Решение № 11117 от 29.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1037/2010 г.

Решение № 11117 от 29.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1037/2010 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Асен Райков Атанасов от гр. Монтана, подадена против решение от 9.11.2009 г., постановено от Административен съд - Монтана по адм. д. № 437/2009 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателя съдебното решение е неправилно и незаконосъобразно, защото от приложените към делото писмени доказателства е видно, че като ползвател е в правото си да придобие правото на собственост върху ползвания от него имот № 1161 по помощния план на зона "Парта", м. "Над Младост", землище Монтана. Касаторът твърди, че в резултат на настъпилите процедури по изготвяне плана на новообразуваните имоти не е заплатил имота по изготвената оценка и дори да я беше платил, отново е следвало да се издаде заповед от кмета на общината. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и да потвърди процесната заповед на кмета на община Монтана. Ответниците - кметът на община Монтана и Юлка Борисова Георгиева от гр. Монтана не изразяват становище по касационната жалба. Заинтересованите страни - Вера Емилова Георгиева и Боряна Емилова Георгиева, двамата от гр. София, също не заявяват мнение по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за отхвърляне на касационната жалба, защото решението на административния съд е правилно и е постановено въз основа на доказателствата и е в съответствие с материалния закон. Правилна е преценката на съда за незаконосъобразност на заповедта на кмета на община Монтана, с която на жалбоподателя е признато право да придобие собственост по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ върху ползвания от него имот по силата на акт по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба на Асен Райков Атанасов е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение от 9.11.2009 г. е отменена заповед № 1714/3.07.2008 г. на кмета на община Монтана, с която на основание § 62, ал. 3 от ПЗР на ПМС № 456/11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ /ДВ, бр. 122 от 1997 г./ във връзка с § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа на протокол на комисията по § 62, ал. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е признато право на Асен Райков Анастасов от гр. Монтана да придобие собственост като ползвател по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ върху имот № 1161 по помощния план на зона "Парта", м. "Над Младост", землище Монтана и е възложена оценка за 976 кв. м. Със същото съдебно решение е отказано на ползвателя Асен Райков Анастасов правото да придобие собственост по реда на § 62 ПЗР на ППЗСПЗЗ върху заявения с молба № АБ-94-А-336/1.07.1992 г. имот от 1000 кв. м в м. "Над Младост", "Петково", землище Монтана. За да достигне до този резултат Административен съд - Монтана е приел, че в случая спрямо ползвателя не е приложима процедурата, регламентирана в § 61 и § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, тъй като той вече е заявил за закупуване процесния имот пред кмета на общината през 1992 г. и процедурата по трансформация на правото на ползване в право на собственост не е завършила, поради обстоятелството, че Асен Райков Анастасов не е заплатил определената му оценка в предвидения в закона преклузивен срок, което обстоятелство се потвърждава от самия него при разглеждане на делото. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане на доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото оспорената заповед е издадена на основание § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, а по силата на § 61, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ ползвателите, които не са заявили правата си имат право да подадат заявление до кмета на общината за придобиване на собственост върху ползваните от тях земеделски земи. В мотивите на атакуваното съдебно решение точно е преценено, че с цитираната норма изрично е въведено ограничение по отношение на лицата, имащи възможност да се ползват от нея, те да не са заявили правата си по предходния регламентиран ред. По делото не е имало спор относно обстоятелството, че с молба от 1.07.1992 г. касаторът е заявил искане за извършване на оценка за придобиване на ползвания по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ имот от 1000 кв. м, представляващ лозе и овощна градина, като е декларирал, че предоставеният му имот е единствена за него земеделска земя. Изготвен е оценителен протокол по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ от 3.11.1992 г. за оценка на имота, получен от жалбоподателя. Същият не е заплатил оценката на имота в размер на 51000 лв. в законоустановения срок по § 5 от ППЗСПЗЗ - до 30.08.1994 г. Правилно е установено от първоинстанционния съд, че в съдебно заседание, проведено на 14.10.2009 г. ползвателят Асен Райков Анастасов е заявил, че е получил оценителния протокол, но не е заплатил определената му оценка, тъй като в съвета са му казали, че не се знае чия собственост е имота и е заплатил само 255 лв. В касационната жалба се потвърждава този правнорелевантен факт, като касаторът твърди, че през 1992 г. не е изплатил определената оценка, защото е започнала процедура по изготвяне плана на новообразуваните имоти. Настоящият съдебен състав споделя тезата на първоинстанционния съд, че оценителният протокол от 3.11.1992 г. е връчен същата година на ползвателя, защото този факт не се отрича от него и в преписката е приложена квитанция за внесена такса за оценка в размер само на 255 лв. с дата 21.12.1992 г., но е безспорно, че не е заплатен пълния размер на определената с горепосочения оценителен протокол оценка, възлизаща на 51000 лв. Неоснователно е възражението, изложено в касационната жалба, че дори ползвателят да беше заплатил определената оценка през 1992 г., отново е следвало да се издаде заповед от кмета на общината. Това не е така, защото съобразно приложимия към този момент правен ред процедурата по преобразуване правото на ползване в право на собственост приключва окончателно със заплащането на оценката, определена с оценителния протокол и не е регламентирано издаване на отделна заповед от кмета на общината за признаване на право на собственост, каквато е изискуема по-късно в процедурата по § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, която процедура обаче не е приложима спрямо касатора. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й като неоснователна. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,