Решение № 15211 от 11.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2136/2018 г.

ВАСIII отделение11.11.2019 г.докладчик т Панайот Генков

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7522/8.12.2017 г., постановено по адм. дело № 7610/2017 г. по описа на Административен съд – София-град. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 15211 от 11.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2136/2018 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Ес и Кей" ООД, със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от управителите К. Динчев и А. Найденов, чрез адв. дружество "Манджукова, Шопов, Петров", против решение № 7522/8.12.2017 г., постановено по адм. дело № 7610/2017 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена исковата му молба против Агенция "Митници", за присъждане на обезщетение в размер на 490 лв., представляващо направени разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с оспорването на наказателно постановление (НП) № 31/14.06.2011 г., издадено от началника на Митница Аерогара - София. Излагат се твърдения за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон – отменителни основания по реда на чл. 209, т. 3 АПК, поради и което се иска отмяната на решението и уважаване на исковата претенция. Направено е искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна – Агенция "Митници", чрез пълномощник М. Якимовска, с писмени бележки и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена исковата молба на "Ес и Кей" ООД, със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от управителите К. Динчев и А. Найденов, против Агенция "Митници", за присъждане на обезщетение в размер на 490 лв., представляващо направени разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с оспорването на наказателно постановление № 31/14.06.2011 г., издадено от началника на Митница Аерогара - София. От фактическа страна по делото е установено, че с Наказателно постановление № 31/14.06.2011 г., издадено от началника на Митница Аерогара София, на "Ес и Кей" ООД е наложена имуществена санкция в размер на 2424,34 лв., за извършено административно нарушение по чл. 234, ал. 1 от Закона за митниците и са отнети в полза на държавата 128 броя обемни компресори с възвратно–постъпателно действие, като поради тяхната липса, е присъдена левовата им равностойност в размер на 2603,45 лв. на основание чл. 234, ал. 4 във вр. с чл. 233, ал. 4 от Закона за митниците. Наказателното постановление било оспорено от дружеството пред Софийски районен съд, който с решение от 28.03.2012 г., постановено по НАХД № 15130/2011 г. го отменил. Решението на районния съд не е обжалвано и е влязло в сила на 24.04.2012 г. Посочено е, че с исковата молба като доказателство бил представен договор за извършване на процесуално представителство от 15.06.2011 г., (л. 48 от адм. д. № 7610/2017 г.) сключен между "Ес и Кей" ООД и адвокатско дружество "Георгиева, Петров, Ненков и Георгиев" за процесуалното представителство във връзка с обжалването на 38 броя наказателни постановления, издадени от Началника на Митница Аерогара, като страните се споразумели, че за обжалването на всяко едно от наказателните постановления, дружеството следвало да заплати сумата от 490 лева с ДДС, или общо 18 620 лева. Представени са и фактури от 29.06.2011 г., 1.10.2011 г. и 1.02.2012 г. съответно за сумите 985,39 лева, 4365,41 лева и 4189,39 лева. Въз основа на така установеното, от правна страна административният съд приел, че предявеният иск за присъждане на обезщетение в размер на 490 лева за имуществена вреда, изразяваща се в разход за адвокатско възнаграждение, е недоказан. Посочено е, че макар да е налице отменен като незаконосъобразен административен акт, не е установено ищецът да е понесъл имуществена вреда в претендирания размер като пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление № 31/14.06.2011 г. на началника на Митница Аерогара – София. Посочено е, че договорът за процесуално представителство от 15.06.2011 г., както и документите, удостоверяващи три превода на суми към адвокатското дружество, не доказват по безспорен начин конкретно заплащането на сумата 490 лева като възнаграждение във връзка с обжалването на постановлението. Поради това отхвърлил предявения иск. Обжалваното решение е правилно. Настоящият съдебен състав на ВАС смята, че след обсъждане на всички представени доказателства поотделно и тяхната съвкупност първоинстанционният съд е постановил обосновано и правилно решение, което не страда от посочените пороци в касационната жалба. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Важно е да се посочи, че този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства. В конкретната хипотеза, той не се е справил с възложената му от закона доказателствена тежест. Правилно административният съд е посочил, че ищецът не е успял да докаже основателността на исковата си претенция – не е доказал заплащането на претендираната от него сума от 490 лева като адвокатско възнаграждение, което е било заплатено именно във връзка с обжалването на наказателно постановление № 31/14.06.2011 г. Действително договорът за извършване на процесуално представителство между "Ес и Кей" ООД и Адвокатско съдружие "Георгиева, Петров, Ненков, Георгиев" е сключен общо за 38 наказателни постановления – от № 2/2011 г. до № 39/2011 г., издадени от началника на Митница Аерогара-София, като в него е посочено, че възнаграждението за обжалване на всяко постановление възлиза в размер на 490 лева с ДДС и така общата дължима сума е в размер на 18 620 лева без ДДС, платена по банков път, но същият не е бил представен в производството по обжалване на наказателното постановление и тъй като е частен документ, няма достоверна дата, (чл. 181, ал. 1 ГПК.) като в процесния случай доказателства, сочещи на достоверна дата на договора за извършване на процесуално представителство от 15.06.2011 г. на са ангажирани от страна на ищеца. Правилен е и направеният от съда извод, че в случая е налице разлика в страните по договора от 15.06.2011 г.: "Адвокатско съдружие "Георгиева, Петров, Ненков и Георгиев" и представляващите по пълномощното по НАХД 15130/2011 г. Обосновано съдът е посочил в мотивите си, че адвокатското дружество не е упълномощено и не е представено пълномощно по конкретното дело да представлява "Ес и Кей" ООД, а адв. М. Шопов по пълномощното по дело № 15130/2011 г. няма данни да е член на посоченото адвокатско дружество. Направения в тази връзка извод, от административния съд, че в случая няма съответствие между упълномощените лица за процесуално представителство по делото и представляващите по договора от 15.06.2011 г., което е допълнителен аргумент, че този договор не е свързан с НАХД № 15130/2011 г. е правилен и се споделя напълно от настоящия съдебен състав на ВАС. С оглед направените фактически констатации, административният съд законосъобразно е приел, че имуществената отговорност на ответника не следва да бъде ангажирана, тъй като не е доказан един от елементите от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно: имуществена вреда за ищеца в пряка и непосредствена причинна връзка с отмененото наказателно постановление № 31/14.06.2011 г. Постановеното решение, с което предявеният от "Ес и Кей" ООД иск е отхвърлен, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора, с оглед вида на производството, и съгласно чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, разноски в полза на ответната страна по настоящото дело не се дължат. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,

Цитирани разпоредби

1