Решение № 5656 от 15.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12627/2017 г.

Решение № 5656 от 15.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12627/2017 г., V о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. Бойчев против решение № 53/11.07.2017 г., постановено по адм. д. 103/2017 г. по описа на Административен съд-Видин (АС-Видин), с което е отхвърлена жалбата му. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е незаконосъобразно, защото нарушава чл. 41, ал. 2 от Конституцията и е погазен чл. 57 от Конституцията - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение. Не претендира разноски. Ответникът председателят на Окръжен съд – Видин, редовно призован за съдебно заседание, не се е явил и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява само становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба като подадена от заинтересовано лице, в срок е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 53/11.07.2017 г., постановено по адм. д. 103/2017 г. по описа на АС-Видин е отхвърлена жалбата е отхвърлена жалбата на Т. Бойчев против решение № 1/27.04.2017 г. на председателя на Окръжен съд-Видин за отказ за предоставяне на обществена информация по заявление вх. № 1515/24.04.2017 г. Административният съд е приел, че обжалваното решение е правилно, а исканата информация не е обществена по своя характер, поради което и не е възникнало задължение за предоставянето й. Така постановено съдебно решение е допустимо, правилно и законосъобразно. Административният съд е сезиран в срок с жалба от лице, което е адресат на акт, издаден от задължен субект по чл. 3 от ЗДОИ. По делото са събрани всички относими към спора доказателства и въз основа на тях административният съд е установил правилно фактическата обстановка. Законосъобразно решаващият съд е обосновал извод, че исканата информация не е обществена по смисъла на чл. 2 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Неоснователно е позоваването в касационната жалба на нормите на чл. 41, ал. 2 и чл. 57 от Конституцията на Република България. Не е възможно да бъде открита връзка между спора по настоящото дело и разпоредбата на чл. 57 от Конституцията на Република България, според която основните права на гражданите са неотменими; не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други; при обявяване на война, на военно или друго извънредно положение със закон може да бъде временно ограничено упражняването на отделни права на гражданите с изключение на правата, предвидени в чл. 28, 29, 31, ал. 1, 2 и 3, чл. 32, ал. 1 и чл. 37. Най-вероятно касаторът е допуснал техническа грешка и е искал да се позове на чл. 56 от Конституцията на Република България, но и тази разпоредба не е възможно да бъде отнесена към спора доколкото правото на защита (включително достъпа до документите по делото) на участниците (лично или чрез представител/защитник) в съдебни процеси се регламентира от съответния процесуален закон, а не от ЗДОИ. Законосъобразно и в съответствие с чл. 41, ал. 2 от Конституцията на Република България и ЗДОИ административният съд е отхвърлил жалбата на Т. Бойчев срещу решение, което е издадено от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма и в съответствие със закона. Поисканата от Т. Бойчев информация не е обществена по своя характер, а се съдържа в конкретно дело, до което достъпът следва да бъде осъществен по реда, установен в процесуалния закон, по който се разглежда спора. Върховният административен съд извърши служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК и не констатира нарушение на материалния закон при постановяване на обжалваното съдебно решение. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо, правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. По водене на делото пред настоящата инстанция ответната страна не е направила разноски и не ги претендира, поради което с оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,