Решение № 4785 от 21.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7970/2015 г.

Решение № 4785 от 21.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7970/2015 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). С решение № 2979 от 28.04.2015 г. по административно дело № 4152/2014 г. на Административен съд – С.-град е отхвърлена жалбата на [фирма] срещу писмена покана изх. № 29-07-15 от 23.01.2014 г., издадена от директора на Столична здравноосигурителна каса (СЗОК) за възстановяване на сума в размер на 8 222, 02 лева, представляваща превишение на определените брой СМД (бл. МЗ-НЗОК № 3 и бл. МЗ-НЗОК № ЗА) и стойности на МДД (бл. МЗ-НЗОК № 4) за второто тримесечие на 2013 г. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от [фирма], ЕИК[ЕИК], с местоположение на лечебното заведение [населено място], район Студентски, [улица]. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът иска отмяна на атакуваното решение. Процесуалният му представител в съдебно заседание възвежда и претенция за присъждане на направените разноски по делото в двете инстанции. Ответникът по касация – директорът на Столичната здравноосигурителна каса, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения преклузивен 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт е валиден, допустим и правилен, като не страда от твърдяните от повереника на касатора пороци, обуславящи наличието на отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Писмената покана, предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – С.-град по реда на чл. 145 и сл. от АПК, обективира волеизявление за възстановяване на суми, представляващи превишение от изпълнителя на медицинска помощ (ИМП) на определените стойности на назначаваните медико-диагностични дейности (МДД) и определеният брой специализирани медицински дейности (СМД) над разрешените надвишения за второто тримесечие на 2013 г., в размер на 8 222. 02 лева. Решението на С. градски административен съд, с което жалбата до него не е уважена, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Аргументите на касатора за противното не могат да бъдат споделени. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Правилно на база събраните доказателства в оспореното решение е прието, че обжалваният пред първоинстанционния съд административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, при недопускане на съществени нарушения на административнопроизводствените правила (установени в Раздел десети от Г. втора на Закона за здравното осигуряване), правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Развитите в касационната жалба съображения отчасти се припокриват с релевираните доводи за незаконосъобразност на процесната писмена покана пред Административен съд – С.-град, на които последният е дал убедителен отрицателен отговор в мотивите на проверяваното решение, който отговор настоящият съдебен състав напълно споделя и не следва дословно да преповтаря. Обоснована въз основа на надлежно приобщения към делото доказателствен материал е преценката на съда за материална законосъобразност на оспорената пред него писмена покана, издадена от директора на СЗОК, за възстановяване от жалбоподателя на неоснователно разходваните от бюджета на касата суми в посочения в поканата размер вследствие на превишение на определените брой СМД (бл. МЗ-НЗОК № 3 и бл. МЗ-НЗОК № ЗА) и стойности на МДД (бл. МЗ-НЗОК № 4) за второто тримесечие на 2013 г. В хода на съдебно-административното производство пред първоинстанционния съд (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения акт и обуславящите го такива) не е опровергана доказателствената сила на констатациите на проверяващия финансов инспектор (служител в СЗОК) в протокола за неоснователно получени суми. От извършената съдебно-икономическа експертиза също се потвърждава посоченото в писмената покана превишение през процесния период на допустимите стойности на назначаваните с бл. МЗ-НЗОК № 4 медико-диагностични дейности и брой на назначаваните с бл. МЗ-НЗОК № 3 и бл. МЗ-НЗОК № ЗА специализирани медицински дейности, като размерът на неоснователно изплатените поради това на изпълнители на медицинска помощ от касата суми е правилно изчислен спрямо стойностите на МДД и броя на МДД, назначени над разрешените надвишения. За да отхвърли жалбата на [фирма] [населено място], Административен съд – С.-град с основание е кредитирал компетентно изготвеното заключение на вещото лице по назначената експертиза и е установил верността на констатациите в протокола за неоснователно получени суми. По делото е доказано, че лечебното заведение е извършило превишение на определената и възложена стойност на назначените МДД и брой на СМД над разрешените за второто тримесечие на 2013 г., въпреки направените от СЗОК корекции на коефициенти, свързани с разпределение и преразпределение на брой СМД и стойност на МДД за тримесечието, както и че превишението не е компенсирано през следващите тримесечия, а неговият размер се равнява на сумата, изчислена от административния орган, която сума СЗОК поради това неоснователно е изплатила на изпълнители на медицинска помощ. Условията, реда и правилата, при които [фирма] [населено място] е можело през процесния период да назначава СМД и МДД, са уговорени между страните в сключения съобразно чл. 59, ал. 1 от ЗЗО между тях договор № 223316 от 11.02.2012 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ, който е бил изменян и допълван с две допълнителни споразумения от 28.02.2013 г. и от 20.03.2013 г. Съобразно чл. 42 и чл. 43 от този договор са установени правила и рамки, в които това лечебно заведение може да назначава СМД и МДД за сметка на СЗОК, като излизането извън тези рамки по силата на чл. 45, ал. 1 от договора е за сметка на изпълнителя на медицинска помощ, защото надвишава обема на медицинските дейности, които НЗОК, респ. СЗОК, е приела да финансира. На