Решение № 14838 от 6.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6511/2010 г.

Решение № 14838 от 6.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6511/2010 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 388 от 23.02.2010 г., постановено по адм. д. № 32/09 г. Варненският административен съд, първо адм. отд., втори състав, е отхвърлил жалбата на "Евродизайн" - ЕООД-гр. Варна, представлявано от управителя Минчо Драгоманов, срещу Ревизионен акт № 030800641/09.07.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, потвърден с решение № 537/17.11.2008 г. на директора на Д "ОУИ"-гр. Варна и е осъдил жалбоподателя да заплати на Д"ОУИ"-гр. Варна сумата 594,00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Евродизайн"-ООД-гр. Варна, представлявано от управителя Минчо Иванов Драгоманов, чрез пълномощника му адв. Гюра Василева Великова. В същата се прави оплакване, че решението на Варненския административен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Варненския административен съд. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Варна не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна. Върховният административен съд, състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Варненският административен съд е отхвърлил жалбата на "Евродизайн"-ООД-гр. Варна, представлявано от управителя Минчо Драгоманов, срещу Ревизионен акт № 030800641/09.07.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, потвърден с решение № 537/17.11.2008 г. на директора на Д"ОУИ"-гр. Варна, относно непризнато право на данъчен кредит общо в размер на 7 800 лв. по фактури № 38/21.09.2007 г. и № 42/24.10.2007 г., издадени от "Жокер"-ЕООД, с предмет на доставката "извършване на СМР по договор". Съдът е описал подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията, както и основанията на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит - неправомерно начисляване на данъка съгласно чл. 70, ал. 5 от ЗДДС поради не извършване на реални доставки по фактурите. Първоинстанционният съд е описал подробно и събраните в хода на делото писмени доказателства, както и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. След като е дал тълкуване на правните институти, относими към правния спор - право на данъчен кредит, данъчно събитие, облагаема доставка, в това число и при извършване на услуги, и прочие, административният съд е пристъпил към обсъждане на доводите на жалбоподателя за допуснато нарушение на материалния закон при издаване на процесния РА. В тази насока са изложени мотиви, че от събраните по делото доказателства не може да бъде направен извод, че доставчикът "Жокер"-ЕООД действително е извършил услугите за СМР, предмет на двата договора. Аргументите са базирани на това, че от представените писмени доказателства - договори и протоколи за приета работа не може да бъде установен действителният обем на свършените СМР, както и да се направи съпоставка между възложена и извършена работа. Посочено е още, че по отношение на кадровата обезпеченост на доставчика е представен само един трудов договор, като лицето по него не е в състояние да изпълни този обем работа. За представените в съдебното производство граждански договори са изложени мотиви, че в тях са посочени само имена на лицата, без посочване на ЕГН и друга идентификация, което прави невъзможно установяване на действителността й, а освен това същите би следвало да са налични още по време на ревизията, а не да се представят в хода на съдебното производство. По отношение на заключението на вещото лице в частта относно направени констатации за наличие на разходи при доставчика за кадрова обезпеченост административният съд е посочил, че не възприема тази част от заключението, тъй като при разпит на вещото лице е установил, че експертизата е изготвена без цялостна проверка в счетоводството на доставчика. На база на изложеното е направен краен извод за законосъобразност на издадения ревизионен акт. Решението на Варненския административен съд е правилно и законосъобразно. Основното оплакване, което се развива в касационната жалба, е за допуснато нарушение на материалния закон. Навеждат се доводи, че липсва правна норма, която да задължава доставчика да изпълни строително-монтажните работи със собствени средства, а от останалите събрани по делото доказателства е установено безспорното извършване на услугите от доставчика. Направените оплаквания са неоснователни. От страна на първоинстанционния съд правилно е формулиран основният спорен въпрос - дали са налице реални доставки по процесните фактури. В тази насока административният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е направил правилни и обосновани изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Вярно е, че в закона няма нарочна норма, която да задължава доставчикът да изпълни лични договорените доставки/ в случая СМР/, но няма и спор, че реалното извършване на доставките е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит. Предвид на констатациите на органа по приходите за липса на реални доставки, свързани с ненамиране на представител на доставчика на деклариран данъчен адрес и непредставяне на доказателства във връзка с доставките в определения от органа по приходите срок, то правилно е прието, че в тежест на ревизираното лице е да докаже реалното изпълнение на извършените СМР. Представените доказателства в тази насока са обсъдени изцяло от първоинстанционния съд, при съобразяване на процесуалните правила за тяхната доказателствена сила. Направените въз основа на тях изводи са логически обосновани и на останалите факти по делото. Обемът на фактурираните СМР не е в състояние да бъде извършен от едно лица, за наличието на каквото са събрани данни по време на ревизията, а представените в последствия граждански договори са с недостоверна дата и с оглед на наличните данни не може да бъде извършена идентификация на лицата, които са работили по тях. Освен това, при нормално развитие на отношенията, е логически правилно тези договори да са налични и да бъдат представени по време на ревизията, докато при конкретната фактическа обстановка е по-логично да се приеме, че те са съставени в последствие за да бъде установена тезата на страната. Не възприемайки заключението на вещото лице в тази му част първоинстанционният съд също не е нарушил закона, тъй като съгласно чл. 202 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд-гр. Варна не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо А отделение,