Решение № 9253 от 20.8.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2396/2021 г.

Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на Р. Васев и К. Васев, чрез пълномощника адв. Йовчев, за отмяна на влязлото в сила решение 16646 от 06.12.2019 г., постановено по адм. дело 8619/2019 г. на Върховния административен съд, второ отделение, с което е оставено в сила решение 105 от 03.05.2019 г. по адм. дело 355/2018 г. на Административен съд Кюстендил. Молителят Р. Васев твърди, че са налице обстоятелствата по чл. 246, ал. 1 от АПК, тъй като той не е бил конститутиран като страна по делото. Счита, че като собственик на имот ПИ 41112.503.2466 и като притежател на право на водопрекарване през ПИ 41112.503.2395, разполага с право на оспорване по чл. 131, ал. 1, във вр. с ал. 2, т. 1 от ЗУТ. Излага, че е правоприемник на нови ограничени вещни права от 2020 г., изхождащи от праводател, който е бил конституиран като страна и за него решението, чиято отмяна се иска има сила на присъдено нещо. К. Васев се позовава на основанието за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК по време на двете съдебни инстанции, същият е твърдял, но не е успял да отрече института на приращението за изградените сгради в неговия ПИ 41112.503.2395. Твърди, че собствеността върху жилищната сграда с идентификатор ПИ 41112.503.2395.1 и второстепенната постройка за допълващо застрояване с идентификатор ПИ 41112.503.2395.2 са на други собственици, които разполагат с правото на оспорване, но не са били конституирани като страни по делото. Прилага доказателства за удостоверяване на това обстоятелство, като твърди, че са новооткрити за него, тъй като не са адресирани от и до него, а за тях е научил след спор с един от собствениците на сградите. Иска се отмяна на съдебното решение и връщането му за ново разглеждане. Претендират присъждане на разноски. Ответниците кметът на Община Кюстендил и главният архитект на Община Кюстендил, чрез пълномощника юрк. Цекова, изразяват становище за неоснователност на молбата и молят за отхвърлянето й. Претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът М. Димитров, чрез адв. Лазарова, представя писмено възражение, в което излага съображения за неоснователност на молбата за отмяна. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Ответниците - Д. Ангелов, Л. Йорданов, В. Ангелова, Й. Ангелова, Е. Стоилкова, П. Зафирова, Е. Атанасчикова, В. Манов, Е. Иванова, И. Петрова и А. Иванова, не изразяват становище по молбата за отмяна. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, намира молбата за отмяна за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С решение 105 от 03.05.2019 г., постановено по адм. дело 355/2018 г., Административен съд Кюстендил е отхвърлил жалбата на К. Васев срещу заповед РД-00-822/11.07.2018 г. на кмета на община Кюстендил, инвестиционен проект 73/11.07.2018 г. и разрешение за строеж 83/11.07.2018 г. на главния архитект на общината, съставляващи частите на Комплексен проект за инвестиционна инициатива по чл. 150 от ЗУТ. Това решение е оставено в сила с решение 16646 от 06.12.2019 г. по адм. дело 8619/2019 г. на Върховния административен съд, чиято отмяна е предмет на настоящото съдебно производство. Към настоящото дело са приобщени адм. дело 439/2020 г. на Административен съд- Кюстендил и адм. дело 13201/2020 г. на Върховния административен съд, второ отделение. С определение 784 от 03.11.2020 г., постановено по адм. дело 439/2020 г., Административен съд- Кюстендил е оставил без разглеждане жалбата на Р. Васев и М. Спасов срещу комплексен проект за инвестиционна инициатива, включващ заповед РД-00-722/21.06.2018 г. на кмета на Община Кюстендил, разрешение за строеж 83/11.07.2018 г. и инвестиционен проект 73/11.07.2018 г. на гл. архитект на Община Кюстендил. С определение 99 от 07.01.2021 г., постановено по адм. дело 13201/2020 г. на Върховния административен съд, второ отделение е: 1) отменил определение 784 от 03.11.2020 г., постановено по адм. дело 439/2020 г. на Административен съд Кюстендил, в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на М. Спасов, за отмяна като незаконосъобразен на КПИИ, включващ: заповед РД-00-822/11.07.2018 г. на кмета на Община Кюстендил за одобряване на ИПУП-ПРЗ на УПИ V и УПИ I, кв. 329а по плана на гр. Кюстендил (погрешно цитирана заповед 722/21.06.2018 г.), РС 83/11.07.2018 г. и одобрен инвестиционен проект 73/11.07.2018 г. на гл. архитект на Община Кюстендил, и е прекратил производството по делото в тази част; 2) върнал е делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата на М. Спасов, в отменената част; 3) оставил е в сила определение 784 от 03.11.2020 г. по адм. дело 439/2020 г. на Административен съд- Кюстендил, в останалата част. За да постанови този резултат, съдът е обсъдил в мотивите си доводите на жалбоподателите. По отношение на М. Спасов решаващият състав е приел, че същият не може да претендира нищожност на КПИИ, тъй като е постановено влязлото в сила решение 105/03.05.2019 г. по адм. дело 355/2018 г. на Административен съд Кюстендил, потвърдено с решение по адм. дело 8619/2019 г. на Върховния административен съд, второ отделение (предмет на молбата за отмяна в настоящото съдебно производство) и по аргумент от чл. 177, ал. 3 от АПК, това искане се явява недопустимо. Касационната инстанция, обаче, е възприела, че М. Спасов е заинтересовано лице, тъй като същият е собственик по наследство на идеална част на построената в ПИ 41112.503.2395 масивна жилищна сграда и като такъв е носител на вещно право на строеж в този имот, съответно има право на жалба срещу одобрения КПИИ, съгласно чл. 150, ал. 3 във връзка с чл. 131, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. По отношение на Р. Васев, касационната инстанция е посочила, че жалбата му правилно е прието за недопустима, предвид влязлото в сила решение по адм. дело 355/2018 г. на Административен съд Кюстендил, тъй като същият е правоприемник на К. Васев, и силата на присъдено нещо се простира и върху него. С определение 1363 от 03.02.2021 г. по адм. дело 1213/2021 г. на Върховния административен съд, второ отделение, адм. дело 439/2020 г. на Административен съд Кюстендил е изпратено за разглеждане по компетентност на Административен съд - Перник. Към настоящия момент в Административен съд Перник е образувано адм. дело 108/2021 г. по жалба на М. Спасов за отмяна като незаконосъобразен на КПИИ, включващ: заповед РД-00-822/11.07.2018 г. на кмета на Община Кюстендил за одобряване на ИПУП-ПРЗ на УПИ V и УПИ I, кв. 329а по плана на гр. Кюстендил, РС 83/11.07.2018 г. и одобрен инвестиционен проект 73/11.07.2018 г. на гл. архитект на Община Кюстендил. За да е налице хипотезата на чл. 246, ал. 1 АПК, лицето, което не е било страна по делото, е следвало да има качеството на заинтересована страна в съдебното производство, в което е постановено влязлото в сила решение, имащо сила спрямо него и то да е неблагоприятно. В конкретния казус тази хипотеза не е налице. Р. Васев е упражнил правото си на оспорване по съдебен ред, но същото е отречено с влязло в сила определение, тъй като той се явява правоприемник на К. Васев и силата на присъдено нещо по постановеното решение, чиято отмяна се иска в настоящото производство, се разпростира и върху него. Представените в настоящото производство доказателства, а именно нотариален имот за замяна на недвижим имот 120 от 1992 г., нотариален имот 11 от 2008 г. и скица на поземлен имот 5014/05.10.2010 г., са били налични към момента на произнасяне на Административен съд Кюстендил по адм. дело 439/2020 г. и същият е имал възможност да ги представи, за да обоснове правния си интерес от самостоятелно оспорване на КПИИ. Всички останали доказателства, които Васев представя декларация от С. Спасова, нотариален акт за учредяване на вещно право на преминаване 64 от 2020 г., скица-проект за учредяване на право на преминаване през ПИ 41112.503.2395 от 2020 г., са представени по адм. дело 439/2020 г. на Административен съд Кюстендил и са преценени с оглед наличието на правен интерес за обжалване на КПИИ. Предвид тези данни, подадената от Р. Васев молба за отмяна на основание чл. 246, ал. 1 от АПК, на практика се явява опит за преразглеждане на правото му на жалба срещу процесното КПИИ, въпреки влязлото в сила определение 784 от 03.11.2020 г. по адм. дело 439/2020 г. на Административен съд Кюстендил. Молбата на К. Васев, в която е посочено основанието за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК, също се явява неоснователна. С нея по същество той твърди, че в имота ПИ 41112.503.2395, съществуват две сгради, чийто собственици не са били конституирани като страни в производството по адм. дело 355/2018 г. на Административен съд Кюстендил, като в тази връзка представя следните доказателства: скица на сграда 15-200651/27.02.2020 г., скица 6/02.01.2010 г. на имот 503.2395.1, скица 7/02.01.2010 г. на имот 503.2395.2, кадастрален регистър от 02.01.2010 г. на недвижими имоти 41112.503.2395, 41112.503.2395.1 и 41112.503.2395.2. Посочените доказателства в действителност сочат, че в имот ПИ 41112.503.2395 има две сгради, които не са собственост на К. Васев, но същите не могат да послужат, като основание за отмяна, тъй като касаят права на трети лица. Молителят в настоящото производство не може да претендира отмяна поради неконституиране на страна, като се позовават на нарушени чужди права, тъй като собствениците на сградите в неговия имот имат самостоятелно право, както на жалба, така и на отмяна по искане на трето лице. Освен изложеното, както бе посочено М. Спасов е оспорил процесното КПИИ, в качеството му на собственик по наследство на идеална част от построената в ПИ 41112.503.2395 масивна жилищна сграда и с определение 99 от 06.01.2021 г. на Върховния административен съд, второ отделение правото му на жалба е признато. Понастоящем по оспорването е образувано адм. дело 108/2021 г. на Административен съд Перник. От така изложеното следва, че сочените от молителя К. Спасов страни, които не са били конституирани в съдебния процес по подадената от него жалба срещу КПИИ, имат самостоятелно право на жалба, което един от наследниците на сградите в ПИ 41112.503.2395, вече го е упражнил. Съображения в молбата и представените доказателства са неотносими към искането за отмяна. Отмяната е средство за защита срещу неправилни решения, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и обективната истина и се дължи на някоя от лимитативно изброените причини. Отмяната не е средство за поправка на допуснатите от страните процесуални пропуски, нито за отстраняване на всички пороци на съдебното решение. Поради това, че отмяната посяга на стабилитета на съдебния акт, основанията за отмяна не могат да се тълкуват и прилагат разширително, нито по аналогия. Отмяната е извънреден извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, поради обективно възникнали обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 от АПК. В случая такива обстоятелства не се констатират. Изложените съображения по-скоро навеждат доводи да бъде пререшен въпросът относно допустимостта на оспорването по отношение на Р. Васев и основателността му по отношение на К. Васев. Предвид изложените съображения, молбата за отмяна по чл. 246, ал. 1 и чл. 239, т. 1 от АПК е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора, основателни се явяват исканията на ответниците М. Димитров, кмета на Община Кюстендил и главния архитект на Община Кюстендил, за присъждане на адвокатско, съответно юрисконсултско възнаграждение. От данните по делото се установява, че адв. Лазарова е надлежно упълномощена да представлява М. Димитров по настоящото производство, като последният е заплатил за осъществената защита адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, които следва да му бъдат присъдени. Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, с оглед фактическата и правна сложност на делото и осъществената от юрк. Цекова защита в настоящото производство, на ответниците - кмета на Община Кюстендил и главния архитект на Община Кюстендил следва да се присъди по 120 лева юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,