Решение № 12951 от 2.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4153/2010 г.

Решение № 12951 от 2.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4153/2010 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по молба за отмяна на влязло в сила решение № 634 от 04.09.2000 г., постановено от Бургаския окръжен съд, гражданска колегия, по адм. д. № 430/1998 г. Молителят Ангел Славчев Славов от гр. София се позовава на чл. 239, т. 5 от АПК и твърди, че едва сега е научил за определението, с което е конституиран като страна по делото и за постановеното по него решение. Причина за това била от една страна отпътуването му за Англия, където е живял до сега, а от друга - не е поддържал близки отношения с роднините си. В съдебно заседание чрез упълномощен адв. Димова се иска от Върховния административен съд, в случай, че приеме за основателно твърдението за процесуално нарушение - да отмени решението, а ако приеме, че решението не е било редовно връчено - то да се върне за администриране. Ответникът - кметът на община Бургас оспорва молбата за отмяна с писмено възражение чрез упълномощен юрисконсулт Райнова, в което излага аргументи за отхвърляне на молбата като недопустима и неоснователна. Ответниците - Димо Танчев Коев и Димчо Славчев Славов, двамата от гр. Бургас не изразяват становище по молбата за отмяна. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира молбата за допустима - подадена от страна в процеса по адм. д. № 430/1998 г. и с оглед твърдението на молителя, че сега се е запознал с атакуваното решение. Разгледана по същество молбата за отмяна е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С атакуваното решение № 634 от 04.09.2000 г. Бургаският окръжен съд е отхвърлил жалбата на Димо Танев Коев, Димчо Славчев Славов и Ангел Славчев Славов, против решение № ЦД - 94-00-125/02.07.1998 г. на кмета на община Бургас, с което се отказва отмяната на отчуждаване на недвижим имот, находящ се в гр. Бургас, представляващ бивш парцел ХII, в бивш кв. 18 по плана на ж. к. "Изгрев", гр. Бургас. Молителят се позовава на нормата на чл. 239, т. 5 от АПК, според която влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Твърдението на молителя е, че сега е научил за определението, с което е конституиран като страна по делото и за постановеното по него решение, поради това, че е отпътувал му за Англия, където е живял до сега, както и не е поддържал близки отношения с роднините си. Настоящият съдебен състав не споделя тезата на молителя, защото с определение от 14.06.1999 г. същият е надлежно конституиран като жалбоподател в качеството си на наследник на починалата Василка Димова Славова, след което е редовно призован за съдебно заседание на 22.10.1999 г., като призовката е получена лично от него на дата 30.06.1999 г. По делото е постъпила молба от другия жалбоподател Димчо Славчев Славов - брат на молителя, в която е поискано отлагане на делото поради ангажираност като студент и е приложено Уверение от 11.10.1999 г., издадено от Стопанска академия "А. Ценов" - Свищов. Съдът е уважил молбата и е отложил делото за 04.02.2000 г., когато делото отново е отложено, поради представяне на Уверение от 22.11.1999 г. от Стопанска академия "А. Ценов" - Свищов. За това съдебно заседание молителят също е бил редовно призован чрез съсед. За следващите съдебни заседания на 05.05.2000 г. и на 16.06.2000 г. молителят отново е редовно призован чрез съсед. Съдебното решение е съобщено на молителя на същия адрес, на който е редовно призоваван до тогава, като призовката е надлежно връчена на родственик Иванка Коева на дата 29.09.2000 г. При тези данни съдът не възприема твърденията на молителя за отпътуването му за чужбина, защото по делото такива данни не са представени - напротив делото многократно е отлагано поради следването му в гр. Свищов. Следва да се има предвид и това, че дори молителят да е отпътувал за Англия и до сега да е живял там, това означава, че не е спазил изискването на чл. 44, ал. 1 от ГПК /отм. в редакцията му, действаща по време на процеса/ и след заминаването си за повече от 30 дни за чужбина е следвало да уведоми съда за това и да посочи съдебен адрес или пълномощник. Тъй като това не е направено от молителя, се прилага втората алинея на чл. 44 от ГПК (отм.), по силата на която всички книжа се прилагат към делото и се считат за редовно връчени. В този смисъл е и нормата на чл. 51, ал. 1 и ал. 2 от ГПК (отм.), според които при промяна постоянно или временно на адреса, на който е била призована, страната е била длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Тоест дори по време на следването си в гр. Свищов, молителят е бил длъжен да посочи нов адрес да призоваване в този град, след като веднъж е бил редовно призован лично за съдебното заседание на дата 30.06.1999 г. От значение е и обстоятелството, че съобразно текста на чл. 41, ал. 6 от ГПК /отм., редакцията в сила от обн. в ДВ, бр. 64 от 16.07.1999 г./, законодателят изисква редовно призоваване от първоинстанционният съд само за първото по делото заседание и за останалите заседания страните са длъжни сами да следят за развитието на производството. Следователно в случая Бургаският окръжен съд не е осъществил твърдяните от молителя нарушения на процесуалните правила при призоваването на Ангел Славчев Славов, което налага отхвърляне на молбата му за отмяна. На основание на горното и на чл. 244, ал. 1, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,