Решение № 3244 от 2.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1337/2019 г.

Решение № 3244 от 2.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1337/2019 г., IV о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството се развива по реда чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по жалба на В. Кутинчева срещу решение № 39/13.12.2018 г. по адм. д. № 303/2018 г. по описа на Административен съд Русе. В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Неправилно съдът приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган. Не била спазена формата на акта и съдът не се произнесъл по възражение за нарушения на материалния закон, водещо до неговата нищожност, както и за твърдяните нарушения на административно производствените правила при издаването му. Ответната по касационната жалба страна оспорва жалбата, като твърди, че е напълно неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираните за заплащане от жалбоподателката разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура намира жалбата за неоснователна. Излага доводи по същество. Производството пред първоинстанционният съд е образувано по жалба на В. Кутинчева срещу Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 за кампания 2016 г. на Държавен фонд "Земеделие" с изх. № 01-6500/2918 от 11.05.2017 г., като са изложени твърдения за неговата нищожност. С оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение жалбата е оставена без уважение. В. Кутинчева е депозирала пред ДФ "Земеделие" заявление за подпомагане за кампания 2016 г., с което кандидатствала по мярка 10 "Агроекология и климат" от програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. При извършени административни проверки по подаденото от лицето заявление, било установено наличие на площи, заявени от повече от един земеделски производител, като процентът на площта от пресичане на заявените от жалбоподателката парцели, спрямо одобрените за участие такива е 87. 93%. С писмо от 13.09.2016 г., Кутинчева е уведомена за констатираното застъпване, като и е дадена възможност за представяне на доказателства за правото си на ползване на процесните имоти. След провеждане на производство по установяване на релевантните за произнасяне на административния орган обстоятелства и данни, е издаден Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 за кампания 2016 г. с изх. № 01-6500/2918 от 11.05.2017 г. по описа на Държавен фонд "Земеделие". Съдът е установил, че под акта е положен подпис, с посочено под него име на зам. изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" Г. Георгиева. Установено е, че с решение на заседание на Управителния съвет на ДФЗ, по протокол № 111/10.03.2017 г. Г. Георгиева е избрана за зам. изпълнителен директор на фонда. По силата на Заповед № 03-РД/4509 от 24.03.2017 г., същата е оправомощена да организира и ръководи пряко дейността на Дирекция "Директни плащания". Със заповед № 03-РД/715 от 24.03.2017 г., издадена на основание чл. 20, т. 2 и 3 и чл. 20а ал. 1, 2 и 4 от ЗПЗП, и чл. 10, т. 1 и т. 2, чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ и решение на Управителния съвет на ДФЗ, по т. 9.1.2 от протокол № 111 от заседанието на 10.03.2017 г., изпълнителния директор на фонда е делегирал на Георгиева правомощия да подписва уведомителни писма по мерките за директни плащания и да издава и подписва уведомителни писма за одобрените и неодобрените за участие парцели, животни или пчелни семейства, както и за неизпълнени ангажименти по мярка "Агроекология и климат". Със заповед № 03-РД/977 от 09.05.2017 г., изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е възложил на А. Добрев, в качеството му на зам. изпълнителен директор на ДФЗ, да замества Г. Георгиева за времето от 09.05.2017 г. до 12.05.2017 г. поради отсъствието й по болест. От назначената по делото графологическа експертиза е установено, че подписа под оспореното уведомително писмо е на А. Добрев. При така установеното, първоинстанционният съдебен състав е приел, че акта е издаден от компетентен орган и твърденията за неговата нищожност са неоснователни. Жалбата е подадена от участник в първоинстанционното производство, за който оспорения акт е неблагоприятен и в сроковете по АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: В хода на съдебното дирене са събрани достатъчно доказателства за установяване на релевантните за производството факти и обстоятелства, свързани с правомощията на издателя на оспореното уведомително писмо. Както правилно е отбелязал съдът, по силата на чл. 13, ал. 5 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие", при отсъствие на заместник изпълнителен директор, той се замества от друг заместник изпълнителен директор въз основа на изрична заповед на изпълнителния директор на фонда. Според ал. 3 на същата разпоредба, зам. изпълнителните директори заместват изпълнителния директор в случаите и по реда на чл. 11., т. е. и при делегирани правомощия. След като по делото са представени доказателства за наличието на обстоятелства, пречещи на Г. Георгиева да изпълнява задълженията си на зам. изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", правилно е прието от първоинстанционният съдебен състав, че с оглед изпълнение на важни за обществото функции и дейности на фонда, е била налице възможност и необходимост за надлежно упълномощаване от изпълнителния директор на друг зам. изпълнителен директор за осъществяване на делегираните и по реда на чл. 11 от същия правилник правомощия. Следва да се сподели становището, че макар и да е налице нарушение, изразяващо се в неизписване на името на лицето – издател на уведомителното писмо, то същото не е съществено и не може да доведе до нищожност на оспорения пред съда акт. Правомощията на издателя на писмото не са обвързани с изписването на неговото име и длъжност, а са в зависимост от законосъобразността на действията на правоимащият административен орган по делегиране на вменените му по закон правомощия на друг орган. В случая е безспорно установено, че подписа е положен от А. Добрев, в качеството му на зам. изпълнителен директор на ДФ "Земеделие". При събрани достатъчно доказателства за законосъобразност на действията на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" по упълномощаване на неговия заместник по реда на чл. 11 от устройствения правилник за издаване на оспорения пред съда акт, правилно твърденията за нищожност на последния поради липса на компетентност на издателя му са определени като неоснователни. По твърденията за незаконосъобразност на акта, съдът се е произнесъл в съдебно заседание, проведено на 25.09.2018 г., като е прекратил производството в тази му част поради просрочие на жалбата. Определението е влязло в сила. Съобразно трайно изградената съдебна практика и правната доктрина, за да е налице нищожност на административен акт, следва при издаването му да са допуснати до толкова съществени нарушения, че да водят до невъзможност за постигане на целените от автора му правни последици. Не всяко нарушение при издаването на акта обуславя неговата нищожност, а само пороци, свързани с липсата на компетентност на издалия го административен орган, неспазването на предвидената в закона форма или наличието на особено тежки противоречия с материалноправни разпоредби, т. е. да изначално да липсва разписана в закон или подзаконов нормативен акт правна възможност за издаването му. Първоинстанционният съдебен състав обосновано е приел, че такива нарушения не са налице. Следва да се отбележи, че в жалбата, станала повод за образуване на производството пред Административен съд Русе, липсват каквито и да е конкретни доводи за наличието на съществени нарушения на приложимите процесуални правила или на материалния закон, както и по отношение на формата на акта, които да водят до нищожност. Възможността за произнасяне на съда по жалба за наличието на пороци водещи до незаконосъобразност на уведомителното писмо, които обуславят унищожаемостта му е преклудирана с изтичане на срока за обжалване по чл. 149, ал. 1 от АПК. Поради горното, оспореното пред настоящата инстанция решение не страда от пороците по чл. 209, т. 3 от АПК и жалбата срещу него следва да се остави без уважение. С оглед изхода на производството, основателно се явява искането на ответника по касационната жалба за присъждане на направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. С оглед фактическата и правна сложност на производството, същото следва да бъде определено в рамките на минимално предвидения в закона размер от 100 лева. Предвид описаното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение