпоредба на ал. 2, чл. 216 ЗУТ е само по законосъобразност. Освен това произнасянето на РДНСК е обвързано с изрично регламентирани в чл. 216 ЗУТ правомощия и процедурни правила, които се явяват специално по отношение на тези в АПК /чл. 87 и чл. 88 /. Предвид изложеното, решаващия правен извод на съда за нищожност на заповед № РД-03-29/11.06.2015 г. на главния архитект на Община Русе се явява незаконосъобразен, поради което решението подлежи на отмяна. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна и обжалваното решение съдържа мотиви по съществото на спора от фактическа страна, се дължи произнасяне по реда на чл. 222, ал. 1 АПК от настоящата инстанция. С процесната заповед № РД-03-29/11.06.2015 г., главният архитект на Община Русе, на основание чл. 99, т. 1 от АПК е отменил Акт за узаконяване № 1/15.05.2015 г. за обект "Жилищна сграда /Двуетажна еднофамилна сграда с полувкопан сутерен и мансарден етаж"/, намиращ се в УПИ VI-139, кв. 4 по регулационния план на с. Басарбово, общ. Русе, издаден в производство по заявление вх. № 94Г-1265-1/13.03.2013 г. на Г. С. И., подадено в преклузивния срок по ал. 3 на § 127, ал. 2 от ЗИД на ЗУТ. Заповедта е мотивирана с наличие на основанието по т. 1, чл. 99 АПК, поради допуснато съществено нарушение на срока за приключване на производството, визиран в чл. 14, § 127 от ПЗР на ЗУТ, който е възприет за преклузивен, т. е. издадения акт за узаконяване след изтичане на двугодишния срок е постановен при съществено нарушение. Безспорно е между страните обстоятелството, че Актът за узаконяване като необжалван е влязъл в сила на на 10.06.2015 г., каквато заверка се съдържа и върху копието на акта, приложено по административната преписка. Следователно процесната заповед е постановена по отношение на влязъл в сила индивидуален административен акт, от неговия издател и в хипотезата на самосезиране по чл. 100, ал. 1 АПК и в срока по чл. 102, ал. 1 АПК. Заповедта е материално незаконосъобразна, поради неправилно тълкуване характера на срока, визиран в ал. 14, § 127 от ПЗР на ЗУТ, който е с инструктивен, а не с преклузивен характер, т. е. с изтичането му не се преклудира произнасянето на главния архитект с крайния, завършващ процедурата по узаконяване индивидуален административен акт- Акт за узаконяване или отказ. С преклузивен характер в производството по § 127, ал. 2 и сл. от ПЗР на ЗУТ е единствено едногодишния срок за подаване на заявлението от собственика за узаконяване. В конкретния случай производството е образувано по заявление вх. № 94Г-1265-1/13.03.2013 г., подадено в срока по ал. 3, § 127 от ПЗР на ЗУТ. С оглед на горното, процесната заповед се явява незаконосъобразна, поради липса на основанието по чл. 99, т. 1 АПК за отмяна на Акта за узаконяване, поради което следва да бъде отменена. Предвид изхода на делото и своевременно заявената претенция за разноски от ответника и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, касаторът дължи реално направените разноски в съдебното производство, възлизащи на общ размер от 610 лв./310 лв-пред първата инстанция и 300 лв-пред касационната/. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение