Решение № 449 от 16.12.2014 г. на ВКС по н. д. № 1485/2014 г.

Решение № 449 от 16.12.2014 г. на ВКС по н. д. № 1485/2014 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Касационното производство е образувано по жалби от подсъдимия И. Х. И. и от защитника му срещу решение № 227 от 24.VI.2014 г. по внохд № 348/2014 г. на Софийския апелативен съд. В жалбата от подсъдимия са посочени всички касационни основания без подкрепящи ги доводи и без искане за резултата от обжалването. В жалбата от защитника на И. също се сочат всички касационни основания, но изложените доводи подкрепят единствено това по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Исканията в тази жалба са за отмяна на въззивното решение с оправдаване на подсъдимият, или за изменяване на решението с намаляване срока на наложеното наказание лишаване от свобода до размера, позволяващ прилагане на условното осъждане. В съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа жалбата. Представителят на ВКПр и повереникът на частната обвинителка считат жалбата за неоснователна и искат оставяне в сила на въззивното решение. ВКС установи: С присъда № 210 от 20.VI.2013 г. по нохд № 4446/2012 г. на Софийския градски съд И. Х. И. е признат за виновен в това, че на 4.VI. 2008 г. в София е управлявал лек автомобил РЕНО КЛИО с рег. [рег. номер на МПС] в пияно състояние, с алкохолна концентрация в кръвта си от 2.3 промила, допуснал нарушение на чл. 25, ал. 2 ЗДП и по непредпазливост причинил смъртта на 27-годишния А. В. И., след което избягал от мястото на произшествието, за което и на основание чл. 343, ал. 3, б. "б", предл. първо НК е осъден на 4 години лишаване от свобода и за срок от 4 години е лишен от правото да управлява моторно превозно средство. На основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 НК наложеното на И. наказание лишаване от свобода е определено като общо за съвкупност от престъпления, санкционирани още по нохд № 10026/2010 г. и № 647/2011 г., двете на Софийския районен съд, и е постановено общото наказание да се изтърпи при общ първоначален режим в затворническо общежитие от открит тип. С решение № 457 от 19.ХII.2013 г. по внохд № 986/2013 г. на Софийския апелативен съд присъдата е потвърдена. С решение № 215 от 11.IV.2014 г. по нд № 457/2014 г. на ВКС е отменено решението на апелативния съд и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане. Със сега обжалваното въззивно решение отново е потвърдена първоинстанционната присъда. Жалбата е основателна, но преди да се пристъпи към обсъждането й, се налага известно уточнение. От първия лист до последния абзац на петия лист, настоящата жалба е копие на касационната жалба, предмет на разглеждане от ВКС по нд № 457/2014 г. Касационната инстанция е коментирала всички възражения на подсъдимия срещу правилността на тогава обжалваното решение на въззивния апелативен съд и е отменила това решение, давайки на съда конкретни указания за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. И тъй като, от една страна, указанията от такова естество са задължителни за изпълнение от съответната инстанция, на която делото е върнато за ново разглеждане, и, от друга, двете проверки на първоинстанционната присъда са имали един и същ резултат, на обсъждане ще следва да се подложи единствено дейността на въззивния съд в изпълнение на задължението й по чл. 355, ал. 1, т. 3 НПК. Това, което ВКС е счел, че трябва да бъде направено по повод доказателствените искания на подсъдимия, е отразено на л. 4 от решението по нд № 457/2014 г. и за сочените там обстоятелства въззивният съд е направил необходимото да получи информация. Установено е, че в района на станалото пътнотранспортно произшествие не е имало монтирана видеокамера за контрол на пътното движение нито от страна на сектор "Видеонаблюдение" при отдел ООРООВ към СДВР, нито от системите за видеонаблюдение на СО и Центъра за градска мобилност към СО, нито оторизираната за монтирането на такива технически средства институция има информация, подобни средства да представляват собственост на други лица / писмо на л. 12а от възз. д./. Установено е, че Мобилтел ЕАД-София съхранява информация за провежданите разговори за срок от 12 месеца, при което е обективно невъзможно сега да се установи, дали преди 6 години И. е сигнализирал или не на тел. 166 за станалото ПТП, както е твърдял защитникът му в подадена от него недатирана молба, приложена на л. 139, т. I от досъд. разсл. /писмо на л. 6 от възз. д./. Посредством разпита на С. Д. Ч. е установена неистинността на всички твърдяни от И. и свързани със свидетелката обстоятелства /показания на Ст. Ч. на л. 33-34 от възз. д./. Установена е и неистинността на твърдяното от подсъдимия, че е работил в МВР /писмо на л. 10 от възз. д./. Отделно от гореизброените, предходният състав на ВКС е посочил още две обстоятелства / на л. 2 и 3 от решението си/, които при новото разглеждане на делото е следвало да бъдат изяснени: във връзка с взетата от подсъдимия кръв за изследване "кой и поради какви причини е взел пробата на ръка, къде е съхранявал същата до предаването й... и как е транспортирана", както и да се изиска "копие от лабораторната книга... относно вписванията... за пробата кръв, а по повод известната неяснота в свидетелските показания за това, дали по време на станалото ПТП е валял дъжд или не, "да /се/ изиска съответна справка от службата по метеорология".Тези две указания на касационната инстанция са останали неизпълнени при възможност това да бъде сторено, тяхното неизпълнение е съществено процесуално нарушение и налага повторна отмяна на въззивното решение, затова и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК, ВКС