Решение № 6002 от 7.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1488/2014 г.

Решение № 6002 от 7.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1488/2014 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 704 от 18.12.2013 г. по административно дело № 555/2013 г. Административен съд - Пазарджик е: 1) изменил писмена покана изх. № 13/29-05-873/ от 1.07.2011 г. на директора на РЗОК (Районна здравноосигурителна каса) - Пазарджик, с която СД "Медицина - Стойковски и съдружие - ГП - ПМП" със седалище и адрес на управление гр. Панагюрище, ул. "Доктор Лонг" № 1, представлявано от управителя д-р Гергана Томова-Ракова, е поканено да възстанови неоснователно получени суми в общ размер на 4658.03 лв. за периода първо тримесечие на 2010 г., като е намалил дължимата сума от 4658.03 лв. на 4166.50 лв.; 2) осъдил СД "Медицина - Стойковски и съдружие - ГП - ПМП" със седалище и адрес на управление гр. Панагюрище, ул. "Доктор Лонг" № 1, представлявано от управителя д-р Гергана Томова-Ракова, да заплати на РЗОК - Пазарджик направените по делото разноски в размер 260 лв. по компенсация. Така постановеното решение е атакувано от СД "Медицина - Стойковски и съдружие - ГП - ПМП" гр. Панагюрище, действащо чрез повереника адвокат Жанета Димова. Касаторът моли решението на съда в частта му, с която е отхвърлена жалбата му срещу процесната писмена покана и тя е потвърдена (т. е. за сумата от 4 166.50 лв.) да бъде отменено като неправилно поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост (отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК), делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд или да се постанови решение по съществото на спора, като се отмени изцяло писмената покана като незаконосъобразна, както и да му се присъдят направените съдебно-деловодни разноски за двете инстанции. Ответникът по касация Районна здравноосигурителна каса - Пазарджик, действащ чрез процесуалния си представител юрисконсулт Миков, с писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли тя да бъде отхвърлена, като претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на атакуваното с нея решение поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Върховният административен съд в настоящия тричленен състав на шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението в оспорената му част е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност и допустимост, касационната жалба е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Пазарджик по реда на чл. 145 и следв. от АПК във връзка с чл. 76а, ал. 4 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) е оспорената от СД "Медицина - Стойковски и съдружие - ГП - ПМП" гр. Панагюрище писмена покана изх. № 13/29-05-873 от 1.07.2011 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса - Пазарджик за възстановяване от дружеството в качеството му на изпълнител на първична извънболнична медицинска помощ (ПИМП) в бюджета на НЗОК, на неоснователно заплатените от касата средства за специализирани медицински дейности (СМД) и медико-диагностични дейности (МДД) за първото тримесечие на 2010 г. в общ размер на 4658.03 лв., назначени от лечебното заведение извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране на определените брой и стойност на индивидуалните регулативни стандарти (РС). С подложеното на касация решение Пазарджишкият административен съд по същество е отменил процесната писмена покана в частта, с която събирателното дружество е било задължено да възстанови сума в размер на 491.53 лв. (на толкова се равнява разликата между 4658.03 лв. и 4166.50 лв.) и е отхвърлил оспорването на дружеството срещу индивидуалния административен акт до размера от 4166.50 лв. Предмет на касационен контрол пред настоящата инстанция е решението в отхвърлителната му част. За да постанови този резултат съдът е приел, че сумата, посочена в поканата, действително е заплатена неоснователно от РЗОК за СМД и МДД вследствие надвишаване стойността на определените регулативни стандарти над договорените със здравната каса параметри от изпълнителя на медицинска помощ по издадени от него 128 направления бланка МЗ-НЗОК № 3 на обща стойност 1856.00 лв. и бланка МЗ-НЗОК № 4 на обща стойност 2310.50 лв. Решаващият съдебен състав е посочил, че с подписването на индивидуалния договор с НЗОК и на двустранните протоколи за определяне на броя на СМД и цената на МДД за съответното тримесечие, жалбоподателят се е съгласил с установените рамки, както и е поел задължението при надвишаване на определените стандарти да възстанови неоснователно получените суми. В мотивите на проверяваният съдебен акт е прието за неоснователно направеното възражение в жалбата, че поради несвоевременното връчване от РЗОК на изпълнителя на медицинска помощ на протоколите за определените му регулативни стандарти не би могло да се обоснове нарушение, изразяващо се в превишаването им. Решението в обжалваната му част е постановено при неточно прилагане на материалния закон и невярна преценка на фактите, което има за последица постановяването на неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК решение, в тази част. Съгласно § 6 от Преходните и заключителни разпоредби на Правилата за реда за определяне на броя на специализираните медицински дейности и стойността на назначаваните медико-диагностични дейности за назначаване от изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ, приети с Решение № РД-УС-04-153 от 21.12.2009 г. на УС на НЗОК, до изготвянето на окончателния брой на назначаваните специализирани медицински дейности и стойността на медико-диагностичните дейности за съответното тримесечие, изпълнителите на СИМП и ПИМП, сключили договор с РЗОК, през първия месец от текущото тримесечие назначават специализирани медицински и медико-диагностични дейности, съобразно медицинската целесъобразност, обема и честотата им по приложения № 6, 7, 8 и 9 към НРД 2010 г. и съобразно определения регулативен стандарт за предходното тримесечие. Ако РЗОК не изпълни задължението си (както е в случая), произтичащо от разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от Правилата във връзка с чл. 167, ал. 1 от НРД 2010 г. да връчи на изпълнителя на ПИМП протоколи за определяне на регулативните стандарти при приемане на отчета за първия месец на съответното тримесечие (приет на 16.02.2010 г.), то именно РЗОК (съответно директорът на РЗОК като страна в съдебното производство) следва да докаже, че до връчването на тези протоколи изпълнителят на ПИМП е действал в нарушение на медицинската целесъобразност, обема и честотата им по приложения № 6, 7, 8 и 9 към НРД-2010 г. и в несъответствие с определения регулативен стандарт за съответното предходно тримесечие, чийто размер е съобразен със заключението на приетата експертиза и изискванията за медицинска целесъобразност по приложенията към НРД 2010 г. Първоинстанционният съд е игнорирал факта, че административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 24, ал. 2 от Правилата по чл. 3, ал. 2 от Закона за бюджета на НЗОК за 2010 г. своевременно да съобщи на изпълнителя на медицинска помощ протокола, определящ регулативните стандарти за първото тримесечие на 2010 г. Определените регулативни стандарти са съобщени на СД "Медицина - Стойковски и съдружие - ГП - ПМП" гр. Панагюрище едва в края на тримесечието - на 22.03.2010 г. Това е довело до обективна невъзможност за изпълнителя на медицинска помощ да съобрази определените му за периода регулативни стандарти при назначаване на съответните дейности. Доколкото липсва изрична разпоредба, която да съдържа правила за определяне на броя на СМД и стойността на МДД, ако двустранните протоколи не бъдат подписани в указания срок, по аргумент от чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове, нормата на § 6 от ПЗР на Правилата следва да намери приложение и в този случай. Неправилен е и изводът на решаващия съдебен състав, че късното връчване на протокола за РС за първото тримесечие на 2010 г. не означава, че изпълнителят на медицинска помощ не е имал определен лимит, а само индиция, че същият не е проявил активност да се информира какъв е определения му лимит. Същественото в конкретния случай е, че протоколът за РС за първо тримесечие на 2010 г. е връчен при драстично нарушение на чл. 24, ал. 2 от Правилата за реда за определяне на броя на СМД и стойността на МДД вместо до 16.02.2010 г., едва на 22.03.2010 г., т. е. почти в края на първото тримесечие на 2010 г. По силата на чл. 170, ал. 1 от АПК в тежест на административния орган е да докаже, че са били налице условия за издаване на административния акт. В случая в тежест на директора на РЗОК е било да докаже, че назначените от лечебното заведение СМД и МДД през първото тримесечие не съответстват на изискванията на § 6 от ПЗР на Правилата. От приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, която неправилно първоинстанционният съд е счел за ирелевантна към спора, се е установило по безспорен начин, че назначените от жалбоподателя СМД и МДД за цялото първо тримесечие са в съответствие с медицинската целесъобразност, приложения № 6, 7, 8, 9 и съобразно определения РС за предходното тримесечие. Изложеното налага извод, че за процесния период дейността на касатора в качеството му на изпълнител на първична медицинска помощ не е обусловила неоснователно заплащане на суми от страна на НЗОК/РЗОК, което изключва вмененото с писмената покана задължение на събирателното дружество за тяхното възстановяване. По тези съображения съдебното решение в атакуваната му част (вкл. и в тази за разноските) следва да бъде отменено като неправилно и вместо него трябва да бъде постановено друго, с което подадената първоначална жалба срещу писмената покана на директора на РЗОК изцяло се уважи чрез отмяната на последната като незаконосъобразна. При този изход на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на РЗОК - Пазарджик за осъществената защита пред Върховния административен съд се явява неоснователна, а акцесорното искане на касатора да му бъдат присъдени сторените от него деловодни разноски за производството пред двете съдебни инстанции е основателно. Съгласно наличните по делото доказателства в тази насока СД "Медицина - Стойковски и съдружие - ГП - ПМП" гр. Панагюрище е заплатило общо 1375 лв. за съдебното производство, от които 50 лв. държавна такса за завеждане на делото пред първоинстанционния съд, 400 лв. общо депозити за възнаграждение на вещо лице, 900 лв. заплатено възнаграждение на упълномощения от дружеството да го представлява пред съда адвокат и 25 лв. държавна такса за касационното оспорване. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,