Решение № 3760 от 15.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1775/2012 г.

Решение № 3760 от 15.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1775/2012 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Плевен, чрез процесуалния му представител - гл. юрк. Елеонора Радулова, срещу решение № 698 от 14.12.2011 г., постановено по административно дело № 833 от 2011 г. на Административния съд - Плевен. С посоченото решение съдът е отменил решение № 44 от 09.08.2011 г. на касатора и потвърденото с него разпореждане № 1164 от 17.06.2010 г. на ръководителя по пенсионното осигуряване при същото РУСО, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО на Пламен Петров Павлов, и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, съдържащи се в мотивите на съдебния акт. Искането е за отмяна на обжалваното съдебно решение като неправилно, а сочените пороци са относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон. Ответникът - Пламен Петров Павлов, в писмен отговор чрез пълномощника си адвокат Мила Павлова, оспорва доводите на касатора срещу решението на Плевенския административен съд и моли същото да бъде оставено в сила като правилно. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 АПК представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Плевенския административен съд по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 118, ал. 1 КСО е оспореното от Пламен Петров Павлов решение № 44 от 09.08.2011 г. на касатора и потвърденото с него разпореждане № 1164 от 17.06.2010 г. на ръководителя по пенсионното осигуряване при същото РУСО, материализиращо отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Пламен Петров Павлов при условията на § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО. Отказът е мотивиран с обстоятелството, че лицето нямало 30 години учителски осигурителен стаж. По отношение на общия размер на трудовия стаж на Павлов длъжностното лице е посочило за общ осигурителен стаж 33 години, 04 месеца и 14 дни, а за учителски - 28 години, 02 месеца и 13 дни. При последвалото обжалване по административен ред директорът на РУСО - гр. Плевен, е отхвърлил жалбата на Павлов срещу това разпореждане, като е приел, че длъжностното лице по пенсионно осигуряване правилно не е зачело за "учителски" трудовия му стаж, положен за времето от 01.09.1987 до 31.08.1989 г. на длъжността заместник-директор на ТВУ "А. С. Макаренко" - с. Славовица, община Долна Митрополия, тъй като не изпълнявал пълната норма задължителна преподавателска работа и не отговарял на условията по чл. 19, ал. 1 и 2 от НПОС, поради което учителският стаж, положен на цитираната длъжност, не можел да се зачете за учителски. С постановеното решение по делото Административният съд - Плевен, е отменил като незаконосъобразни оспорените административни актове и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че положеният от жалбоподателя труд на длъжност заместник-директор по учебната част със специалност "Български език и литература, и история" в ТВУ "А. С. Макаренко" - с. Славовица, община Долна Митрополия, през периода от 01.09.1987 до 31.08.1989 г. следвало да бъде зачетен за "учителски стаж". Този извод е извел на основание свидетелските показания, приетата и неоспорена експертиза и приложените документи, от които се установявало, че през процесния период Павлов е изпълнявал пълната норма задължителна преподавателска работа. Отбелязал е, че не било проведено пълноценно доказване на обстоятелствата, при чието наличие се приема, че в процесния случай пълната норма задължителна преподавателска работа е изпълнена и атакуваният акт бил с привидни мотиви и ограничаващ правото на защита на Павлов. Решението на Плевенския административен съд е правилно и изводите му като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция. Първоинстанционният съд правилно е определил съществото на съдебния спор, който се свежда до това следва ли стажът на Пламен Петров Павлов като заместник-директор по учебната част със специалност "Български език и литература, и история" в ТВУ "А. С. Макаренко" - с. Славовица, община Долна Митрополия, за периода 01.09.1987-31.08.1989 г. да се зачете като "учителски стаж" и налице ли са предпоставките за пенсиониране при условията на § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО. Съгласно § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО до 31.12.2009 г. включително учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при учителски осигурителен стаж 30 години за мъжете и 25 години за жените и за възраст три години по-рано за възрастта по чл. 68, ал. 1 и 2 от същия кодекс. Изискванията за отпускане на пенсия по реда на цитираната норма са учителски осигурителен стаж и навършена определена пенсионна възраст. Понятието "учителски трудов стаж" е дефинирано в чл. 19, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) и това е осигурителният стаж, положен на длъжността учител или възпитател в учебни и възпитателни заведения. Според чл. 41, ал. 2 ППЗП (отм.), приложим към момента на полагане на процесния трудов стаж, учителски трудов стаж е трудовият стаж на лицата, заемащи длъжности по списък, утвърден от министъра на образованието и науката, съгласувано с управителя на НОИ, ако отговарят на изискванията за заемане на длъжността учител или възпитател съобразно придобитото образование и са изпълнили пълната норма за задължителна преподавателска работа. Решението е постановено в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба, а доводите на касатора за противното не могат да бъдат споделени. По първоинстанционното дело е представено писмо изх. № 147 от 21.04.2011 г. от директора на правоприемника на училището до РУСО - Плевен, видно от което Павлов е получавал пълен размер на работната заплата като изпълняващ длъжността заместник-директор, следователно е покривал пълната норма на преподавателска заетост като заместник-директор. Видно от събрания доказателствен материал, налична първична документация в посоченото учебно заведение и в неговия правоприемник - СПУВ "Христо Ботев" - с. Подем, не е запазена, а от останалите разплащателни ведомости не може да се извлекат данни за преподавателската заетост на Павлов. След като за процесния период от време в съответните архиви не се съхранява документация, допустимо е установяване на правно значимите факти и чрез други способи. Вещото лице е посочило, че наличните данни от запазените документи (ведомости) съответстват на данните в издаденото УП 2 № 331 от 16.11.2010 г. от СПУВ "Христо Ботев" за същия период. С оглед унищожената при пожар документация решаващият състав правилно е кредитирал свидетелските показания, от които се установява, че Павлов е имал право на 6 часа преподавателска норма и му били давани още два часа допълнително. Позовал се е на дадените сведения от директора на възпитателното училище - свидетеля Пъто Караджов, че заместник-директорът е следвало да отработи тези часове, за да получи заплата, и че за положените часове се пускала месечна декларация, която е била обект на проверка от проверяващите инспектори. Видно от протокола от съдебното заседание пред първоинстанционния съд (лист 82-83), според свидетелите Павлов е изпълнявал преподавателската норма от 22 часа, като вещото лице е посочило, че през процесния период е действала същата нормативна база за часовете, които трябва да има заместник-директорът и директор по учебната част. Назначената по делото съдебна експертизата също съдържа данни, че положеният труд от Пламен Павлов съответства на учителски с пълен норматив. Изложеното налага категоричния извод, че трудовият стаж на Павлов като заместник-директор на възпитателното училище през периода 01.09.1987-31.08.1989 г. следва да бъде приравнен към учителския стаж с последиците за пенсиониране по § 5, ал. 1 отПЗР на КСО. В касационната жалба се твърди, че съдът неправилно е приел, че атакуваният административен акт бил постановен в нарушение на административнопроизводствените правила и че от събраните удостоверения не се установявала изискуемата задължителна преподавателска работа и при какви условия ще е налице неизпълнението й от Павлов. Така наведените доводи са неоснователни. В тази връзка следва да бъде споделен изводът, че оспореното решение № 44 от 09.08.2011 г. на касационния жалбоподател е издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Както правилно е отбелязал решаващият състав, в мотивите на това решение директорът на РУСО - Плевен, не е посочил кога според него ще е налице изпълнение на пълната норма задължителна преподавателска работа, в т. ч. какъв акт установява тази норма и въз основа на какви критерии следва да бъде направен изводът дали тя е изпълнена. При това фактическо положение следва да се приеме, че атакуваните административни актове, с които трудовият стаж на Пламен Петров Павлов като заместник-директор по учебната част със специалност "Български език и литература, и история", положен за времето от 01.09.1987 до 31.08.1989 г. в ТВУ "А. С. Макаренко" - с. Славовица, община Долна Митрополия, не е зачетен за учителски и му е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО, са издадени в нарушение на материалноправните предпоставки за законосъобразност и като е отменил същите, Плевенският административен съд е постановил правилно решение. По изложените съображения Върховният административен съд - шесто отделение, счита, че не са налице касационни основания, водещи до отмяна на обжалваното решение - предмет на настоящото касационно производство, поради което същото следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,