Решение № 6152 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 338/2018 г.

Решение № 6152 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 338/2018 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Енерго Про Мрежи" АД, понастоящем с променено наименование - "Електроразпределение Север" АД чрез процесуален представител адв. А. Т. против Решение № 6614 от 13.11.2017 г. на Административен съд – С.-град по адм. д. № 5852/2017 г. С него е отхвърлена жалбата на "Енерго Про Мрежи" АД против Решение № Ж-87/24.04.2017 г., постановено от Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Обстоятелствено са релевирани доводи, че решението е постановено в нарушение с материалния закон, съществени нарушения на съдебнопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Основно се твърди, че съдът не е обсъдил всички наведени с жалбата доводи за незаконосъобразност в действията на КЕВР и най-вече за нарушения при тълкуване на относимите правни норми по Наредба № 1/18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. Твърди се, че АССГ необосновано е оставил без уважение жалбата като по тези и други съображения моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено и съдът да се произнесе по съществото на спора като бъде отхвърлена жалбата на "Саминвестмънд" ЕООД. Претендирани са разноски. Ответната страна – Комисия за енергийно и водно регулиране чрез процесуален представител юриск. Церовски релевира доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Заинтересованата страна "Саминвестмънд" ЕООД чрез процесуален представител адв. С. Т. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав от Четвърто отделение като прецени наведените касационни основания, доводите на страните във връзка с тях и данните по делото намира, че касационната жалба като подадена от надлежна страна в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен срок от съобщаване на решението, е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд по реда на чл. 145 и следващите от АПК е било образувано е по жалба от "Енерго Про Мрежи" АД, понастоящем с променено наименование - "Електроразпределение Север" АД срещу Решение № Ж-87/24.04.2017 г., постановено от Комисия за енергийно и водно регулиране, с което във връзка с жалба от "Саминвестмънд" ЕООД на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 от Закона за енергетиката във вр. чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3/21.03.2013 за лицензиране на дейностите в енергетиката на "Енерго Про Мрежи" АД са дадени задължителни указания 1. " Да преизчисли определената в размер на 21 360 лв. цена за присъединяване за обект "жилищна сграда", находящ се на адрес: [населено място], [жк]кв. [номер], УПИ 111-1895 в проект на договор за присъединяване, като се съобрази с изискванията на чл. 33, ал. 1 от Наредба № 6 и с искане с вх. № 1601006957/13.04.2016 г. за проучване на условията за присъединяване на обект на потребител към електроразпределителната мрежа и в т. 2 Да уведоми КЕВР за предприетите действия в 10-дневен срок от получаване на решението. Съдът е приел от правна страна, че по съгласно чл. 33, ал. 3 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. минималните стойности на предоставената мощност за обектите на клиентите се определят с наредбите по чл. 83, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗЕ, като в случая е приложима Наредба № 3 от 9.06.2004 г. В конкретният случай разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № 6 предоставя възможността клиентът сам да заяви предоставената му мощност. Посочената норма предвижда метода по който се изчислява минималната стойност на предоставената мощност на обектите чрез прилагане на коефициента на едновременност, като максимума не е нормативно установен, а се заявява от клиента. С оглед това и след като с искане за проучване на условията за присъединяване на обект на потребител към електроразпределителната мрежа с искане с вх. № 1601006957 (4127711)/13.04.2016 г. "Саминвестмънд" ЕООД е заявил предоставената му мощност да е в размер на 166 kW, то "Енерго Про Мрежи" АД следва да се съобрази със заявеното от клиента при условие, че заявената мощност не е под минималните стойности, определени в чл. 33, ал. З от Наредба № 6, във връзка с чл. 83 от ЗЕ във връзка с чл. 244 от Наредба № 3. Така постановеното решение е правилно. Оспореният пред първоинстанционния съд административен акт е издаден при спазване всички изисквания за форма тъй като посочените правни основания изцяло кореспондират на фактическите установявания. При извършения контрол за законосъобразност по чл. 168 АПК съдът е не е установил нарушения в тази връзка, а при извършения понастоящем касационен контрол се установява, че изводите му са правилни и обосновани и са в съответствие с приложимото право – ЗЕ, Наредба № 3 и Наредба № 6, поради което касационният състав съобразно чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК препраща към изводите на първоинстанционния съд. Наведените доводи в жалбата в подкрепа на касационните оплаквания не се подкрепят с доказателства или не са от такова естество, които да обосновават наведените отменителни основания. КЕВР е процедирала в рамките на законовите си правомощия в съответствие с приложимото право и с действителните фактически обстоятелства като след обективния анализ на тези обстоятелства я е мотивирало да даде съответните указания, за което обстоятелствено се е мотивирала. Първоинстанционинят съд е извършил цялостен контрол за законосъобразност на всички основания чл. 146 АПК. Независимо, че не се е произнесъл по-обстоятелствено по всички основания в жалбата, с която е бил сезиран, това не се преценява като съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като дори и да ги бе обсъдил, изводът за законосъобразност на оспорения административен акт не би се променил при наличие на останалите мотиви в тази връзка. При така установеното се налага изводът, че решението на АССГ е правилно, като при постановяването му правилно и задълбочено е изследвана фактическата обстановка, анализирани са събраните доказателства релевантни към предмета на спора, при което правилно е прието, че не са налице визираните основания за отмяна на обжалваното решение на регулаторния орган. Възраженията на касатора по съществото на спора в тази част са неоснователни - сочените отменителни основания не са налице. Напротив - изводите на съда са основани върху подробно обсъждане и преценка на всички доказателства, като е съобразена спецификата на процедурата по присъединяване на обекта и цената за това и правилно са тълкувани и приложени относимите правни норми от материалния закон - в случая по ЗЕ, Наредба № 3/09.06.2013 г. и Наредба № 6/24.02.2014 г., релевантни за правилното провеждане и приключване на процедурата. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с наведените в касационната жалба доводи, Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че подадената срещу решението на АССГ касационна жалба е неоснователна, а решението като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото са претендирани от ответника КЕВР за юрисконсултско възнаграждение, които с оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 144 АПК се дължат от касатора в размер на 200 лева. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд, Четвърто отделение,