Решение № 41 от 5.2.2025 г. на ВКС по т.д. № 20248002900969/2024 г.

Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника Гаранционен фонд срещу решение № 1483 от 20.12.2023г. по в.гр.д.№ 771/2023г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решението по гр.д.№ 8914/2018г. на Софийски градски съд. Фондът е осъден да заплати на ищците Ц. Я. М., Г. Я. М., Р. Я. М., А. Я. М., П. Д. П. и на наследниците на починалата в хода на процеса Г.Н. П. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на П. Я. М. - брат на първите четирима ищци и внук на последните двама, настъпила при пътно произшествие от 04.07.2013г., причинено по вина на водача на мотоциклет „Ямаха 600“, управляван без регистрация и без сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност“, на който е пътувал заГ.лият П. М.. В касационна жалба са изложени подробни доводи за неправилност на извода на въззивната инстанция, че ищците са материалноправно легитимирани по смисъла на ТР №1/21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на своя родственик - брат, съответно внук; че между тях и заГ.лия са били създадени житейски отношения на емоционална близост и особено близка връзка, отговарящи на критерия изключителност, поради което от загубата търпят продължителни болки и страдания. Поддържа се, че от събраните доказателства не са установени трайна, фактическа и особено силна свързаност на починалото лице с претендиращите обезщетение, както и търпени от последните продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат овъзмездени. Оспорва се и правилното приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД при определяне от съда на обезщетението за неимуществени вреди в претендирания размер от по 26 000лв., намалено при условията на чл.51, ал.2 ЗЗД на присъдената сума от по 13 000лв. (по отношение на наследниците на починалата в хода на производството Г. П. - Н. П. М., Д. П. П., Д. П. Г. и Г. П. П. - общо 13 000лв.). Искането е за отмяна на решението и отхвърляне изцяло на предявените искове със законните последици. Отговор на касационната жалба от ищците и от конституираните трети лица помагачи не е постъпил. С определение № 2628 от 14.10.2024г. настоящият състав допусна касационно обжалване на въззивното решение по въпроса за предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на близък на лица, извън кръга на посочените в ППВС № 4/25.05.1961г. и ППВС № 5/24.11.1969г., за проверка дали той е разрешен в съответствие с постановките, указани в ТР №1/21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, първо търговско отделение, след преценка на данните по делото, с оглед заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК приема следното: Сезирана с жалба на Гаранционния фонд въззивната инстанция е приела за установени по делото деянието, противоправността му и вината на водача, който е управлявал мотоциклета без правоспособност, след употреба на алкохол, без сключена застраховка „гражданска отговорност“, както и причинната връзка с вредоносния резултат - смъртта на пътуващия на мотоциклета родственик на ищците. Като невъведен като спорен във въззивното производство е споделен изводът на първоинстанционния съд за допринасяне от заГ.лия за настъпването на вредоносните последици в степен на 50 % - П. М. е пътувал на мотоциклет, управляван от неправоспособен и алкохолно повлиян водач, на превозното средство са се возили три лица, при допустима техническа възможност да пътуват най-много двама. Като спорни са преценени въпросите за наличието на предпоставките по ТР №1/2018г. на ОСНГТК на ВКС и за справедливия по смисъла на чл.52 ЗЗД размер на обезщетението за претендираните неимуществени вреди. Въззивната инстанция е приела, че претендиращите присъждане на обезщетения са установили материалноправната си летитимация съобразно критериите, очертани в посоченото тълкувателно решение със съображенията, че със свидетелските показания на св. Г. (сестра на майката на заГ.лия, съответно негова леля) се установява, че: „ между заГ.лия П. М. и неговите дядо и баба е била установена, макар роднините да не са живеели заедно, близка емоционална връзка - свидетелката дава показания, че бабата е поела грижите за П. от момента на раждането му; повечето неща детето е научило от дядо си; дядото е учил внука си на всичко; внукът е посещавал редовно своите баба и дядо; всички са се обичали и са се срещали доста често; дядото и бабата са възприемали внука си като тяхно дете; много често го споменават; пазят негова снимка. Същата свидетелка сочи, че такава близка емоционална връзка е била установена и между заГ.лия и неговите братя и сестри - свидетелката дава показания, че по-малките братя и сестри на П. са разчитали изцяло на неговата подкрепа; П. е издържал малкото си братче за училище, грижел се е за него; братята и сестрите споменават П., особено най-малкият брат“. Съставът е преценил, че тези обстоятелства, преценени в съвкупност и преди всичко в контекста на младата възраст на заГ.лия, (роден 1991г.), обосновават материалноправната легитимация и правото на ищците по смисъла на ТР № 1/2018 г. на ОСНГТК на ВКС да претендират обезщетения за неимуществени вреди до размера на сумите - по 13 000 лева за всеки и общо 13 000 лева за конституираните наследници на първоначалната ищца Г. П.. Посочено е, че тези обезщетения са съобразени с принципното правило на чл.52 ЗЗД и с установеното в приложение на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД съпричиняване на вредоносния резултат от страна на заГ.лия в степен на 1/2. По въпроса, по който касационното обжалване е допуснато: Съгласно ТР №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, възможността за обезщетяване на други лица, извън посочените в ППВС № 4/1961г. и ППВС № 5/1969г., се допуска по изключение - в хипотези извън обичайното житейско развитие на отношенията между починалия и претендиращите обезщетение, в отклонение от типичната емоционална и духовна естествена връзка помежду им, когато принципът на чл.52 ЗЗД налага и това „друго лице“ да бъде обезщетено. Провеждането на принципа на справедливост в тези хипотези допуска присъждане на обезщетение само за случаите, когато конкретните обстоятелства и ситуации са довели до пораждане на особена близост между починалия и увредения от смъртта му, при доказване, че помежду им е била изградена трайна и продължителна особено близка и пълноценна житейска връзка; когато вследствие на смъртта на близкия човек, преживелият е понесъл морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене присъщите за такава връзка, които в достатъчна степен обосновават изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/1961г. и №5/1969г. на Пленума на ВС. Такива са случаи, при които привързаността между претендиращия обезщетение и починалото при деликт лице е станала толкова силна, че настъпилата смърт е причинила болки и страдания, превишаващи и несъизмерими с обичайно търпените при такъв тип отношения. Обезщетение може да се присъди само по изключение, когато травмиращите изживявания от загубата превишават общоприетото разбиране за страдание. Независимо от спецификата на отношенията, присъждането на обезщетение е обусловено от провеждането на пълно и главно доказване на критериите, възприети в тълкувателното решение по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС - наличие на особено близка духовна и емоционална връзка с починалия, обосноваваща изключение от правилото за определяне кръга на правоимащите съобразно постановления № 4/1961 г. и № 5/1969 г. на Пленума на ВС, и проявление на неимуществени вреди в правната сфера на претендиращия обезщетение, чийто интензитет и продължителност надхвърлят нормално присъщите за конкретната свързаност, произтичаща от родство или от други фактически отношения. При така изразеното становище по правния въпрос, въззивното решение е неправилно. Единственият изложен от съда аргумент - младата възраст на заГ.лия не е релевантен за обосноваване на материалноправната легитимация на претендиращите обезщетение, а същевременно анализът на ангажираните от ищците доказателства не дава основание за преценка за създадени отношения на изключително близка привързаност между заГ.лия внук и неговите братя и сестри, съответно баба и дядо, надхвърлящи традиционните и обичайни при такава родствена връзка. Отсъстват заявени и установени конкретни житейски обстоятелства, които да предпоставят създаване на такава дълбока по съдържанието си силна емоционална близост. Не се установяват нетипично сложили се обстоятелства, породени от конкретна специфична в житейски план ситуация, които да провокират особена сплотеност и свързаност в отношенията. Оказаната помощ от бабата при отглеждането на П. М., предаването на умения от дядо на внук, честите посещения при П. П. и Г. П. от заГ.лия, който не е живял в техния дом, загрижеността помежду им, не превишават обичайните разбирания за традиционна свързаност между внук и баба/дядо. Отглеждането на внука от бабата Г. П. не съставлява заместваща родителска грижа, а е израз на традиционно и обичайно оказвана в българския бит подкрепа. Обстоятелствата, че по-малките братя и сестри са разчитали на П., че той се е грижел и издържал по-малкия си брат, че след неговата смърт „го споменават“, също не очертават особеност в житейската ситуация на братя и сестри, растли в един дом в подкрепа и разбирателство. Установените по делото факти не очертават изключителност в свързаността между П. и неговите баба/дядо, съответно между П. и неговите братя и сестри, която да превишава обичайните отношения на близост. Недоказано в процеса е, че вредите от неговата смърт могат да бъдат окачествени като надхвърлящи по обем и интензитет характерните страдания при тази родствена връзка и те да бъдат приравнени като търпени при загуба на най-близкия човек. Недоказано е преживелите родственици да са понесли морални вреди над обичайните, които справедливостта изисква да бъдат обезщетени. По тези съображения предявените искове са неоснователни. Атакуваното решение следва да бъде отменено и тъй като не се налага събиране на нови доказателства, следва да бъде постановено отхвърляне на исковете. Ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ГФ направените разноски за трите инстанции (списък по чл.80 за настоящата инстанция не е представен) в общ размер на 4 100 лв., включващ юрисконсултско възнаграждение от по 150 лв. за всяка от инстанциите, заплатени държавни такси за въззивно и касационно обжалване и разноски за експертиза. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо т. о.