Решение № 11696 от 3.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2668/2018 г.

Решение № 11696 от 3.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2668/2018 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на "ЕПСА" ЕООД, със седалище и адрес на управление [населено място] срещу решение № 7453 от 07.12.2017 г. по адм. д. № 9341/2017 г. на Административен съд – София-град. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, ведно със законните последици. Ответникът –директор на Дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община, чрез юрк. Павлов, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно и съобразено с безспорно изяснената фактическа обстановка по делото. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед № РА-30-154/26.06.2017 г. на директора на Дирекция "Общински строителен контрол", Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено премахване на незаконен строеж "плътна ограда", с описаните параметри дължина 40м и височина 2, 20м, масивна конструкция от зид и стоманобетонни колове, находящ се в имот с идентификатор 55149.6701.922 по КК и КР на [населено място], м. [местност], както и в имот с идентификатор 55149.6701.109 по същата КК и КР, в терен ПОС, отреден за "селскостопански, горски и ведомствен път", изграден от собственика "ЕПСА" ЕООД без изискуемото по чл. 148, ал. 1 ЗУТ разрешение за строеж. Прието е, че заповедта е издадена от компетентния орган по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ при надлежна делегация със заповед № СОА17-РД09-622/19.06.2017 г. на кмета на СО, т.2.14, при спазена процедура и по отношение надлежен адресат-собственика на имота. Установено е от приетата без оспорване съдебно-техническа експертиза, че оградата попада в собствения на оспорващото дружество имот, който е неурегулиран, като частично засяга /4м./ общински път и е изградена в периода след 2008 г. Решаващият правен извод за законосъобразност на заповедта е изведен след изследване режима на търпимост по § 16 от ПР на ЗУТ и изискуемостта на разрешение за строеж за такъв вид огради по чл. 147, ал. 1, т. 7 ЗУТ. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт № 2- РПН17-ВК66-263 /12.04. 2017 г., изготвен от длъжностни лица на район "Панчарево, СО не са оборени в съдебното производство, а липсата на изискуемите строителни книжа не се оспорва от жалбоподателя както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се касае за незаконен строеж, извършен след 2008 г., който не може да се ползва от режима на търпимост както по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, така и по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ /бр. 82/2012 г./, тъй като крайния момент на изграждане на евентуален търпим строеж следва да е "до 31.03.2001 г.". С оглед на това, изводът на административният съд за наличие на безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е правилен и съответен на изяснената по делото фактическа обстановка. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Разноски не се претендират от ответника, поради което не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,