Решение № 7680 от 31.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9966/2011 г.

Решение № 7680 от 31.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9966/2011 г., VIII о., докладчик председателят Мариника Чернева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "Пампов Инженеринг" ЕООД, гр. Пазарджик, представлявано от управителя Темелко Стойчев Пампов и синдика Стела Маринова Жекова, против Решение № 909 от 20.05.2011 г. на Административен съд - Пловдив, първо отделение, ХI-ти състав, по адм. д. № 2436 по описа за 2010 г., в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № 161002059 от 3.09.2010 г., издаден от Лилия Браниславова Еленкова - инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 771/21.10.2010 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта му, с която на ревизираното лице допълнително е начислен ДДС в размер на 160348.60 лв. и прилежаща лихва в размер на 24 526,04 лв. на основание чл. 86, във връзка с чл. 27, ал. 3, т. 1 от ЗДДС за извършени от него продажби на недвижими имоти. В касационната жалба се поддържа, че съдебното решение, в оспорваната му част е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира се отмяна на решението и отмяна на данъчните актове. Ответникът по тази жалба ДОУИ Пловдив, чрез юрк. Стоянова, оспорва жалбата по съображения в писмено възражение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, осмо отделение, в настоящия си състав, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок от легитимирана страна против подлежащ на обжалване съдебен акт, а разглеждайки я по същество съдът съобрази следното. Жалбата е неоснователна. С процесния РА допълнително е начислен ДДС в размер на 357 830 лв. и прилежащи лихви - 54 731.72 лв. на основание чл. 86 във връзка с чл. 27, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, след като в хода на ревизията е установено, че между свързани лица е осъществена доставка - покупко-продажба на недвижими имоти, а именно: С НА № 142/23.04.2009 г. "Пампов инженеринг" ЕООД продава на "Пампов рентал" ЕООД 4 броя апартаменти и 2 броя гаражи, находящи се в гр. Пазарджик, ул. "Христо Ботев" № 134 за общата сума от 89000 лв. За продажбата "Пампов инженеринг" ЕООД издава фактура № 88/23.04.09 г. с данъчна основа 74166,67 лв. и ДДС 14833,33 лв.; с НА № 197/30.03.2009 г. "Пампов инженеринг" ЕООД продава на "Пампов рентал" ЕООД поземлен имот в с. Динката с площ 27,109 дка ведно с две масивни едноетажни сгради - краварник; поземлен имот в гр. Пазарджик с площ 6000 кв. м - урбанизирана територия за складова дейност; поземлен имот в с. Ивайло с площ 4104 кв. м - урбанизирана територия за складова дейност; поземлен имот в с. Ивайло с площ 1814 кв. м урбанизирана територия за складова дейност. Общата сума по нотариален акт е 202000 лв. За продажбата "Пампов инженеринг" ЕООД издава фактура № 87/3.04.09 г. с данъчна основа 168333,33 лв. и ДДС 33666,67 лв. В хода на ревизията е била назначена и изготвена експертиза, според оценката на която, имотите по НА № 142/23.04.09 г. възлиза на 222 320 лв. и пазарната цена на имотите по НА № 197/30.03.09 г. възлиза на 1809330 лв. Общо пазарната цена, която е и данъчната основа по двете продажби възлиза на 2031650 лв. Данъкът е 406330 лв. "Пампов инженеринг" ЕООД е начислило 48500 лв., ревизиращият орган е начислил допълнително като данък разликата в размер на 357830 лв. С атакуваното решение ПАС частично е отменил РА за разликата от 160 348.60 лв. до пълния размер на допълнително начисления ДДС - 357 830 лв., т. е. за сумата от 197 481.40 лв. и прилежащата лихва над 24 526.04 лв. до пълния й размер - 54 731.72 лв. В хода на съдебното производство е била назначена и изготвена съдебно - техническа експертиза, която е имала задача да даде заключение за пазарната цена на процесните имоти. Съдът е кредитирал заключението на съдебно-техническата експертиза само по отношение на пазарната оценка касаеща поземлените имоти в гр. Пазарджик с. Динката (ведно с два броя сгради) и с. Ивайло предмет на продажба по НА № 197/30.03.2009 г., която е в размер на 821 923.40 лв. Мотивите на съда, за да приеме заключението в тази му част са, че заключението по съдебно-техническата експертиза е до голяма степен изпълнено съобразно метода на сравнимите неконтролирани цени, тъй като за основа за изготвянето му са използвани подобни сделки, извършени в близки до процесните населени места и в период близък до продажбата на недвижимите имоти. Докато заключението изготвено в хода на ревизионното производство са използвани офертни цени на недвижими имоти, които не могат да бъдат приравнени на пазарни, както и нормативен акт, уреждащ начина на оценяване на земеделски земи, а видно от нотариалните актове се касае или за УПИ или за земи с променено предназначение. В тази връзка, макар в заключението на вещото лице в хода на съдебното обжалване да са използвани корекционни коефициенти, които не са предвидени като елемент на оценката, съгласно Наредба № Н-9, за основа са използвани данни от реално изповядани сделки на недвижими имоти. С оглед на изложените мотиви по отношение на изготвената съдебно-техническа експертиза, решението на съда е правилно като краен резултат. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, които са свързани с ефективността на осъществената от него защита. Що се касае до представените пред настоящата инстанция две съдебни решения, то с оглед въведената с императивната разпоредба на чл. 220 от АПК забрана за фактически установявания, касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон спрямо фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. При този изход на процеса, ревизираното лице дължи разноски на ДОУИ Пловдив, представляващи юрисконсултско възнаграждение, но предвид на обстоятелството, че ответникът не е бил представляван пред настоящата инстанция, такива не се присъждат. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,