Решение № 245 от 10.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2425/2014 г.

Решение № 245 от 10.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2425/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Боян Цонев Производството е по чл. 307, ал. 2 и 3 от ГПК. Образувано е по подадена от П. М. И., молба за отмяна на влезлите в сила: решение № 285/8.06.2011 г. по гр. дело № 2230/2010 г. на Силистренския районен съд (СсРС), потвърдено с решение № 89/20.10.2011 г. по въззивно гр. дело № 193/2011 г. на Силистренския окръжен съд, с което, по иск на Д. М. С. срещу Ф. Х. С., М. А. М. и М. А. М., между тях е допусната съдебна делба на два недвижими имота - лозе и нива, находящи се в землището на [населено място], общ. С., и решение № 427/26.09.2012 г. по същото гр. дело № 2230/2010 г. на СсРС, с което е извършена съдебната делба и са разрешени спорове по претенции по сметки между същите лица и за същите имоти. В молбата се навежда основанието за отмяна по чл. 304 от ГПК. Молителката твърди, че тя също е наследник на А. С. А., чиито наследствени имоти са поделени с влезлите в сила решения, без нейно участие в процеса. В тази връзка поддържа и че естеството на спорните правоотношения в производството за съдебна делба налага съдебното решение да е еднакво спрямо всички необходими другари, каквито се явяват всички наследници. Молителката сочи и основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, но твърденията и съображенията й в тази насока не могат да бъдат подведени под тези хипотези, поради неучастието й в делбеното производство. Ответникът по молбата за отмяна Д. М. С., в отговора на молбата излага становище и съображения за недопустимост и за неоснователност на молбата за отмяна. Останалите ответници по молбата за отмяна Ф. Х. С., М. А. М. и М. А. М. не са подали отговори на молбата в срока за това и не заявяват по делото становище по нея. По процесуалната допустимост на молбата за отмяна и на образуваното по нея производство по делото, съдът се е произнесъл по реда на чл. 307, ал. 1 от ГПК - с определение от 28.04.2014 г. Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна по следните съображения: Отмяна на основание чл. 304 от ГПК може да иска лицето, спрямо което атакуваното решение има сила, независимо че това лице (молителят) не е било страна по делото. Това е хипотезата на необходимото другарство (чл. 216, ал. 2 от ГПК), когато с оглед естеството на спорното правоотношение или по разпореждане на закона решението трябва да бъде еднакво спрямо всички другари. С разпоредбата на чл. 304 от ГПК обаче, е предвидена и гарантирана от закона извънинстанционна процесуална форма на съдебна защита на трети лица, неучаствали в даден исков процес, само доколкото формираната с влязлото в сила съдебно решение, сила на пресъдено нещо по спора засяга тяхната имуществена правна сфера. Това не е така, когато молителят, макар и да не е участвал в съдебното производство, по което е постановено влязлото в сила решение, чиято отмяна иска, разполага с друг процесуален ред за съдебна защита. В производството за съдебна делба всички съсобственици на общата/ите вещ/и (имот/и), предмет на делбата, са задължителни необходими другари. Съгласно изричната разпоредба на чл. 75, ал. 2 от ЗН обаче, както договорът за доброволна делба, така и съдебната делба са нищожни от материалноправна гледна точка, когато са извършени без участието на някой от съсобствениците-съделители (макар в тези случаи самите влезли в сила съдебни актове по допускането и извършването на съдебната делба да са валидни, а не нищожни на това основание - от процесуалноправна гледна точка). Поради това, неучаствалият в делбеното производство съсобственик на общата/ите вещ/и (имот/и) може да предяви както самостоятелен иск за установяване нищожността на делбата, така и - като се позове на тази нищожност, да предяви нов иск за делба - вече с участието на всички съсобственици-съделители. Решенията по допускането и извършването на нищожната съдебна делба не обвързват със сила на пресъдено нещо неучаствалия в делбеното производство съсобственик, тъй като недействителната делба не е породила целените с нея материалноправни последици - съсобствеността между действителните съсобственици не е прекратена. Поради това, при съдебната делба, допусната, респ. - извършена без участието на някой от съсобствениците, не е налице това второ изискване на чл. 304 от ГПК, а именно - неучаствалият в делбеното производство съсобственик (молителят), макар да е задължителен необходим другар на останалите съсобственици-съделители в това производство, не е обвързан от силата на пресъдено нещо на решенията по допускането и извършването на делбата. В смисъла на изложеното е и практиката на ВКС - т. 7 от ППВС № 7/28.11.1973 г., т. 1 от ТР № 3/19.12.2013 г. на ОСГК на ВКС, решение № 199/25.11.2013 г. по гр. дело № 2890/2013 г. на II-ро гр. отд. на ВКС, решение № 214/20.06.2012 г. по гр. дело № 340/2012 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 11/24.01.2013 г. по гр. дело № 819/2012 г. на I-во гр. отд. на ВКС, решение № 105/7.04.2014 г. по гр. дело № 833/2014 г. на I-во гр. отд. на ВКС, решение № 234/19.05.2011 г. по гр. дело № 281/2011 г. на I-во гр. отд. на ВКС, решение № 126/2.05.2011 г. по гр. дело № 53/2011 г. на II-ро гр. отд. на ВКС, решение № 295/9.12.2011 г. по гр. дело № 668/2011 г. на II-ро гр. отд. на ВКС. В случая е налице именно такава хипотеза. С представените с молбата за отмяна писмени доказателства, молителката се легитимира като наследник на А. С. А., чиито наследствени имоти са поделени с влезлите в сила решения по допускането и извършването на съдебната делба, без участието на молителката като сънаследник, респ. - като съсобственик-съделител в делбеното производство. Както вече беше посочено обаче, тя може да търси защита на правата си чрез предявяване както на самостоятелен иск за установяване нищожност на тази съдебна делба, така и на нов иск за делба, но не и по пътя на отмяната на основание чл. 304 от ГПК на влезлите в сила решения по допускането и извършването на съдебната делба. По изложените съображения, тъй като не е налице наведеното от молителката основание по чл. 304 от ГПК, молбата й за отмяна на влезлите в сила решения следва да се остави без уважение. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение