Решение № 1401 от 4.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4680/2018 г.

Решение № 1401 от 4.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4680/2018 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/ и е образувано по касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" против решение № 360 от 22.02.2018 г., постановено по адм. д. № 3177/2017 г. по описа на Административен съд – Варна, в частта с която Дирекцията е осъдена да заплати на Л. Коларов обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ в размер на 370 лв. за претърпени неимуществени вреди - преживяно унизително и недостойно отношение, следствие противоправно бездействие на служители на ГДИН, изразяващо се в настаняването му в килия в следствен арест гр. Силистра от 7 кв. м. заедно с още 4-ма арестанти, неотговаряща на минималните изисквания, предвидени в закона и при лоши битови условия от 15.02.2016 г. до 17.05.2017 г., ведно със законната лихва от 17.11.2017 г. до окончателното плащане. В тази част решението се оспорва като неправило, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 2 АПК. Иска се отмяната му. Молят да им се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Коларов изразява становище за неоснователност по касационната жалба, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт в обжалваните части е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. Производството пред Административен съд – Варна е образувано по предявения от Л. Коларов иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" София - юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище град София, за заплащане на обезщетение в размер на 20`000 лв. за недостатъчна жилищна площ, отопление, осветление, проветряване и други действия и бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето, както и законната лихва от завеждането на иска до окончателно изплащане на сумата. Доколкото в касационната жалба на ГДИН установените по делото факти относно материалните условия и режима, при които ищецът Коларов е изтърпявал наказанието си лишаване от свобода, не се оспорват, като основното оспорване касае правните изводи относно наличието на елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, т. е. прилагането на материалния закон, настоящата инстанция, съгл. чл. 220 АПК следва да възприеме като непротиворечива установената по делото фактическа обстановка. В хода на съдебното производство съдът е установил от фактическа страна, че ищецът е бил задържан под стража за срок от 72 часа в ареста на РСИН Силистра на 15.02.2016 г. На 17.02.2017 г. с определение по ЧНД № 35/2016 г. СОС в е взел мярка за неотклонение "задържане под стража" по отношение на Коларов. На 15.05.2017 г. е бил преместен в Затвора гр. Варна. В ареста на Силистра, където не са били изградени тоалетни възли и течаща вода, целият период е изчислен на (общо 455 дни). Установено е по делото, че в ареста гр. Силистра Коларов е пребивавал с още 50 лица през различен период от време. Обитавал е общо 3 броя килии № 2-8, 10 кв. м. с 6 бр. легла; № 5-5, 10 кв. м. с 2 бр. легла; № 3 – 5, 10 кв. м. с 2 бр. легла. Посочено е, че в килиите няма самостоятелен санитарен възел. Има една баня и тоалетна. Задържаните са били извеждани за ползване на тоалетна по всяко време от дежурен надзирател. В килиите на ареста в Силистра не е имало пряк достъп до слънчева светлина. Вентилацията е чрез аспирационна система. Има монтирани 4 броя климатици в коридора. Същите сами определяли режима за поддържане на хигиената в помещенията които обитават, чистотата на въздуха и разположението на леглата. В мотивите си съдът е посочил от кои доказателства е приел за установени посочените по-горе фактически обстоятелства, въз основа на които е изградил и правните си изводи. С оглед на тази фактическа установеност съдът е приел, че искът е доказан по основание и до размер на 370 лв., която сума същият е преценил за справедливо обезщетение за периода от около 15 месеца, през които ищецът е пребивавал в установените условия на ареста в Силистра. Решението на съда е валидно, допустимо и правилно, както по отношение на изводите за основателността на исковата претенция, така и по отношение на определения размер на обезщетението. Правилно съдът е разгледал исковата претенция в светлината на ясно обособената и изпъкваща със спецификата си група от дела, заведени пред българските съдилища, а впоследствие и пред ЕСПЧ, на лица, лишени от свобода, които изтърпяват наказанието си в условия, неотговарящи на стандартите, установени от Съвета на Европа, определени сами по себе си, поради наличие на конкретни и ясни параметри, като условия, нарушаващи забраната за нечовешко и унизително отнасяне – чл. 3 ЕКПЧ. В тази връзка съдът обосновано е разгледал приложимата практика на ЕСПЧ по дела от групата Кехайов п/в България/ в случая делото Йовчев с/у България/ и при формиране на правните си изводи е приложил установените за защита на правото по чл. 3 ЕКПЧ стандарти, установени от Европейския съд по правата на човека. Към момента на постановяване на съдебния акт на АС - Варна, е постановено пилотното решение на ЕСПЧ по делото Нешков и др. с/у България, в което Европейският съд е дал генерални мерки за преодоляване на проблемите на условията в затворите, нарушаващи забраната по чл. 3 ЕКПЧ. В решението Нешков ясно се сочи по какъв начин следва да се прилага българският закон, предоставящ компенсаторно средство, а именно ЗОДОВ, за да може да изпълни изискването за ефективно вътрешноправно компенсаторно средство за защита от нарушаване на чл. 3. Видно от мотивите на съдебния акт административният съд е приложил изцяло стандартите на ЕСПЧ, вкл. и от делото Нешков с/у България, което сочи на правилност и обоснованост на решението. Неоправдано в тази връзка е оплакването в касационната жалба на ГДИН, че съдът не е изследвал наличието на вреди и причинно-следствена връзка между лошите условия и твърдените вреди от ищеца, т. е не е приложил елементите от фактическия състав на чл. 1 ЗОДОВ и решението по тази причина се счита за необосновано. В случая съдът е процедирал правилно, като е приложил директно нормата на чл. 3 ЕКПЧ – разпоредба от международен договор, чиято юридическа сила е по-висока от тази на българския закон / чл. 5, ал. 4 КРБ/, а за защита на основните права е приложил стандартите, установени в практиката по чл. 3 на ЕСПЧ. Следва да се посочи, че въпросът за начина на прилагане чл. 3 ЕКПЧ от българския съд по отношение на специфичната група лица – лишени от свобода, що се отнася до условията на затворите, към настоящия момент е решен с изменението на ЗИНЗС, като в чл. 284 и чл. 285, от същия закон стандартите на ЕСПЧ вече са въведени в българския закон с национална законова норма. Следва да се посочи и че съгласно пар. 49 ЗИДЗИНЗС подадените до влизането в сила на този закон искове за вреди, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от задържане в лоши условия, се разглеждат по реда на чл. 284, ал. 1, т. е. настоящата съдебна инстанция следва да проведе касационното производство прилагайки въведените стандарти - така, както същите са приложени от първоинстанционния съд. С оглед изложеното, като взе предвид, че административният съд изцяло е приложил стандартите за защита на правото по чл. 3 ЕКПЧ по отношение на ищеца, намира, че съдът е постановил решението си изцяло в съответствие с материалния закон, без наличие на нарушение на съдопроизводствените правила. Правилно е определен размерът на обезщетението, като същият е съобразен изцяло с релевантните обстоятелства. В случая е съобразен периодът, през който е търпяно нарушението, конкретните факти, свързани със здравословното състояние на ищеца, през времето на нарушението, както и последиците за неговото здравословно – физическо и психическо състояние. Взета е предвид и практиката на ЕСПЧ и размерът на определените от Съда обезщетение по сходни случаи по български дела. С оглед изхода на делото на касационният жалбоподател не следва да се присъдят разноски. Предвид изложеното, настоящата съдебна инстанция намира касационната жалба за неоснователна, поради което решението следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,