Решение № 15129 от 8.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8577/2020 г.

Решение № 15129 от 8.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8577/2020 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Абдулхамид, [гражданство], подадена чрез пълномощник адв. Л. Филипова. Жалбата е против решение № 323 от 25.06.2020 г., постановено по адм. дело № 125/2020 г. по описа на Административен съд Хасково. С него е отхвърлена жалбата на А. Абдулхамид срещу решение № 7430 от 19.12.2019 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ при МС/, с което на основание чл. 48, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от Закона за убежището и бежанците/ЗУБ/ е отказано да му се разреши да се събере на територията на Република България със своята съпруга М. Рафаат. С касационната жалба се твърди, че така постановеното решение е неправилно поради нарушение на материалноправни разпоредби, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд неправилно е анализирал семейните отношения, с което е нарушил разпоредбата на чл. 6 а от ЗУБ. Иска се да бъде отменено обжалваното решение и да бъде върнато делото за ново разглеждане от административния орган. Ответникът по касационната жалба – председателят на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/, чрез процесуалния си представител юриск. Пешев, в съдебно заседание оспорва жалбата и счита, че решението на съда е правилно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Твърди, че е обоснован изводът на съда за липсата на предпоставките по чл. 34, ал. 1 от ЗУБ. Счита, че оспореното съдебно решение е надлежно обосновано и правилно, като при издаването му няма допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на първоинстанционен контрол пред административния съд е било решение № 7430 от 19.12.2019 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет. С него на основание чл. 48, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 34, ал. 1 и ал. 2 от Закона за убежището и бежанците е отказано разрешение на касатора да се събере на територията на Република България със своята съпруга М. Рафаат. За да отхвърли жалбата съдът е съобразил всички относими факти от историята на жалбоподателя, досежно сключения брак със съпругата му в България. Съдът е изложил мотиви, че съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗУБ, чужденецът с предоставена международна закрила има право да поиска да се събере със семейството си на територията на Република България, при условие, че семейните връзки предшестват влизането на чужденеца на територията на страната. От доказателствата по делото съдът е установил, че двете изисквания, съгласно посочената разпоредба, които са дадени кумулативно, не са изпълнени, защото семейните връзки трябва да предшестват влизането на чужденеца на територията на Република България. Обжалваното решение е правилно. Няма допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, постановеното решение е обосновано и съответства на материалноправните разпоредби на закона. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗУБ /изм. ДВ бр. 34 от 23 Април 2019 г. /, чужденец с предоставена международна закрила има право да поиска да се събере със семейството си на територията на Република България, при условие че семейните връзки предшестват влизането на чужденеца на територията на страната. Според условията на посочената разпоредба семейните връзки трябва да предшестват влизането на чужденеца на територията на страната, а не да са възникнали впоследствие, както е в случая. От представените доказателства се установява, че с решение № 3462/17.02.2017 г. на председателя на ДАБ на касатора е предоставен хуманитарен статут. Но не е налице втората кумулативно дадена законова предпоставка – семейните връзки да предшестват влизането на чужденеца на територията на страната. Съгласно дадената в § 1, т. 3 от ДР на ЗУБ дефиниция "членове на семейството" са: съпругът, съпругата или лицето, с което се намира в доказано стабилна и дълготрайна връзка". Законът предпоставя две хипотези - сключен граждански брак или доказано стабилна и дълготрайна връзка. В случая се установява, че касаторът е влязъл на територията на Република България в началото на месец септември 2016 г., а през месец февруари 2017 г. му е предоставена международна закрила. Бракът на касатора е сключен януари 2018 г. и е официално потвърден и регистриран от съда в [населено място], [държава] на 25.04.2019 г. Или бракът на касатора не предшества влизането му на територията на страната, каквато е хипотезата на чл. 34, ал. 1 от ЗУБ. Освен това от проведеното интервю, обективирано в протокол с №УП 11123/08.11.2019 г., се доказва, че касаторът е виждал съпругата си преди три месеца в [държава], а в момента на интервюто съпругата му била в [държава]. Правилно административният орган е приел, че от събраните доказателства се установява, че между касатора и М. Рафаат нямат доказано стабилна и дълготрайна връзка. За това свидетелства и поведението на А. Абдулхамид, който след получената закрила в Република България заминал за Малта. Там се установил и работил и се върнал в Република България с единствена цел да се събере със съпругата си. Чужденецът мотивира желанието си да се събере със съпругата си на територията на Република България, с това, че тя щяла да подаде молба за международна закрила, а той да си намери работа като отвори собствен магазин за фаянс и теракот в [населено място]. Други причини касаторът не е изложил, поради което не са доказани, че оспорващият със съпругата му е създал каквито и да било връзки, още по-малко семейни по смисъла на допълнителните разпоредби на ЗУБ и тези връзки не са създадени преди влизането му в Република България. Неоснователни са възраженията на касатора, че обжалваното решение противоречи на чл. 6 а от ЗУБ, тъй като не е съобразено, че касаторът и съпругата му имат дете. Според тази разпоредба при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрият интерес на детето. Доводите за допуснато нарушение на посочената разпоредба са неоснователни, тъй като се установява, че детето е родено на 20.06.2020 г. – след издаване на процесния административен акт. Според чл. 147, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на неговото издаване. Затова раждането на детето не се отразява на правилността на оспореното решение на председателя на ДАБ при МС. Освен това касаторът е поискал събиране единствено със съпругата си. И с решението на председателя на ДАБ при МС му е отказано да се събере единствено със съпругата си М. Рафаат. Оплакванията в касационната жалба са общи, свързани с твърдения за семейното положение, от които не могат да възникнат претендираните права. По тези съображения не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,