касатора като изпълнител на специализирана извънболнична медицинска помощ съгласно подписания индивидуален договор с Националната здравноосигурителна каса, са определени с двустранно подписан и своевременно връчен на ИМП протокол към посочения договор, конкретен брой СМД и стойност на МДД за второто тримесечие на 2013 г., като медицинският център е превишил определените му за това тримесечие брой на СМД и стойности на МДД, а неоснователно заплатените от НЗОК суми са в размер, който е установен от контролния орган при извършената тематична финансова проверка, целяща да установи контрол по изпълнение на броя на определените СМД и стойностите на МДД за второто тримесечие на 2013 г., и приключила с протокол за неоснователно получени суми. Досежно материалноправните предпоставки за издаване на процесната писмена покана, в конкретният случай са приложими специалните правила, предвидени в ЗЗО и индивидуалния договор между страните. Индивидуалните договори, сключвани между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ, не са гражданскоправни по своето естество, тъй като не се сключват между равнопоставени лица. Създаденото правоотношение между държавен орган, натоварен с властнически правомощия, и лечебно заведение със самостоятелен правен статут, се регулира от административното, а не от гражданското право. Събирането на задълженията към бюджета на НЗОК се извършва чрез издаване на индивидуален административен акт (писмена покана), който създава задължения за адресата за плащане и едностранно определя способа на изпълнението. Правилно съдът е приел, че обсъжданата писмена покана е законосъобразна и е отхвърлил жалбата срещу нея. Поканата е издадена по реда на чл. 76 а, ал. 1 от ЗЗО съгласно констатациите от проверката от контролния орган по чл. 72, ал. 2. В резултат на назначаване от страна на жалбоподателя на специализирани медицински дейности над определения брой и на медико-диагностични дейности над определените стойности за процесния период са извършени непланирани плащания над разрешените бюджетни средства на НЗОК, предвидени в чл. 3 от ЗБНЗОК за съответната 2013 г. Вместването на медицинските услуги в рамките на утвърдените стойности на МДД и брой на СМД обезпечава финансовия ред в сферата на здравното осигуряване. Касае се за съблюдаване на финансовите параметри, определени със Закона за бюджета на НЗОК за 2013 г., за заплащане на специализираните медицински дейности и на медико-диагностични дейности, както и за спазване на установените с договора между изпълнителя на медицинска помощ и НЗОК правила и рамки, в които изпълнителят на медицинска помощ може да назначава специализирани медицински дейности и медико-диагностични дейности за сметка на НЗОК. Определянето с протоколите към договора на брой СМД и стойности на МДД е финансов механизъм за разпределение на лимитирани бюджетни средства за специализирана извънболнична медицинска помощ и медико-диагностична дейност. Възложените бройки СМД и стойности на МДД задължават изпълнителя на медицинска помощ да издаде определен брой направления или да назначи медико-диагностична дейност в рамките на определена стойност. Приемането от изпълнителя на медицинска помощ на задължението да назначи специализирана медицинска дейност и медико-диагностична дейност в рамките на определените съответно брой и стойности се удостоверява с подписването на протоколите към договора за определяне на броя на назначаваните СМД и стойността на МДД. Излизането извън рамките на определените бройки назначени СМД и стойности на МДД трябва да бъде за сметка на ИМП, защото надвишава обема на медицинските дейности, които НЗОК е приела да финансира. Налице е щета за НЗОК, доколкото е извършено плащане от бюджета й над определените средства, поради което за изплатените неоснователно суми отговорност носи жалбоподателя и те подлежат на връщане в бюджета на касата от него, съгласно чл. 45, ал. 1 от договора. По силата на чл. 45, ал. 2 от индивидуалния договор между страните и на основание чл. 76 а, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване е отправена оспорената пред административния съд писмена покана за възстановяване на суми, представляващи превишение на определените в протокола към индивидуалния договор брой на специализирани медицински дейности и стойност на медико-диагностични дейности за второто тримесечие на 2013 г. В този смисъл първоинстанционният съд правилно е тълкувал и приложил приложимите разпоредби на Закона за здравното осигуряване и индивидуалния договор между ИМП и НЗОК (представлявана в случая от директора на СЗОК), а доводите за нарушение на материалния закон, поддържани като касационно основание, не могат да бъдат споделени. Касаторът не е изпълнил задълженията си, които е поел с индивидуалния договор. След като се е отклонил от правилата на договора за предоставяне на специализирана извънболнична медицинска помощ по обем, съответстващ на договорения, и е причинил надвишения над договорения обем, в резултат на което е заплатена от СЗОК/НЗОК в противоречие с нормативно установената база недоговорена дейност, направеното от касата плащане се явява без правно основание и съответно недължимо, поради което надплатените средства по аргумент от чл. 76 а, ал. 1 от ЗЗО подлежат на възстановяване от касационния жалбоподател. Предвид изложеното тезата, която се силаеше да докаже касатора, за неправилност на първоинстанционното съдебно решение и незаконосъобразност на потвърдената с него писмена покана, не може да бъде кредитирана. Като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност, Софийският градски административен съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, трябва да бъде оставен в сила. При този изход на спора не следва да бъде уважено и акцесорното касаторово искане за присъждане на сторените разноски по делото. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,