Решение № 659 от 20.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8066/2014 г.

Решение № 659 от 20.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8066/2014 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от кмета на Столична община срещу решение № 2931 от 7.05.2014 г. постановено по адм. дело № 2856 по описа за 2013 г. на Административен съд София-град. Касационният жалбоподател, лично и чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Сочи, че с съдът неправилно е приел, че имотът представлява земеделска земя, поради което приложение трябва да намери чл. 10, ал. 3 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Публичните задължения за този имот не са установени по основание и размер с акт за установяване на задължение по декларация по чл. 107 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) или с ревизионен акт съгласно чл. 108 и чл. 110 и сл. от ДОПК. Данъчната декларация е подадена от дружеството собственик на процесния недвижим нежилищен имот по реда на чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ (отм.) и задълженията за данък недвижими имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО) са внесени доброволно - т. е. налице е извънсъдебно признание за тяхната дължимост. Съдът не е взел предвид, че процесният имот попада в територията (строителните граници) на гр. София, както и че имотът според общия устройствен план (ОУП) на Столична община попада в устройствена зона Смф - смесена многофункционална зона, в която се допуска застрояване при спазване на съответните показатели. Счита, че е без значение, че собственикът не е изпълнил формалните изисквания на закона за промяна на статута на земята. Счита, че в подкрепа на това, че процесният недвижим имот няма характер на земеделска земя е § 1, т. 21 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗМДТ във вр. с § 5, т. 2 и т. 6 от ДР на Закона за устройство на територията (ЗУТ). Съдът неправилно е приел, че с издадения акт за прихващане и възстановяване (АПВ) не са ангажирани и представени от административния орган доказателства за ползване на услугите по чл. 62 от ЗМДТ. Прави искане решението да бъде отменено. Ответникът - "Валелектрик" ООД, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба по съображения подробно изложени в представени по делото писмен отговор и писмена защита. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С решението предмет на касационен контрол, съдът е отменил акт за прихващане или възстановяване № 07-07-00/0021 от 26.10.2012 г., издаден от началник на отдел "Слатина" в дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" ("ПМАДТ"), мълчаливо потвърден от кмета на Столичната община, върнал е преписката на органа по приходите за произнасяне по искане вх. № 070700/0021 от 28.09.2012 г. за прихващане или възстановяване, подадено от "Валелектрик" ООД при спазване на указанията по прилагането на материалния закон, дадени в решението и е осъдил Столична община да заплати на "Валелектрик" ООД направени по делото разноски в размер на 3 050,00 лв. За да постанови решението си съдът е приел за установено, че на 28.09.2012 г. "Валелектрик" ООД е подало искане за прихващане или възстановяване, на основание чл. 129, ал. 1 от ДОПК, на местен данък и такса битови отпадъци, както и лихви върху тях общо в размер на 35 256, 45 лв. за периода от 1.01.2007 г. - 30.06.2012 г., недължимо платени от дружеството за негов собствен недвижими имот, а именно - поземлен имот № 366, кадастрален лист 437 с площ от 2700 кв. м, разположен в стопанско-промишлена зона "Слатина - Север", район "Слатина", гр. София, с приложени към искането нотариален акт за покупко-продажба на недвижимия имот, скица на имота, удостоверение за данъчна оценка и 14 броя платежни нареждания удостоверяващи плащането на претендираните суми. По така направеното искане е извършена проверка, приключила с АПВ № 07-07-00/0021 от 26.10.2012 г., издаден от началник на отдел "Слатина" в дирекция "ПМАДТ", с който на дружеството е отказано възстановяване на претендираните и платени суми за имота. АПВ е обжалван по административен ред и мълчаливо потвърден от кмета на Столична община. При така установеното съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Изложил е, че за имота приложение следва да намери чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ, и за него не се дължи ДНИ, тъй като от изслушаната съдебно-техническа експертиза и представената скица за имота, се установява, че той представлява земеделска земя - нива от четвърта категория. Възстановен е по реда на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (ЗСПЗЗ). Не е урегулиран, не е включен в горски фонд, не е застроен със сгради или съоръжения, не представлява прилежаща площ към сгради и съоръжения и не е зает от открити мини и кариери. Имотът попада в строителните граници на гр. София, на територия, която по ОУП на Столична община представлява Смесена многофункционална зона. За имота няма одобрен подробен устройствен план (ПУП), както и кадастрален план. Приел е, че предвид нормите на чл. 64 от ЗМДТ вр. с чл. 11 от ЗМДТ за имота не следва да се заплаща и ТБО. Като допълнителен аргумент за недължимост на ТБО, в частта й по компонента сметосъбиране и сметоизвозване, е посочил, че не са представени доказателства за реалното извършване на услугата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при правилно установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Наведените в касационната жалба доводи са неоснователни. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ установява общ принцип на облагане на недвижимите имоти. Изключените от данъчна тежест отделни категории имоти са лимитативно изброени от законодателя в разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 и чл. 24 от ЗМДТ. Видно от хипотезата на чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ, не се облагат с данък земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи - за действително застроената площ и прилежащия й терен. В случая спорен по делото е въпросът дали процесният недвижим имот, с оглед естеството и предназначението си представлява облагаем обект по смисъла на общото правило на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ или е изключен от данъчно облагане предвид нормата на чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ. Съгласно чл. 2 от ЗСПЗЗ земеделски земи са тези, които са предназначени за земеделско производство и отговарят на посочените в т. 1 - т. 4 от нормата условия. По делото не е спорно, че процесният имот не е включен в горския фонд, че не е застроен със сгради, нито представлява двор или складово помещение към такива, както и, че не е зает от открити мини и кариери, от енергийни, напоителни, транспортни или други съоръжения за общо ползуване, нито представлява прилежащи части към такива съоръжения. В представените по делото скици за имота от 15.06.2012 г., заверени от Общинска служба по земеделие - Панчарево, е отразено, че същият е с начин на трайно ползване "нива". Наред с това, видно от заключението на вещото лице, имотът не е урегулиран и не попада в територия, обхваната от действащ ПУП. Действително имотът попада в територия, определена с ОУП, но за да бъде земеделска земя е достатъчно да не попада в територия, обхваната от ПУП, какъвто е настоящият случай. Следователно правилно съдът е приел, че за процесния имот следва да намери приложение изключението по чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ и същият не подлежи на облагане с ДНИ. По аргумент от чл. 64, ал. 1 вр. с чл. 11 от ЗМДТ, като собственик на необлагаем с данък недвижим имот дружеството не дължи за него и такса битови отпадъци. Тъй като по делото е безспорно установено, че ДНИ и ТБО са били заплатени за имота за процесния период, съдът правилно е отменил оспорения АПВ и е върнал преписката на органа по приходите за произнасяне по искането на дружеството за прихващане или възстановяване. Доброволното плащане от страна на "Валелектрик" ООД на процесните суми не им придава статус на правно дължими и при установената липса на законово основание за тяхното внасяне, те следва да бъдат възстановени или прихванати. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора направеното от процесуалния представител на дружеството искане за присъждане на разноски е основателно, но по делото не са представени доказателства за направени такива в хода на настоящето производство. Направените разноски в хода на първоинстанционното производство са присъдени на "Валелектрик" ООД с обжалваното решение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение