Решение № 7051 от 6.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3156/2016 г.

Решение № 7051 от 6.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3156/2016 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 3 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА /ЗДРДОПБГДСРСБНА/. Образувано е по касационна жалба от Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия /Комисията/, представлявана от председателя й Е. К. К. срещу решение № 267/13.01.2016 г., постановено по адм. дело № 10893/2013 г. по описа на Административния съд - С.-град. К. твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалноправните разпоредби и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. М. В. административен съд да отмени съдебното решение и вместо него, да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на Х. К. К. от гр. С. срещу Решение № 2-243/09.10.2013 г. на Комисията, в частта му, в която е установена и обявена принадлежност на Х. К. към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател се представлява от юриск. Табакова, която поддържа касационната жалба, а по същество моли отмяна на обжалваното съдебно решение по подробно изложените съображения в касационната жалба и писмените бележки представени от нея по делото. Ответникът по касационната жалба - Х. К. К., в представен по делото отговор на касационната жалба, оспорва жалбата, като счита същата за неоснователна и моли оспореното решение да бъде оставено в сила. Редовно призован за съдебно заседание, касационният ответник не се явява. По делото от неговия пълномощник, адв. В. е постъпило писмено становище по подадената касационна жалба, в което я оспорва, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно - правилност на атакуваното с нея съдебно решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. С обжалваното решение Административен съд - С.- град в производство по чл. 8, ал. 4 във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА е отменил по жалба на Х. К. К. Решение № 2-243 от 09.10.2013 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА /наричана за краткост Комисията/ в частта, в която е установена и обявена принадлежността на Х. К. К. от гр. С. към органите по чл. 1, ал. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, в качеството му на секретен сътрудник - агент. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че макар решението да е издадено от компетентен колективен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия и при изискуемите кворум и мнозинство, същото е постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели от своя страна и до противоречието му с материалния закон. Според АССГ административният орган е нарушил разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от Закона, задължаваща Комисията, преди да обяви принадлежност на едно лице към органите по чл. 1, да издири, събере, проучи, анализира и оцени документите, съдържащи информация за дейността на органите по чл. 1. Комисията не била осъществила задължителните дейности по чл. 9, ал. 1 от Закона, тъй като не била проучила в достатъчна степен и не била събрала валидни и допустими доказателства, установяващи, че именно жалбоподателят е вербуваното като агент лице под псевдонима "Ваньо", както и че дори да е същото, е осъществявало съзнателно подкрепа за органите на ДС. С. е приел, че събраните по делото доказателства - регистрационни картони обр. 4 (л. 46 от адм. дело № 10893/2013 г.) - липсва подпис за съставянето им, под обозначението "Кой го ръководи", а също и за о. р. вмъкнал картона. Изложил е в мотивите си също, че представените няколко вида картони обр. 4, всички те са неподписани в тази част, като само на л. 48 картонът е подписан на втората страница за о. р. вмъкнал картона и е посочено конкретно име, на л. 50 в тази част се съдържа само подпис. А. съд е изложил още, че в рапорта за извършена вербовка, името на жалбоподателя е вписано ръкописно, а останалият текст на пишеща машина. АССГ е направил извод, че оспореният акт на Комисията се основава на проучване и обсъждане на наличните материали, но в него не са обективирани мотиви, като решението на Комисията се състои само от диспозитивна част. Решаващият съд е приел, че в обжалваното решение на Комисията бил застъпен извод, че лицето е секретен сътрудник - агент, без да бъде дадена от административния орган обосновка относно качеството му по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на Закона, а също и липсват мотиви по отношение на въпроса, как от наличните документи се извлича извод за осъществявана от К. негласна помощ и сътрудничество. Съдът е направил извод, че не са изложени и съображения относно доказателствената стойност на преценяваните документи. Въз основа на това е заключил, че атакуваният съдебен акт поради горното, е лишен от относими мотиви, а немотивираността на същия е достатъчно основание за отмяната му като незаконосъобразен. Съдебното решение е неправилно. Неправилно административният съд е приел, че решението на комисията е постановено при липса на надлежни доказателства, при липса на мотиви и в противоречие с действащите материалноправни разпоредби. Не намира основание в закона направеният от АССГ извод за постановяване решението на Комисията в противоречие с чл. 9, ал. 1 от Закона, водещо от своя страна до издаване на акта и в несъответствие с материалноправните разпоредби. Х. К. К. е лице, подлежащо на задължителна проверка по чл. 26, ал. 1, т. 4 от Закона, като чл. на управителен орган (Съвет на директорите) на "Монтажи" ЕАД, гр. С., посочена като юридическо лице - длъжник в бюлетина на БНБ към "ОББ" на сума над 1 милион недоминирани лева, поради което спрямо същия Комисията е компетентна да се произнесе с решение в смисъла на постановеното. За да установи принадлежността на К. към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, Комисията се е позовала на събраните в административното производство доказателства, а именно: документи от ръководил го щатен служител, рег. Бланка, съдържащи се в лично дело IА-1041 (Пк); рег. дневник; заверено копие от регистрационни картони - обр. 4 - 5 бр., съставени на името на Х. К. К. и съдържащи данни за лицето: рождено място и местожителство - гр. С. и дата на раждане: 05.05.1950 г.; професия - машинен инженер, дата на вербуване - 12.10.1979 г., името и длъжността на вербовчика, качеството на вербуваното лице - СС-агент и псевдонима му; регистрационна бланка, в който под № 55205 отново е посочено името на вербувания, дата на вербуването му и качеството, в което същият съдейства на органите по чл. 1 от Закона - секретен сътрудник - агент, картон обр. 6, в който се съдържат всички гореизложени данни, като номерът на личното досие на вербувания е вписано ръкописно и Предложение за сваляне от действащия оперативен отчет - 1987 г. Във всички тези картони обр. 4 и 6, както и в регистрационната бланка на л. 54, безпротиворечиво и еднозначно се установява името на вербуваното лице, датата му на раждане, месторождение и местоживеене, професия, дата на вербовка, име на вербувалия го оперативен работник - Н. Н. Н. и подпис на същия, качеството на вербуваното лице - СС-агент, неговият номер и псевдонима му - "Ваньо". С оглед гореизложеното настоящата касационна инстанция намира за неправилен извода на АССГ за липса на доказателства за принадлежност на адресата на решението на Комисията към органите на ДС по смисъла на специалния ЗДРДОПБГДСРСБНА. Разпоредбата на чл. 25 от ЗДРДОПБГДСРСБНА посочва неизчерпателно средствата за доказване принадлежност към органите по чл. 1. Законът предвижда обявяване на принадлежност на лицата към ДС и разузнавателните служби на БНА, а не на реалната конкретна дейност на тези лица в полза на посочените служби. По волята на законодателя тази принадлежност се установява въз основа на документи, съдържащи се в информационните фондове, които са различни за щатен служител, нещатен служител и за секретен сътрудник на органите по чл. 1, изброени съответно т. 1, 2 и 3 на ал. 1 от чл. 25 от закона. При наличието на някой от тези документи Комисията следва да обяви принадлежност на лицето към органите по чл. 1, без да има право да извършва оценъчна дейност кое от лицата е работило в полза на националната сигурност, в борбата против тероризма и пр. или кое е извършвало дейност по доставяне на друг вид сведения. Анализът на чл. 25 от Закона сочи, че изброяването на посочените в него документи е алтернативно, а не кумулативно. Наличието на който и да е от тях /включително и на тези, посочени в чл. 25, ал. 1, т. 3 от закона, които не носят подписа на вербувания /е достатъчно основание за обявяване на принадлежност по смисъла на ЗДРДОПБГДСРСБНА. Неоснователни са развитите от АССГ правни съображения за постановяване на административния акт при липса на мотиви. Мотиви на акта съставляват, както описание на длъжностите, заемани от К. по чл. 3 от Закона, обуславящи компетентността на Комисията да изследва принадлежността му към органите по чл. 1 от Закона, така и описанието на всички документи по чл. 25, ал. 1, т. 3 от закона, на база които се установява такава принадлежност, както и качеството на сътрудничеството му - секретен сътрудник - агент с псевдонима "Ваньо". Предвид гореизложеното атакуваното съдебно решение като неправилно следва да бъде отменено, а вместо него, Върховният административен съд следва да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на Х. К. К. срещу атакуваното решение на Комисията. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,