Решение № 7844 от 12.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13238/2017 г.

Решение № 7844 от 12.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13238/2017 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на началник група в Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР П. срещу решение № 380 от 20.09.2017 г. по адм. д. № 225/2017 г. на Административен съд П., с което е отменена заповед № 17-0938-000226/03.02.2017 г. на Началник група в Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - П. за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1 б. "д" от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на С. Й. Д. - до заплащане на дължимата глоба по НП № 14-0246-000640/09.12.2014 г., влязло в сила на 06.03.2015 г. Излага касационни основания за неправилност на решението като като недопустимо и поради нарушение на материалния закон. Счита, че жалбоподателят Д. не е имал правен интерес от оспорването. В първото по делото заседание на 17.05.2017 г. жалбоподателят е представил писмено доказателство за това, че наложената с посоченото по-горе НП глоба от 310.00 лева е заплатена от него на 23.02.2017 г. В заповедта за налагане на принудителната административна мярка изрично е посочено, че срокът и на действие е до заплащане на дължимата глоба. Следователно още на 23.02.2017 г. действието на издадената заповед и наложената с нея принудителна мярка е прекратено, тъй като е изпълнила своята цел - предупредително и превъзпитателно въздействие по отношение на водача във връзка със спазване на разпоредбите на ЗДвП и изпълнение на задълженията му към държавата. По делото е установено, че свидетелството за управление на МПС на Д. не е отнемано, поради което за него не е налице правен интерес да оспорва заповедта с жалба подадена на 02.03.2017 г., след като действието на същата е било преустановено със заплащането на глобата на 23.02.2017 г. За неправилен счита изводът на съда, че заповедта е немотивирана, тъй като част от мотивите за издаването й се съдържат в друг документ, съставен преди издаването й, а именно заявление за регистрация на МПС от 01.02.2017 г. В този смисъл е и решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВАС, съгласно което част от мотивите /фактическите основания/ за издаване на заповедта могат да се съдържат и в друг документ, който предхожда издаването на административния акт. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в предвидения от закона срок на 11.10.2017 г., при връчено съобщение за решението на 27.09.2017 г. Разгледана по същество е неоснователна. За да отмени оспорения акт съдът е приел, че НП, с което на Д. са наложени две глоби - в размер на 300 лв. и на 10 лв. е връчено на 26.02.2015 г. и видно от справката в информационната система на ОД на МВР - П. не е било обжалвано в законния 7-дневен срок и е влязло в сила на 06.03.2015 г. В справката от информационната система е отразено, че глобите по това НП не са платени, но от приложената от жалбоподателя в съдебно заседание разписка за плащане е видно, че дължимите суми са преведени по посочената в НП банкова сметка на 24.02.2017 г. т. е. след издаване на заповедта. Съдът изложил съображения, че приложението на чл. 171, т. 1 б. "д" от ЗДвП предполага извършено нарушение на чл. 157, ал. 8 от ЗДвП, установено със съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с който да се установи, че на конкретна дата е управлявал МПС и че към тази дата не е заплатил дължимите глоби по влязлото в сила НП, какъвто в случая не е бил съставен . Управлението на МПС без контролен талон или заместващо го НП по смисъла на чл. 157, ал. 8 от ЗДвП представлява нарушение на ЗДвП, което се установява със съставянето на акт по реда на Закона за административните нарушения и наказания. В случая такъв акт за нарушение не е бил съставен, поради което и не е установено по предвидения в закона ред, че жалбоподателят Д. е управлявал автомобила на конкретна дата в нарушение на ЗДвП. В заповедта не е посочена конкретна дата, на която е установено, че Д. е управлявал МПС, поради което заповедта е немотивирана и издадена при липса на посоченото в нея материално-правно основание. Не е изпълнен фактическия състав на чл. 171, т. 1 б. "д" от ЗДвП, поради което заповедта е и материално незаконосъобразна. Независимо, че със заплащането на дължимите глоби е преустановено действието на заповедта не е отпаднал правния интерес на жалбоподателя да установи нейната незаконосъобразност. Липсата на съставен АУАН за извършено от Д. нарушение на ЗДвП, с което да се установи, че е управлявал МПС на конкретна дата, като предпоставка за издаване на заповедта за принудителна административна мярка, както и липсата на посочена конкретна дата в заповедта, не може да се санира впоследствие. Затова показанията на разпитаните свидетели, които установяват, че Д. се явил в ПП- КАТ - П. на 01.02.2017 г. за регистрация на МПС, което се потвърждава от подадено от него заявление в качеството на пълномощник, както и че е бил сам и е придвижвал автомобила в халето за регистрация в двора на КАТ, след което го е напуснал, управлявайки автомобила и че по този повод инспектор М. И. е извършил проверка за неплатени глоби и устно е докладвал на ръководител група - К., не може да поправи допуснатия в хода на административното производство и в съдържанието на заповедта съществен порок. Решението е правилно като правен резултат. Правилен е изводът на съда, че със заплащането на дължимите глоби е преустановено действието на заповедта, но не е отпадал правния интерес на жалбоподателя да установи нейната незаконосъобразност. В този смисъл неоснователно е възражението в касационната жалба, че решението на първоинстанционния съд е недопустимо, поради липса на правен интерес от оспорване на заповедта, с която е била наложена принудителната административна мярка по отношение на ответника по касация. Правилен е изводът на съда, че в заповедта не е посочена конкретна дата, на която е установено, че Д. е управлявал МПС, поради което заповедта е немотивирана и издадена при недоказване на посоченото в нея материално-правно основание. Административният орган не е посочил по какъв начин е установено, че Д. е управлявал МПС. Л. и писмен доклад. Правилни са изводите на съда, че само със свидетелски показания пред съда не може да се установява нарушение на чл. 171, ал. 1, б."д" от ЗДвП. Заповедта е издадена без да е установено по надлежен ред нарушението. Обстоятелството, че на 1.02.2017 г., жалбоподателят е подал лично в Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР П. заяление за регистрация на МПС не е доказателство, че е управлявал МПС. Т. обстоятелство не е посочено и в заповедта, в заповедта не се сочи извършена проверка и дата на която е установено, че Д. управлява МПС. Н. е допустимо с жалбата до съда да се мотивира административния акт. С оглед на изложеното не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение