Решение № 11904 от 14.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1871/2010 г.

Решение № 11904 от 14.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1871/2010 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Величко Петров Великов, гр. Дългопол, Варненска област, ул. "Цар Симеон" № 1 срещу решение № 1802 от 30.10.2009 г. на Административен съд, гр. Варна, постановено по административно дело № 1952/2009 г. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. От подробно изложената фактическа обстановка и правните доводи на касатора се извеждат две основни твърдения. Първото е, че съдът не е преценил, че със съдебно решение № 1114 от 01.04.2009 г., е прието, че наказателно постановление № 4565 от 31.07.2006 г. не поражда правни и фактически действия. Второто е, че не е отчел, че издадената нова заповед № 30004 от 01.04.2009 г. за прилагане на принудителна административна мярка е нищожна, тъй като съдът вече се е произнесъл по казуса. Допълнително твърди, че съдът не е отчел, че административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 5, ал. 3 от Наредба № I-139 от 16.09.2002 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство и нарушенията за които се отнемат (Наредба № I-139 отм.). Моли съда да отмени обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба - началникът на сектор "Пътна полиция" в областната дирекция на вътрешните работи, гр. Варна, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението на съда е правилно и обосновано. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че към датата на издаване на оспорената заповед № 30004 на началник група в сектор "Пътна полиция" в областната дирекция на вътрешните работи гр. Варна - 01.04.2009 г., кумулативно изискуемите материално-правни предпоставки са били налице. Срещу касатора са били издадени и влезли в сила пет наказателни постановления, с които са му отнети 49 контролни точки. Приел е, че съдебно решение № 1124 от 27.07.2008 г., постановено по административно дело № 1114/2008 г., с което е отменена предходна заповед № 30169 от 16.10.2006 г. за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, ал. 1, т. 4 от Закона за движение по пътищата, не поражда твърдяните от жалбоподателя права. То единствено установява, че към тази дата наказателно постановление № 4565 от 31.07.2006 г. не е влязло в сила. Приел е, че това наказателно постановление е влязло в сила с влизане в сила на прекратителното определение на районен съд, гр. Варна, постановено по образуваното по жалба на Великов дело. Приел е, че към датата на издаване на оспорваната заповед, спрямо жалбоподателя не е налице никоя от хипотезите на чл. 158, ал. 1 от Закона за движение по пътищата. Въз основа на това е направил извод, че касаторът е изчерпал лимита на контролните си точки, загубил е правоспособността си на водач на моторно превозно средство и е следвало да върне свидетелството за правоуправление. Тъй като не е сторил това, административният орган законосъобразно е предприел мерки за изземване на свидетелството за управление. Тези изводи на съда са правилни и обосновани. По делото няма спор за факти. Безспорно е, че на касатора са издадени пет наказателни постановления, с които са отнети 49 контролни точки. Безспорно е също така, че с решение № 1124 от 27.07.2008 г., постановено по административно дело № 1114/2008 г., съдът е отменил предходна заповед № 30169 от 16.10.2006 г. за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от Закона за движение по пътищата, тъй като едно от наказателните постановления, въз основа на които органът е обосновал акта си - № 4565 от 31.07.2006 г., не е било влязло в сила. Спорът по делото е за цененето на тези факти и следващите от тях правни последици. В подробни и аргументирани мотиви, споделяни изцяло от настоящата инстанция, съдът обосновава законосъобразността на оспорения акт при правилно ценене на доказателствата и направени верни правни изводи. Фактът, че наказателно постановление № 4565 от 31.07.2006 г. не е влязло в сила към датата на постановяване на съдебното решение по административно дело № 1114/2008 г. не означава, че впоследствие, при изпълнение на законовите изисквания, същото не може да е влязло в сила и да породи целените правни последици. Както правилно посочва в мотивите си съдът, съгласно чл. 142, ал. 1 АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването на акта. Именно поради това към датата на издаване на предходната заповед - 16.10.2006 г. съдът е приел, че наказателно постановление № 4565 не е влязло в сила, а към датата на издаване на оспорвания в настоящото производство нов административен акт - 01.04.2009 г., съдът е приел, че постановлението е влязло в сила и породило правни последици. Настъпилите след постановяването на първото съдебно решение факти са нови, релевантни за правните последици на акта, не са преклудирани от предишното решение и обосновават новия извод на съда. Другият основен довод на касатора също е неоснователен. В случая предмет на съдебен контрол са два различни, самостоятелни административни акта. Те са издадени при различна фактическа обстановка и отмяната на първия от съда не означава, че административният орган няма право и не следва да предприеме необходимите мерки за отстраняване на констатираните в предходното съдебно производство нередности. Напротив. В съответствие с разпоредбата на чл. 177, ал. 1 АПК и действайки съобразно компетентността си по материалния закон - Закона за движение по пътищата, и по процесуалния ред на Закона за административните нарушения и наказания, административният орган е предприел необходимите действия за надлежно връчване и влизане в сила на наказателното постановление. С оглед на това издаденият впоследствие акт не е нищожен. Той е валиден и поражда правни последици, които подлежат на самостоятелен контрол за законосъобразност от съда. При наличие на влезли в сила пет наказателни постановления, с които на касатора са отнети 49 контролни точки, съдът правилно е приел, че към датата на подаване на молбата за служебно възстановяване на отнети контролни точки за Великов не са налице условията на чл. 158, ал. 1 от Закона за движение по пътищата. Основателно е твърдението на касатора, че съдът не е отчел нарушението на разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от Наредба № I-139 от страна на административния орган. По делото няма доказателства на Великов да е изпратено служебно съобщение, че са му отнети повече от 2/3 от контролните точки. Това задължение на органа обаче не може да обоснове незаконосъобразност на оспорения акт, а оттам и неправилност на съдебното решение. Отнемането на контролните точки става по силата на правната норма и не зависи от уведомяването на нарушителя. Нормата е въведена с цел защита правата на водача, но за да е налице релевантно нарушение на процесуалните правила е необходимо конкретното нарушение да е съществено и да е повлияло или да е могло да повлияе на съдържанието на акта. В случая това нарушение не е и не може да повлияе на съдържанието на акта още повече, че от 2006 г. между административния орган и касатора е налице непрекъсната комуникация именно по повод на броя на отнетите му контролни точки, в т. ч. и съдебни производства. С оглед на това, макар и неотчетено от съда, това нарушение на административния орган по никакъв начин не влияе на правилността на съдебното решение. Видно от изложеното, твърденията на касатора за неправилност и необоснованост на съдебното решение са неоснователни. Съдът правилно е ценил събраните по делото доказателства, въз основа на това е направил обосновани изводи и не е допуснал нарушение на процесуалните правила. При неоснователност на касационните основания и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предложение първо във вр. с чл. 218 АПК Върховният административен съд