Решение № 7810 от 9.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3201/2014 г.
ВАСII отделение09.06.2014 г.докладчик Таня Радкова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2927/19.11.2013 г. по адм. д. № 1428/2013 г. на Административен съд Варна. ОСЪЖДА службата по геодезия, картография и кадастър- Варна да заплати на Зоя Иванова Боева и Даниела Иванова Карагяурова направените пред касационната инстанция разноски в размер на по 600 /шестотин/ лв. на всяка. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 7810 от 9.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3201/2014 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Детелинка Иванова Андреева и Николинка Иванова Грозева чрез техния пълномощник срещу решение № 2927/19.11.2013 г. по адм. д. № 1428/2013 г. на Административен съд Варна. Считат обжалваното решение за неправилно поради противоречието му с материалния закон. Претендират от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба-Даниела Иванова Карагяурова и Зоя Иванова Боева в писмено становище чрез своя процесуален представител намират касационната жалба за неоснователна. Ответниците по касационната жалба-началникът на службата по геодезия, картография и кадастър-Варна и Искра Иванова Дечева, не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по касационната жалба, настоящата инстанция взе предвид: Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е заповед № РД-20-03-27/11.03.2013 г. на началника на службата по геодезия, картография и кадастър-Варна, с която на основание чл. 54, ал. 1, т. 3 е спрямо административното производство, образувано по заявление на Зоя Иванова Боева за изменение на кадастрални данни в кадастралната карта и регистър до приключването на изп. д. № 20127150400494 за сгради с идентификатори 10135-2526.1709.1 и 10135.2526.1709.2 и 10135-2526.1709. 3. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт и е върнал преписката на административния орган за продължаване на административното производство. Съгласно разпоредбите на АПК заповед със съдържание като оспорената, имаща за правна последица спиране на административното производство, се разглежда по реда на Глава десета, Раздел Четвърти- в закрито заседание с постановяване на съдебен акт-определение. В случая съдът се е произнесъл с решение и разглеждане на спора в открито съдебно заседание, което не е пречка за обжалването му по реда на инстанционния контрол при спазен срок за обжалване. Така постановеният съдебен акт е материалнозаконосъобразен. Предмет на проверка е налице ли са условията за спиране на административното производство с оглед посоченото в обжалваната заповед основание за спиране- до приключване на изпълнително дело. Това фактическо основание не кореспондирано с посоченото в обжалваната заповед правно основание- чл. 54, ал. 1, т. 3 АПК, поради което постановената от съда отмяна на обжалваната заповед е законосъобразна. Не е налице и приетата в обстоятелствената част преюдициалност на изпълнителното производство за произнасяне по искането за изменение в кадастралната карта и регистър. В този смисъл воденото изпълнително дело не създава пречка за произнасяне от страна на административния орган по отправеното до него искане. Що се касае до несъответствията между представените от страната в административното производство протоколи и установеното от служителите при административния орган фактическо състояние на сградите, то това е въпрос на преценка, която следва да се извърши от административния орган като компетентния по материя орган да се произнесе по искането, с което е сезиран. Всъщност повдигнатите и от страните въпроси касаят спорове, които не могат да бъдат разрешение в административното, респективно - съдебноадминистративното производсто. Това обстоятелство обаче не е пречка за компетентния административен орган за произнасяне по същество, което може да е положително или отрицателно. Предвид изложеното, като е отменил оспорения админстративен акт, съдът правилно е приложил материалния закон. С оглед изхода на спора административният орган следва да заплати претендираните в касационната инстанция от ответниците Зоя Иванова Боева и Даниела Иванова Карагяурова разноски в размер на по 600 /шестотин/ лв., представляващи възнаграждение за един адвокат. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение