Решение № 108 от 16.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 534/2009 г.

Решение № 108 от 16.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 534/2009 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Дария Проданова Производството е по реда на чл. 218а и сл. ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. Образувано е по депозираната на 22.02.2008 г. касационна жалба на Д. И. Д., действащ в качеството на едноличен търговец с фирма "ДИД С. инженеринг - Д. Д.; срещу Решение № 533 от 17.01.2008 г. по гр. д. № 1018/06 г. на Пловдивския апелативен съд. С него въззивният съд, произнасяйки се по реда на чл. 218з ГПК (отм.) е оставил в сила решението от 17.01.05 г. по т. д. № 460/02 г. на Пловдивския окръжен съд в частта в която ПОС се е произнесъл по предявеният от едноличния търговец срещу "Биомашиностроене" А., "Мембранни технологии" А. и "Пинот" ЕАД обективно съединен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД. Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ответниците "КЗУ"А Д. Искането за касиране на въззивното решение Е. "ДИД С. инженеринг - Д. Д.; основава на разбирането, че същото е неправилно, като в касационната жалба се съдържа хронология на процеса и белези на твърдение за необоснованост. Искането е за произнасяне по съществото на спора от ВКС, като бъде уважен предявеният иск. С решение от 16.01.2009 г. по реда на чл. 192, ал. 2 ГПК, съставът на ПАС е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 17.01.2008 г., свързана с неотразяване в решението на участието на "Пинот" А. (сега "Ритмобул" АД). Срещу това решение е постъпила т.нар. "Допълнителна касационна жалба" от "ДИД С. инженеринг - Д. Д.; в която се сочи, че в това производство съдът е нарушил процесуалните му права, отказвайки да приеме допълнителни доказателства - А. обр.19, установяващи вземането за извършени, но незаплатени СМР. Касационните жалби е депозирана в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и са допустими. Ответникът по касационната жалба "Биомашиностроене" А., чрез процесуалния си представител и в представено по делото писмено възражение изразява становище, че тя е неоснователна. Ответниците по касация "Мембранни технологии" А., "Пинот"ЕАД. (сега "Ритмобул" АД) и "КЗУ" А. не изразяват становище. Като взе предвид доводите по жалбата, извърши проверка съгласно чл. 218ж, ал. 1, предл. 1 ГПК (отм.) на заявените в нея основания за отмяна на въззивното решение, Върховният касационен съд - Търговска колегия приема следното: Жалбата е неоснователна. П. са обективно и пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД; с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД. Твърдението на Е. "ДИД С. инженеринг - Д. Д.; е, че по силата на сключен с ответниците на 29.05.1997 г. договор и анекс към него е извършил основни и довършителни строително - монтажни работи на обект ЖК"Биотех - инвест" в гр. П.. Н. спор, че е било заплатено възнаграждение за изпълнените работи в общ размер на 27075.27 лв. (ден.), като тезата на ищеца е, че ответната страна е останала неизправна при изплащане на остатъка от възнаграждението, възлизащ на 4079.71 лв. Съдебно предявените претенции са за осъждане на ответниците да му заплатят: 1.) Сумата 4079.71 лв. на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД; 2.) С. 876.26 лв. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД - обезщетение за забава за периода 22.12.1997 - 14.05.1999 г.; 3.) Сумата 29537.10 лв. - договорна неустойка за забава за периода 22.12.1997 - 31.12.2001 г. Това е периодът през който не е била заплатена сумата по главницата по п. 1 на ИМ. Пловдивският окръжен съд е приел, че искът с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД е неоснователен, поради което неоснователни са и обективно евентуално съединените с него искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД. Сезиран с въззивната жалба на едноличния търговец, състав на Пловдивския апелативен съд е оставил решението в сила. Състав на ВКС II т. о. е счел, че касационната жалба на Е. "ДИД С. инженеринг - Д. Д.; е недопустима в частта, касаеща първите 2 иска, поради ограничението на чл. 218а, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.). Отменил е въззивния акт в частта досежно иска по чл. 92, ал. 1 ЗЗД и е върнал делото на ПАС за събиране на нови доказателства. При новото разглеждане, съставът на ПАС, като е констатирал, че след като в частта с която искът с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен решението е влязло в сила, то следва да бъде отхвърлен и обусловеният от него иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД - забава при плащането на претендираното възнаграждение. Настоящата съдебна инстанция счита, че касационната жалба е неоснователна, а изводите на въззивния съд - законосъобразни поради следното: Както бе посочено по - горе, главното вземане произтича от неизпълнение на задължение за плащане на възнаграждение по договор за изработка. Съдилищата (Пловдивски окръжен по т. д. № 460/2002 г. и Пловдивски апелативен по гр. д. № 350/2005 г.) са приели, че претендираният остатък от възнаграждението по чл. 266, ал. 1 ЗЗД, възлизащ на 4079.71 лв. не се дължи, поради това, че цялото дължимо възнаграждение за извършените СМР е било погасено чрез плащане своевременно. Т. е. такъв остатък липсва. Дали изводът за недължимост на главното задължение е правилен или не е без значение, доколкото решението на ПАС е влязло в сила, като неговата необжалваемост е констатирана с решението по т. д. № 565/2006 г. на ВКС II т. о. Както правилно е посочил и ПАС, влязлото в сила решение по отношение изправността на възложителя при заплащането на възнаграждението по чл. 266, ал. 1 ЗЗД, преклудира на основание чл. 220 ГПК (отм.) последващия спор за забавено плащане, който би бил обуславящ за основателността на претенцията за мораторна неустойка. Доводът на касатора, произтичащ от обстоятелството, че при предходното разглеждане ВКС е върнал делото за проверка на доказателствената стойностна актовете обр. 19 установяващи извършените СМР е без значение, доколкото преклузията на чл. 220 ГПК (отм.) е настъпила обективно и извън правомощията на който и да било съд е неглижирането или заобикалянето и. Неоснователна е и касационната жалба срещу решението от 16.01.2009 г. В производството по чл. 192, ал. 2 ГПК (отм.), както и в производството по чл. 193 ГПК (отм.), събирането на допълнителни доказателства свързани с основателността/неоснователността на иск по който съдът се е произнесъл по същество е недопустимо. Поради това, отказвайки да приеме представените от едноличния търговец актове обр. 19, въззивният съд не е допуснал нарушение на процесуалния закон. Разноски пред настоящата инстанция от ответната страна не са доказани и такива не се присъждат. Предвид на горното, като счете жалбата за неоснователна и на основание чл. 218ж, ал. 1, предл. 2 ГПК (отм.), ВКС - Търговска колегия, състав на I т. о.