Решение № 7352 от 3.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16043/2009 г.

Решение № 7352 от 3.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16043/2009 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Мехмед Салих Мустафа срещу решение № 507 от 28.10.2009 г. на Административен съд - Пазарджик по адм. дело № 489/2009 г. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - началникът на група АНД при сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Пазарджик, не е изразил становище по нея. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение АС - Пазарджик е отхвърлил жалбата на Мехмед Салих Мустафа против заповед № 148/12.06.2009 г., издадена от началник група АНД при сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР - Пазарджик, с която за нарушение на чл. 157, ал. 4 от Закона за движението по пътищата на основание чл. 171, т. 4 от с. з. е разпоредено отнемане на свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. С оглед данните по административната преписка е счел, че правилно административният орган е приложил процесната ограничителна мярка поради неизпълнение на задължението на водача да върне свидетелството за управление на МПС след отнемане на всички контролни точки. Приел е за неоснователни възраженията на жалбоподателя за опорочаване на заповедта, тъй като не е бил уведомен за намаляване на броя на контролните точки под 2/3 от общия брой. В тази връзка е изтъкнал, че изпращането на уведомление по реда на чл. 5, ал. 3 от отменената Наредба I - 139 от 16.09.2002 г. не е предпоставка за налагане на мярката по чл. 171, т. 4 от ЗДвП. Този извод е основал и на правилата на действащата Наредба Iз - 1959 от 27.12.2007 г., в която липсва аналогичен текст на чл. 5, ал. 3 от отменената наредба, а е предвидена възможност при поискване от водачите да се предостави информация за броя на наличните контролни точки. При тези съображения съдът е приел за неоснователна жалбата на Мехмед Салих Мустафа против процесната заповед и постановил обжалвания резултат. Недоволен от решението, касационният жалбоподател поддържа, че е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Твърди, че съдът неправилно е тълкувал релевантните правни норми, като е приел, че липсата на уведомление по реда чл. 5, ал. ал. 3 от Наредба I - 139 от 16.09.2002 г. (отм.), на който текст кореспондира чл. 3, ал. 2 от действащата Наредба Iз - 1959 от 27.12.2007 г., не е относимо към законосъобразността на обжалваната заповед. В тази насока излага доводи, че съобщението е предпоставка за налагане на ограничителната мярка и доколкото в разглеждания случай такова не му е изпратено, заповедта е издадена в нарушение на законовите правила и подлежи на отмяна. Касационната жалба е неоснователна. Изложените от съда съображения за законосъобразност на оспорената заповед са верни фактически и правно обосновани. Въз основа на данните по административната преписка съдът правилно е приел, че са изпълнени условията за налагане на ПАМ на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП - към датата на издаване на оспорения акт на водача са били отнети всички контролни точки с влезли в сила наказателни постановления и същият не е изпълнил задължението си да върне притежаваното свидетелство за управление, съгласно разпоредбата на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Неизпълнението на това задължение дава право на административния орган да наложи ПАМ по реда на чл. 171, т. 4 ЗДвП и изземе свидетелството за правоуправление. Съдът е обсъдил релевираните оплаквания от жалбоподателя за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила поради това, че преди издаване на заповедта не е уведомен за обстоятелството, че са му отнети всички контролни точки и аргументирано ги е счел за неоснователни. Наказателните постановления, с които водачът е бил санкциониран за нарушения на правилата за движение по пътищата, са му били надлежно връчвани, в тях е отразен броят на отнетите контролни точки, т. е. известно му е за кои нарушения какъв брой точки са отнети, съответно - и факта на изчерпването им, поради което неизпълнението на това задължение не засяга правата на жалбоподателя в производството по чл. 171, ал. 1, т. 4 от ЗДвП и съответно не съставлява основание за отмяна на оспорената заповед. Към момента на прилагане на Наредба № I-139/2002 г. уведомяването по чл. 5, ал. 3 от Наредба № I-139/2002 г. не е елемент от процедурата по налагане на ограничителната мярка, а към датата на издаване на оспорената заповед в действащата Наредба Iз - 1959 от 27.12.2007 г. не е предвидено такова задължение за контролните органи. В тежест на водача е да следи наличните контролни точки и предприеме съответни действия, разписани в нормативните актове за да възстанови същите или при отнемането им да върне свидетелството за управление на МПС. След като жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, правилно съдът е счел, че са изпълнени изискванията за прилагане на ограничителната мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,