Решение № 7711 от 25.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10108/2014 г.

Решение № 7711 от 25.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10108/2014 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Николай Александров Каймаканов, чрез адв. Яника Симова - Апостолова, срещу Решение № 3671 от 02.06.2014 г., постановено по адм. д. № 2210 по описа за 2014 г. от Административен съд София - град (АССГ), първо отделение, 44 състав. В касационната жалба се поддържа, че решението, предмет на контрол, е постановено при наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушения на материалния закон и съществени такива на съдопроизводствените правила, а предвид изложеното в жалбата се твърди и постановяването му като необосновано. При вярно установена, според касатора, фактическа обстановка, съдът неправилно е приел, че искът е неоснователен. Съдът не е съобразил и приетата по делото съдебно - счетоводна експертиза. Наред с това е присъдил разноски в полза на ответника, които са неправилно определени. По подробно изложените в касационната жалба съображения Каймаканов иска отмяната на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде уважен предявения от него иск и Агенция "Митници" да бъде осъдена да му заплати сума в размер на 30272,58 лв., ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска. Претендира направените в касационното производство разноски. В съдебното заседание пред настоящия съд касаторът не се явява и не се представлява. С постъпило по делото писмено становище от неговия адвокат жалбата се поддържа, а по същество се иска нейното уважаване. Ответникът Агенция "Митници" не представя писмен отговор на жалбата. В съдебното заседание се представлява от упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата. По същество моли обжалваното съдебно решение да остане в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното съдебно решение съставът на АССГ е отхвърлил предявения от Каймаканов иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) срещу Агенция "Митници" за присъждане на сума в размер на 30272,58 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на законната лихва за забава за периода 11.10.2002 г. - 08.03.2012 г., причинени от незаконно задържане на 11.10.2002 г. на 8160,00 английски лири и 150,00 щатски долара. Наред с това ищецът е осъден да заплати на ответника сума в размер на 1438,18 лв. юрисконсултско възнаграждение. Установено е от първоинстанционния съд, че Каймаканов е бил привлечен като обвиняем с Постановление за привличане на обвиняем от 10.04.2009 г. на разследващ полицай при РДГП - ГКПП - Аерогари. Прокурорът съставил обвинителен акт за извършено от това лице престъпление по чл. 251, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК) и го внесъл за разглеждане от Софийския районен съд. С Решение от 06.02.2012 г., постановено от Върховния касационен съд, била оставена в сила Присъда от 30.09.2011 г., постановена по внохд № 2786/2011 г. от състав на Софийския градски съд, с която Каймаканов бил оправдан по повдигнатото му обвинение и е постановено връщане на лицето на сумата от 8160,00 английски лири и 150,00 щатски долара, изчислени по курса на еврото към 01.03.2011 г. в равностойност на 9715,28 евро. Въз основа на приложена по делото Разписка № 2062, съдът е приел, че на 11.10.2002 г. Каймаканов е предал на митнически служител сума в размер на 8160,00 английски лири и 150,00 щатски долара. Посочил е, че по делото не са приобщени доказателства за причината, поради която сумата е била задържана на Митница Аерогара София. Обсъдил е заключението на приетата съдебно - счетоводна експертиза и въз основа на нея е приел за установено, че на 07.03.2012 г. (в решението поради техническа грешка е посочено "202 г. ") по нареждане на Митница Аерогара София от "Уникредит Булбанк" АД е извършен банков превод и Каймаканов е получил сума в размер на 12797,13 евро с левова равностойност 25029,01 лв. Въз основа на така установеното съдът е направил извод, че ищецът не е доказал фактическия състав на обективната отговорност на държавата в лицето на нейните митнически служители, тъй като по делото не било установено техните действия да са незаконосъобразни към датата на "конфискуване" на парите. Не било установено според съда, също така, че патримониумът на ищеца е засегнат от твърдените от него имуществени вреди именно като следствие от неправомерно поведение на митнически служители. Позовал се е на чл. 17, т. 3 от Валутния закон (ВЗ, в редакцията към 11.10.2002 г.), съгласно която митническите органи са имали правомощие да отнемат валутни ценности в полза на държавата при установяване на нарушения по този закон, доколкото по делото било установено, че на ищеца било повдигнато обвинение за нарушение на чл. 11 ВЗ и чл. 8 от Наредба № 30 от 09.12.1999 г. на БНБ за износ и внос на левове и чуждестранна валута в наличности, като деянието е въздигнато и като престъпление по чл. 251, ал. 1 НК. Съставът на АССГ е приел, че макар по делото да не са представени доказателства за издаването на нарочен акт "...за конфискация на валутата в полза на държавата...", валутата действително е била задържана в полза на държавата, доколкото с присъдата от 30.09.2011 г. е постановено възстановяването на лицето на отнетата по чл. 53, ал. 1, б. "б" НК парична сума. Предвид това съдът е направил извод, че по делото не е доказана незаконосъобразност на действията на митническите служители по "... отнемане на валутните ценности". По тези причини е приел, че исковата претенция за присъждане на сума в размер на 30272,58 лв. следва да бъде отхвърлена и е осъдил ищеца да заплати на ответника сума в размер на 1438,18 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Решението е валидно, допустимо и правилно като резултат по долуизложените съображения: Съгласно чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата, визирана в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ се включват следните елементи: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; 2. вреда и 3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В хипотезата на чл. 204, ал. 4 АПК незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. Видно е от исковата молба, с която е сезиран състава на АССГ и уточнителните такива, че искът срещу Агенция "Митници" е предявен с оглед репариране на имуществени вреди в претендирания размер, настъпили в резултат на твърдени незаконосъобразни действия на служители на ответника - неправомерно задържане на посочената по - горе сума за периода 11.10.2002 г. - 08.03.2012 г. Правилно съставът на АССГ е приел, въз основа на представената по делото Разписка № 2062 0662, че сума в размер на 8160,00 английски лири и 150,00 щатски долара е предадена от ищеца на митнически служител на 11.10.2002 г., но не е отчел, констатираното и от експерта, изготвил СЧЕ, че видно от съдържанието на разписката сумата е била задържана по Акт № 231 от 11.10.2002 г. Установява се от представения от ответника по касационната жалба Акт за установяване на митническо/валутно нарушение № 231 от 11.10.2002 г., че същият е издаден срещу Каймаканов за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 11 ВЗ, поради което и на основание чл. 41 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) от лицето са иззети посочените по - горе валутни ценности, за което е издадена и обсъдената от първоинстанционния съд разписка. Изземането на валутата в спорната хипотеза е извършено въз основа на акта за установяване на митническо/ валутно нарушение и не представлява незаконосъобразно фактическо действие по смисъла на чл. 204, ал. 4 АПК. То е правно действие, част от производството и доколкото е основано на разпоредбата на чл. 41 ЗАНН, във вр. с чл. 17, т. 3 ВЗ, в редакцията към 11.10.2002 г., не е незаконосъобразно. То се основава на закон и е предприето именно по предписания за това ред и форма - с волеизявление на актосъставителя, съдържащо се в надлежно съставения акт, с който е образувано административнонаказателното производство. Съгласно посоченото в Постановление от 17.07.2008 г. по пр. пр. № 44062 от 2007 г. на Софийската районна прокуратура (СРП, л. 13, адм. д. № 13969/2012 г., по описа на АССГ), с Постановление от 15.10.2002 г. на СРП е образувано срещу Каймаканов полицейско производство - дознание (наказателно производство № 0012/2002 г.) за престъпление по чл. 251, ал. 1 НК. Административнонаказателното производство в този случай се прекратява, съгласно чл. 33, ал. 2 ЗАНН. След образуването на наказателното производство за същото деяние, за което е съставен акта за установяване на митническо/ валутно нарушение, задържането на валутата, предмет на престъплението, е на друго основание. С оглед образуването на наказателното производство срещу настоящия касатор още на 15.10.2002 г. за твърдените вреди, претърпени от него във връзка със задържането на валутата за посочения в исковата молба период, не отговаря Агенция "Митници", тъй като те не са настъпили в резултат на незаконосъобразна административна дейност. При неустановяване на елементите от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, на първо място на твърдяното незаконосъобразно действие, първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция при правилно приложение на материалния закон. По тези съображения обжалваното съдебно решение следва да остане в сила. Решението е правилно и в частта за разноските, които са присъдени в полза на Агенция "Митници". Искане за тяхното присъждане е заявено своевременно от процесуалния представител на ответника в първоинстанционното производство - в писмения отговор, депозиран на 14.03.2013 г., в съдебното заседание на 04.11.2013 г., в писмени бележки, представени по делото на 14.11.2013 г., както и в съдебното заседание на 13.05.2014 г. Непредставянето на списък на разноските по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) не влече като санкция неприсъждането на такива. В този смисъл липсата на списък не е пречка за присъждането на разноски. Последиците от непредставянето му са уредени в чл. 80, изр. второ ГПК, като относимо към тези последици е и възприетото по т. 8 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,