Решение № 10344 от 24.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3549/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби от З. А. Т. и Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи /МВР/ - Варна срещу Решение 10009 от 07.10.2024 г., постановено по адм.дело 1314 от 2024 г. по описа на Административен съд Варна, което е допълнено по реда на чл.176 от АПК с Решение 1478 от 07.02.2025 г. по същото административно дело. С обжалваното решение е осъдена Областна дирекция на МВР Варна да заплати на З. Т. обезщетение за неимуществени вреди за сумата в размел от 1500 лв., за претърпени вследствие незаконосъобразна Заповед за прилагане на принудителна административна мярка 23-0819-000815/12.07.2023 г., издадена от полицейски инспектор към ОД на МВР Варна сектор Пътна полиция, отменена по съдебен ред. Касационният жалбоподател З. Т., чрез процесуален представител твърди неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон по чл. 209, т. 3 АПК. Изразява становище, че неправилно е определен размерът на присъденото обезщетение, като счита, че е то е занижено и следва да бъде присъден пълният претендиран от ищеца размер като основателен и доказан. Претендира сторените разноски. Ответникът по тази касационна жалба ОД на МВР гр.Варна не представя становище в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Втора касационна жалба е подадена от ОД на МВР Варна, чрез процесуален представител. Твърди се неправилност на решението в частта, с която административният орган е осъден да плати обезщетение в размер на 1500 лева. Счита, че решението в тази част е постановено в противоречие с материалния закон. Претендира отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на разноски. Ответникът по тази касационна жалба З. Т. не представя становище в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. По реда на 176 от АПК е постановено допълнително Решение 1478 от 07.02.2025 г. по същото административно дело, с което е постановен допълнителен отхвърлителен диспозитив за разликата над сумата от 1500 лева до пълния претендиран размер от 4000 лева. Срещу допълнителното решение е подадена касационна жалба от З. Т., която по съдържание преповтаря първата касационна жалба. Участващият по делото представител на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на З. Т. и за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд преценява, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, за които решенията, предмет на касационен контрол, са неблагоприятни, в обжалваните от тях части, поради което са процесуално допустими. По съществото на касационните жалби, касационната инстанция приема следното: Административният съд Варна е сезиран с искова молба от З. Т., с която е предявен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Ищецът е предявил срещу ОД на МВР Варна искова претенция за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 316,60 лв., също и неимуществени вреди в размер на 4000 лв., за периода от 12.07.2023 г. до 19.04.2024 г., причинени му вследствие на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка 23-0819-000815/12.07.2023 г., издадена от полицейски инспектор към ОД на МВР Варна сектор Пътна полиция, отменена по съдебен ред, ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от момента на увреждането 19.06.2024 г. до окончателното й плащане. Административният съд е установил, че З. Т. е спрян за проверка от контролните органи на 12.07.2023 г., докато управлявал лек автомобил. Тестван е за наличие на наркотични вещества, който отчел положителен резултат. Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка 23 0819 000815/12.07.2023г., издадена от полицейски инспектор към ОД на МВР Варна сектор Пътна полиция, на З. Т. за нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр. 2 от ЗДвП, на основание чл.171, т.1, б.б от същия закон е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. Ищецът дал допълнителни кръвни проби, резултатите от които опровергали полевия тест и не отчели наличие на наркотични вещества в организма на Т.. Заповедта за налагане на ПАМ е обжалвана по съдебен ред и е отменена с Решение 4114/19.04.2024г., постановено по адм. дело 1643/2023г. по описа на Административен съд Варна. За установяване на фактическата обстановка са събрани писмени и гласни доказателства. При така установената фактическа обстановка, Административният съд Варна е приел за напълно основателен и доказан искът за обезщетени за имуществени вреди в размер на 316,60 лв. и за основателен, но частично доказан искът за неимуществени вреди, като по справедливост присъдил сумата от 1500 лева, а по пълния претендиран размер отхрълил исковата претенция. Съдът присъдил и законната лихва върху сумите и разноски съобразно изхода от спора. Върховният административен съд преценява обжалваните решения като валидни, допустими и правилни. Първоинстанционният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за частична неоснователност на исковата претенция. При разглеждане на съдебния спор, съдът e приложил правилно материалния закон. Несъгласието на касационните жалбоподатели с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Отговорността не се презюмира от закона и затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира безвиновната отговорност на държавата, респ. Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Варна. За да е основателен искът, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, следва да се налице кумулативно визираните в разпоредбата предпоставки: незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган или негови длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, настъпване на вреди от тях и причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и вредоносния резултат. Съгласно разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, отговорността на държавата по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ може да бъде ангажирана само за имуществените и неимуществените вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. При недоказване на която и да е от посочените предпоставки, обезщетение не се присъжда, като доказателствената тежест е за ищеца. В настоящия случай по съдебен ред е отменена ЗПАМ 23 0819 000815/12.07.2023г.на длъжностно лице от състава на ОДМВР Варна, в следствие на която касаторът временно е бил лишен от възможност да управлява МПС, поради което е понесъл имуществени и неимуществени вреди. Първият касатор не е съгласен с размера на присъденото обезщетение за понесени неимуществени вреди. За да определи размера на обезщетението, първоинстанционният съд е съобразил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и е преценил конкретните факти и обстоятелства по делото, интензитета и степента на психическия стрес и емоционално неразположение, както и периода през който са търпени вредите. С оглед на което определил сумата от 1500 лева като справедлив размер на обезщетението. Настоящата инстанция, като съобрази конкретната фактическа обстановка и присъжданите по подобни казуси обезщетения /по които дори сумите са в по-малки размери Решение 576 от 22.01.2025 г. по адм.дело 6872 от 2024 г. по описа на ВАС, Решение 287 от 13.01.2025 г. по адм.дело 6247 от 2024 г. по описа на ВАС/, намира определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди за правилно определено. Вторият касатор счита, че не са налице основанията за реализилане на отговорността му по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Настоящата инстанция намира, че правилно и законосъобразно от страна на АС Варна са установени всички предпоставки за реализиране на отговорността по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Налице е отменен като незаконосъобразен административен акт - Заповед за прилагане на принудителна административна мярка 23 0819 000815/12.07.2023г., издадена от полицейски инспектор към ОД на МВР Варна сектор Пътна полиция, отменена с Решение 4114/19.04.2024г., постановено по адм. дело 1643/2023г. по описа на Административен съд Варна. Ангажирани са доказателства /свидетелски показания на двама свидетели/ за наличието на неимуществени вреди във връзка с незаконосъобразния акт и безспорно такива са установени. По посочените съображения и споделените мотиви на първоинстанционния съд, към които препраща, настоящият съдебен състав счита, че касационните жалби са неоснователни, а оспорените решения, като правилни и при липсата на установени други пороци от кръга на предвидените в чл. 209 АПК, следва да бъдат оставени в сила. С оглед изхода на спора на касаторите не следва да бъдат присъдени разноски. Воден от горните съображения и на осн. чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд