Решение № 10135 от 28.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2237/2009 г.

Решение № 10135 от 28.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2237/2009 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс . Образувано е по касационна жалба на "Братя Дамянови" ООД, чрез пълномощника си адв. Нина Илиева, срещу решение № 380 от 29.12.2008 г., постановено по адм. дело № 382 по описа за 2008 г. на административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 0400864 от 25.02.2008 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, в частта с която е потвърден с решение № 153 от 25.04.2008 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. В. Търново. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон, необоснованост и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че неправилно съдът е приел, че пътно-прехвърлителните разписки не изхождат от ЗКПУ "Росица-93", с. Водолей и че не са подписани, от което е направил извод за липса на реалност на доставката. Моли да бъде отменено обжалваното решение с присъждане на направените по делото разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. В. Търново в писмено възражение по реда на чл. 163, ал. 2, във връзка с чл. 228 от АПК, оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред административния съд е бил ревизионен акт № 0400864 от 25.02.2008 г., издаден от органа по приходите при ТД на. НАП - гр. Велико Търново, в частта в която е потвърден с решение № 153 от 25.04.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново относно отказано право на данъчен кредит за данъчен период м. 09.2003 г. в размер на 3 500, 00 лв., по фактура № 7621 от 24.09.2003 г. издадена от ЗКПУ "Росица - 93" - с. Водолей и начислени лихви в размер на 1 996,13 лева. От фактическа страна съдът е приел, че в хода на ревизията е извършена насрещна проверка на ЗКПУ "Росица - 93", като ИПДПОЗЛ под № 26652 от 29.10.2007 г. е редовно връчено на председателя Христо Дончев Рачев и в определения срок не са представени изисканите документи. Преди изтичане срока на ревизията от председателя на кооперацията са били представени в заверен препис пет броя фактури за авансово плащане, издадени на дружеството-жалбоподател през м. 06.2003 г. С възражението, депозирано срещу ревизионния доклад жалбоподателят е представил копие от спорната фактура и от ДКИ № 7619 от 19.09.2003 г. издадено от ЗКПУ "Росица - 93", протокол за приемане на магнитни носители, месечна справка-декларация по ЗДДС за м. 09.2003 г., компютърни разпечатки от дневник за продажби и извадки от счетоводни регистри на счетоводни сметки 303, 401, 411 и 4532 и декларация от председателя на кооперацията. В хода на съдебното производство са представени компютърни разпечатки от дневник за продажбите и извлечения от счетоводни сметки 501, 4532, 701, 401 (клиенти) и 411 на ЗКПУ "Росица - 93" за периода 01.09.2003 г. - 30.09.2003 г., оригинали на пътно-прехвърлителни разписки № 19 от 11.07.2003 г. и № 26 от 24.07.2003 г., мемориален ордер за м. 09.2003 г., процесната фактура и ДКИ № 7619 от 19.09.2003 г. на ЗКПУ "Росица - 93". С оглед направено оспорване от ответната страна по жалбата, съдът е открил производство по оспорване на оригинали на пътно-прехвърлителни разписки № 19 от 11.07.2003 г. и № 26 от 24.07.2003 г., мемориален ордер за м. 09.2003 г., процесната фактура и ДКИ № 7619 от 19.09.2003 г. на ЗКПУ "Росица - 93". Съдът не е кредитирал приетото без оспорване заключение на ССчЕ, в което вещото лице е посочило, че процесната фактура е отразена в счетоводството на ЗКПУ "Росица - 93", данъкът по нея е начислен в счетоводството на доставчика, съгласно изискванията на ЗДДС, а разплащането е извършено в брой, чрез авансови плащания, документирани с пет броя данъчни фактури издадени през м. юни 2003 г., поради което плащане по процесната фактура не е осчетоводявано. Изслушани са показанията на свидетеля Христо Рачев, председател на ЗКПУ "Росица - 93", с. Водолей и обясненията на управителя на дружеството-жалбоподател, съдът е приел за неотносими към спора. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е достигнал до извода, че не е уставен факта на реалност на доставката, както и на начисляването на данъка от доставчика по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). Позовава се на разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД относно необходимост от доказване предаването на родово определени вещи от продавача на купувача. В тази насока е приел, че не са представени договори, приемо-предавателни протоколи, кантарни бележки, складови разписки и други съпътстващи документи, които да доказват предаването на стоката от ЗКПУ "Росица - 93" на "Братя Дамянови" ООД. Съдът не е кредитирал, представените в тази насока по делото два броя пътно-прехвърлителни разписки, като е приел, че не съдържат необходимите реквизити, понеже не са подписни от управителя на кооперацията, а разписка № 19 от11.07.2003 г. не носи подписа и на лицето, получаващо стоката и липсват данни за транспортното средство, с което е извършен превоза. В разписка № 26 от 24.07.2003 г. липсва подпис на лицето, извършило фактическото предаване, като не се установява кое е лицето Кирил Йорданов, вписано в нея като приемащ, поради което е приел че не може да се установи факта, че документите изхождат от ЗКПУ "Росица - 93", с. Водолей. Мемориален ордер за м. 09.2003 г. също не е кредитиран от съда, понеже не съдържа подпис на длъжностно лице и индивидуализиращи данни за лицето, част от чието счетоводство представлява. Дори да бъдат кредитирани тези частни документи, съдът е приел, че фактурите за продажба следва да са от месец юли. На следващо място е приел, че не са представени и доказателства за транспортирането на стоките от ЗКПУ "Росица - 93", с. Водолей до склад или производствено предприятие на "Братя Дамянови" ООД. Позовава се на декларация от председателя на кооперацията, в която заявява, че транспортирането на стоките е извършено от купувача, т. е. жалбоподателя, като не са представени доказателства в подкрепа на това изявление. На следващо място съдът е приел, че не се установява и наличието на реално плащане по доставката. Заключението на вещото лице в тази насока не е кредитирано от съда, понеже по делото не са представени касови ордери от фискален апарат, които са обсъдени в заключението. Досежно начисляването на данъка не е кредитирано заключението на вещото лице, понеже не е посочило къде е извършена проверката - в архива на кооперацията в с. Водолей или в счетоводната кантора, обслужваща същата. Съдът е възприел за недоказани твърденията, свързани с оборване констатациите на органа по приходите, че от жалбоподателя неправомерно е извършено приспадане на данъчен кредит в размер на 3 500, 00 лв. по издадените авансови фактури от м. юни 2003 г., понеже начисленият му от доставчика данък по същите фактури е само 500,04 лв. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Не се оспорва обстоятелството, че от кооперацията - доставчик на дружеството - касатор са издадени 5 броя фактури с № 7829 от 26.06.2003 г., № 7834 от 27.06.2003 г., № 7854 от 30.06.2003 г, № 7855 от 30.06.2003 г. и № 7856 от 30.06.2003 г., с предмет на доставката "зърно пшеница авансово". Към същите фактури доставчикът е издал ДКИ № 7619 (от 19.09.2003 г., с което е документирал намаление на данъчните основи и начисления данък по тях, като на практика е анулирал съдържанието им. С процесната фактура № 7621 от 24.09.2003 г., ЗКПУ "Росица - 93", с. Водолей е фактурирала продажбата на зърното по посочените пет фактури, като извършена доставка. При тази безспорно установена фактическа обстановка правилно съдът е приел, че не е установен факта на реалност на доставката, поради липса на доказателства за предаване на родово определени вещи, пшеница и за наличие на насрещна престация, заплащане на уговорената и посочена в процесната фактура цена. Тези правнорелевантни факти не са установени и от заключението на приетата без оспорване ССчЕ. Действително вещото лице е дало заключение, че данъкът е начислен като задължение към бюджета, но плащането според него е извършено към м. 06.2003 г., когато са издадени фактурите за авансово плащане, поради което към м. 09.2003 г. плащане не е осчетоводявано. От представените и приети по делото пътно-прехвърлителни разписки № 19 от 11.07.2003 г. № 26 от 24.07.2003 г. се установява предаване на процесното количество пшеница през м. 07.2003 г., поради което се налага изводът, че към момента на издаване на процесната фактура не е налице данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС (отм.). Липсва предаване на стоката, липсва и извършено плащане. В тази насока както правилно е приел първоинстанционният съд, с ДКИ № 7619 от 19.09.2003 г. е документирано намаление на данъчните основи и начисления данък по тях, като на практика е анулирал съдържанието им. Това се установява от съдържанието на ДКИ, в което са посочени петте броя фактури за пшеница-авансово плащане и сумата от 21 000.00 лв., от които ДДС в размер на 3 500.00 лв. За същата стойност е издадена и процесната фактура за доставка на 92 105 кг. пшеница и претендираният ДДС за възстановяване в размер на 3 500.00 лв. От констатациите на РА и преди всичко решението на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Велико Търново се установява, че по две от петте фактури за авансово плащане, касаторът е ползвал данъчен кредит в размер на 1 000.00 лв., а останалите три броя фактури в дневника за продажби на доставчика са отразени като издадени на "Октопод инвест", гр. Варна, т. е. за сумата от 2 499, 00 лв. (ДДС по трите фактури) данъкът не е начислен в счетоводството на доставчика. Относно липсата на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.) правилно съдът е приел, че не са представени и доказателства за транспортирането на стоките от ЗКПУ "Росица - 93", с. Водолей до склад или производствено предприятие на "Братя Дамянови" ООД. В тази насока не е поставена задача на вещото лице да провери заприходяването на процесните количества пшеница в счетоводството на касатора - получател, както и за наличие на техническа обезпеченост относно собствени или наети транспортни средства за 92 105 кг. пшеница. Фактът, че транспортирането на стоките е извършено от купувача, т. е. касатора, се установява от декларация от председателя на кооперацията. С оглед на изложеното е неоснователен касационният довод в жалбата за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон. Както беше посочено по-горе в мотивите дори да се приеме, че неправилно съдът не е кредитирал пътно-прехвърлителни разписки № 19 от11.07.2003 г. и № 26 от 24.07.2003 г., и от тях се установява предаване на процесното количество пшеница през м. 07.2003 г., то предвид факта на издаденото ДКИ, се налага изводът, че към м. 09.2003 г. не е налице данъчно събитие и процесната фактура е издадена при липса на реалност на доставката. При този изход от спора на страните в настоящото производство съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, първо отделение