Решение № 9235 от 9.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3327/2009 г.

Решение № 9235 от 9.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3327/2009 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Митница - Бургас и Регионална митническа дирекция - гр. Бургас чрез процесуалните им представител юриск. Ташкова и юриск. Гелова срещу решение № 77/26.01.2009 г., постановено по адм. дело № 1791/2008 г. по описа на Административен съд - гр. Бургас, с което е отменено постановление за принудително събиране на публични държавни вземания (ППСПДВ) № 56/17.10.2008 г., издадено от началник Митница - Бургас, потвърдено с решение № РД-4402-1080/11.11.2008 г. на директора на РМД - гр. Бургас за определените на "Пристанище - Бургас" ЕАД ДДС в размер на 13 876 лв. и законната лихва, считано от датата на възникване на задължението - 15.12.2007 г. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът е посочил като отменително основание и немотивираност на съдебното решение, но то представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а не самостоятелно отменително основание. Неправилно според касатора съдът е приел, че липсите се дължат на естеството на стоката, както и неправилно се е позовал на международната практика по корабоплаването и на заключението на съдебно-техническата експертиза. Неправилно според касатора съдът е приел, че е налице предвиденото в чл. 12, ал. 2 ЗДДС изключение, както и че съдът не се е съобразил с чл. 114, ал. 2 и 3 ППЗМ. Касаторът е изложил оплаквания, че съдът произволно е обсъдил доказателствата по делото и се е позовал на несъществуващи факти. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията се съдържат в касационната жалба. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и отхвърляне на жалбата на "Пристанище Бургас" ЕАД срещу решението на митническия орган. Претендира се юрисконсулско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Пристанище Бургас" ЕАД - гр. Бургас, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като решението и правилно, постановено е при изяснена фактическа обстановка, съобразно процесуалните правила и приложимите разпоредби на ЗМ и ППЗМ. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да отмени постановлението за принудително събиране на публични държавни вземания, издадено на "Пристанище-Бургас" ЕАД за определяне на ДДС за внасяне в размер на 13 876 лв. и лихви, Бургаският административен съд е приел, че не е налице липса по смисъла на чл. 114, ал. 1 ППЗМ. Според съда процесната стока - желязна руда (насипна) е била приета във временен склад, управляван от "Пристанище-Бургас" ЕАД по обявено в превозните документи тегло по метода драфт сървей, т. е. същата не е претеглена. Отчетен е от съда факта, че при експедирането на стоката и претеглянето й на ж. п. кантар и натоварването й на ж. п. вагони, получените липси се дължат на първо място на възможни несъответствия в резултат на грешки при двата вида измервания - по газенето на кораба и на ж. п. кантар. Приел е също така, че липсите се дължат на естеството на стоката, като разликата се приема от международната практика по корабоплаването, а не като липси от недобро съхранение. Налице е според съда механично разпиляване на стоката при нейното разтоварване и натоварване, естествено разпиляване по време на сухопътния транспорт от кея до ж. п. кантара, атмосферните влияния при тези процеси и при съхраняването на стоката, които също водят до изменение в теглото в посока минус. Съдът се е позовал на заключението на съдебно-техническата експертиза, която е установила, че разликата между установеното по ж. п. кантара и обявеното по документи тегло е в диапазона на нормално допустимата грешка. Съдът е обсъдил и Наредба № 13а-10403/1059 г. за пределните размери на естествените фири, брака и липсите на стоково-материални ценности при съхранението и транспортирането им и е установил, че липсата е в рамките на естествени процеси. е правилно. Разпиляването на процесната стока при товаренето и разтоварването е установено по делото с оглед, че тя е била в насипно състояние. Правилно съдът е приел, че при пристигането на стоката в пристанището с кораб е подаден митнически манифест за процесната стока, в който е вписано количеството на товара - 71 783 000 кг., а при разтоварването то е било 71 324 230 кг., т. е. в по-малко 458 770 кг. Правилно при постановяване на решението си съдът се е позовал на заключението на съдебно-техническата експертиза на Антон Христов, който в констатациите си се е базирал на установената международна практика в корабоплаването и съдът ги е възприел, като се е мотивирал, че разликата в теглото на стоката не е от липси от недоброто й съхранение, а поради разлики в размерите на товароносимостта на кораба при товарене и разтоварване, естественото й разпиляване по време на сухопътния превоз с ж. п. транспорт от кея до ж. п. кантара, а също и от влиянието на атмосферните процеси, като се има предвид, че желязната руда е била в насипно състояние. Несъответствието в резултатите при двата вида мерения на стоката по газенето на кораба (драфт сървея) и на кантара е дало основание на съда правилно да приеме, че разликата в количеството е в нормите на допустимите грешки, на които се е позовало вещото лице. Нещо повече в първоинстанционното съдебно производство заключението на вещото лице е било прието без оспорване от страните по делото, поради което правилно съдът го е кредитирал. Направените изводи в обжалваното съдебно решение, че разликата в количеството на част от разтоварената желязна руда в насипно състояние на пристанището в гр. Бургас не е в резултат от лошо съхранение на стоката, от които да произтекат липси по смисъла на чл. 114 ППЗМ, са законосъобразни и съответстват на данните по делото. В този смисъл възраженията на касатора не се споделят и не е доказано от митническите органи, че са налице такива липси съобразно разпоредбата на чл. 114 ППЗМ. Касационната инстанция споделя изводите на съда, въз основа на заключението на неоспорената експертиза на вещото лице, в което е приета допустима сборна грешка, като в случая установената такава от 458 770 кг. е в рамките на допустимото. По делото няма доказателства, че е налице отклонение от митнически режим предвид разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 14 ЗДДС в сила от 1.01.2007 г., а не както е прието от митническия орган и от първоинстанционния съд - чл. 12, ал. 2 ЗДДС (отм.), тъй като се касае за материалноправна норма и към момента на възникване на събитието и издаването на индивидуалния административен акт не е била действащо право. Изводите на съда, че не се дължат публични държавни вземания от Пристанище - Бургас ЕАД ДДС за липси е законосъобразен и в съответствие с приложимия материален закон, както и при спазване на съдопроизводствените правила. Неоснователно е оплакването на касатора, че решението е немотивирано, както и че неправилно съдът се бил позовал на заключението на съдебно-техническата експертиза. Касаторът чрез свой представител е имал възможност да оспори заключението, прието от първоинстанционния съд, но не го е сторил. Оплакванията в касационната жалба във връзка със заключението, на практика представлява оспорване на същото, което е недопустимо да се прави в касационната съдебна инстанция. По време на съдебното производство касаторът не е ангажирал доказателства, че разпиляването се дължи на недобро съхранение на стоката от пристанището, поради което оплакванията са неоснователни. Освен това правилно административния съд се е позовал на трайно установената практика на ВАС по идентични казуси. Предвид изложеното по-горе решението на съда е постановено при правилна преценка на доказателствата и спазване на приложимия материален закон и същото е и мотивирано, поради което настоящата касационна инстанция го преценява като правилно, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,